По заповед на Вълко Червенков тялото на цар Борис III е взривено, но сърцето след 1989 г. е върнато в манастира
В навечерието на Великден 1946 г. комунистическият режим извади царския ковчег оттам и го прати във “Врана”
Цар Борис III умира на 28 август 1943 година. Странната му и неочаквана смърт тогава поражда безброй съмнения, най-натрапчивото от които се е запазило и до днес -
българският монарх е отровен
Но кой стои зад това мерзко злодеяние и каква е била целта му, все така си остава в сферата на догадките.
Тъй като още приживе царят е изразил ясно волята си да бъде погребан в Рилската света обител, на 5 септември след края на всенародното поклонение в храм-паметника “Св. Александър Невски” траурната процесия се отправя към манастира.
Тялото на цар Борис III е балсамирано и положено в цинков ковчег, а
сърцето му е извадено и поставено в отделна стъкленица
Тленните останки пътуват върху открита влакова платформа, за да могат поданиците да си вземат последно сбогом с любимия владетел.
След опело в манастира ковчегът е спуснат в каменното ложе, където намира място и стъкленицата със сърцето му. Мраморна плоча със скромен надпис покрива гроба.
Следващата година в България е извършен държавен преврат и скоро комунистите, подкрепени от Червената армия, вземат изцяло властта. По-късно те инсценират нещо, което наричат народен референдум, свалят монархията и обявяват страната за република. България се превръща в най-верния сателит на Съветския съюз.
През 1946 г. в навечерието на Великден
при милиционерска операция царският ковчег е изваден
от Рилския манастир и върнат обратно в София. Царица Йоанна, която с децата все още се намира в двореца “Врана”, е уведомена, че тялото на съпруга ѝ ще бъде препогребано в парка на двореца. Тъй като ковчегът е с прозорче, лицето на царя се вижда добре запазено след балсамацията.
Свещеникът на село Казичене е извикан да опее отново покойника, чийто покой е нарушен от комунистите, и ковчегът е препогребан в двора. На това място е построен малък параклис.
Малко след това царското семейство е принудено да напусне България. В двореца “Врана” се настаняват новите комунистически лидери на страната.
Георги Димитров - в старата част, построена от цар Фердинанд
в последните години на XIX век, а Васил Коларов - в новата.
През 1949 г. обаче Димитров умира в Съветския съюз и трупът му е докаран в двореца “Врана”, където е балсамиран, преди да бъде поставен в специално построения за целта мавзолей.
След 5 години новият комунистически вожд Вълко Червенков дава заповед гробът на цар Борис III заедно с параклиса да бъдат взривени. При този вандалски акт тялото на царя е погубено. От ковчега и тленните останки няма и следа до днес.
След падането на комунизма са намерени само стъкленицата с царското сърце и надгробната плоча от манастира, счупена на две. Днес тази плоча се намира в музея на двореца “Врана”, а стъкленицата със сърцето вече 30 години лежи препогребана във възстановения царски гроб в Рилския манастир.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните