Когато стане дума за кучета, безразлични няма.
Има много емоции, но има и реален проблем. Хора и диви животни, каквито са скитащите кучета, не могат да живеят заедно.
Впрочем другите далеч по-безобидни домашни животни като козички, агънца и кокошчици са забранени за отглеждане в градовете и, общо взето, ги няма.
Кучета обаче живеят в гарсониери ведно със стопаните си. Улиците на българските градове са покрити с кучешки лайна, а нещастни стари хора, както се случи с професор Тачков, буквално са изяждани живи.
Лошото е, че двете страни - на кучелюбците и на тези, които мразят животните, не искат да приемат друго мнение. Защото, както във всеки подобен проблем, истината е по средата.
Ще се опитам да формулирам това, което никоя от двете страни не иска да каже гласно:
1. Проблемът не е точно в бездомните, а в т.нар. дворни кучета. Край всеки склад, промишлена постройка, къща, махала има по някоя глутница, която е хранена и опитомявана от местната човешка популация. Тези животни умишлено или не са настройвани агресивно.
Те се хвърлят срещу преминаващите велосипедисти, автомобили и деца, защото инстинктивно охраняват този, който ги храни. Сред тези кучета има убийци. И изобщо не съм сигурен, че кастрацията премахва инстинкта на “куче пазач”.
Това, което трябва да се направи, е строга регулация на използването на кучета за охрана.
 А контролът върху тази регулация да се възложи на полицията. Към която все пак има повече респект, отколкото към някакви общински инспектори.
Кучетата за охрана трябва да бъдат задължително вързани, в оградени пространства и да има предупредителни табели.
Който не спазва наредбата, да бъде глобяван, а след повторно неспазване на реда, да носи наказателна отговорност, включително и затвор, както е с незаконното оръжие.
2. Кастрацията е просто бизнес. Вместо да се дават луди пари за нещо, от което няма резултат, далеч по-добрата мярка е дивите кучета да бъдат пускани в природата.
Това е хиляди пъти по-евтина мярка, по-ефективна и най-важното далеч по-хуманна. Принудителната кастрация е жестокост, близка до евтаназията. Кучетата просто трябва да бъдат екстрадирани от градовете като българските роми от Франция.
Например тези от София могат да бъдат пускани в балканите на северозапад. Тези от Варна - в безкрайните полета на Добруджа. И това да се повтаря постоянно, защото вероятно ще се появяват нови. Тази мярка също ще струва пари, но те ще са много по-малко от поддържането на приюти и кастрацията.
Така, без да бъде упражнявано никакво насилие, по улиците няма да има кучета.
3. Омразата към кучетата помага за разцвета на популацията. Всъщност зад омразата към псетата се крие омраза към кучешкия живот на хората.
 Бедняците се ровят в кофите в конкуренция с помияри. Недоволството от действителността намира своя естествен отдушник в скитащите кучета.
Това прави кучелюбците изключително активни и кресливи. Което пък е една от водещите причини всяка администрация да се ослушва и да не решава проблема. Защото и едните, и другите гласуват.