Дете пребива друго дете. Без повод и причина.
Т. е. със сигурност има причина, но тя не е облечена в рационално обяснение. Причината е бяс. Нали си спомняте стадото свине, обсебено от хорската агресия, как свършва. В блатото. Ние сме си отдавна там. Грухтим в предсмъртен социален спазъм да надвикаме недоволството от всеки към всичко. От всекиго към всеобщото.
Знаете ли, че кроткият гений Пушкин определя бесовете като трета движеща човечеството сила и отдава специално място на стихотворението си с това заглавие. И да не знаете – голяма работа. Сигурно обаче знаете, защото сте видели по телевизията какво са заснели камерите на МВР във възлови места на столицата. Стотици приведени или привели се в безпомощно състояние и отминаващи ги трезви граждани.
Такава е тя - нашенската трезвост от най-ново време. Видиш ли, че гори нечия черга, да провериш дали ти е изправен пожарогасителят и да си го забършеш от прахта, в случай че нещо в твойта къщичка пламне. Да се втурнеш да гасиш чужди пожари! Абсурд! Да ръсиш с вода челото на паднал насред паважа – кому е нужно!
Да се хабиш да звъниш на телефон 112. Що?! Като може да пуснеш едно есемесче за безпричинна
парична награда
То парите на някои и така им падат! Камерите на МВР са заснели и друго. Хора, които минават покрай клетника, скупчен на пейката, и му проверяват джобовете, като отмъкват пари, а понякога и документи, та да му е хептен чоглаво, като се освести.
Това е масовият случай в България. Преди 5 години, когато работех в МВР, имаше една програма с холандските служби, която целеше да ни научи на превенция. Ще рече, как да си съхраняваме спокойствието и да не допускаме да ни раздрусва криминогенна епидемия или отделни симптоми. Спомням си, че
камерите в града на свободната любов
ненаказуемата употреба на наркотици и каквито пороци ви се прииска да отприщите, освен че регистрираха подобни явления несравнимо по-рядко, веднага реагираха чрез полицаи, които невероятно скоростно се озоваваха при потърпевшия.
Задавали ли сте си въпроса кога поздравихте първи, влизайки в затворено помещение, например асансьор. Аз провеждам едно лично проучване от има-няма десетина години на тема: “Как се стопи ентусиазмът ни да се поздравяваме”. Стопи се. Почти не остана. Като глетчер в сърцето на Сахара.
Опитайте! Обърнете внимание поздравявате ли се с хората, които срещате по пътя си. Във фоайетата на поликлиниките, в чакалните на гарите, на опашката за пенсия. Когато ви се налага да се разминете с някого в магазина, използвате ли “моля” и “ако обичате, да се разминем”, или враждебно се вторачвате в препречилия пътя ви зазяпан потребител и ако не му прогорите гърба с поглед, решително се устремявате да го поизбутате лекичко. В Америка ушите ти писват от придруженото с дежурна усмивка “екскюз ми”. Притеснява те неочакваният въпрос: “Как сте?” Или “Какво става?” Но ви питат, интересуват се от вас и какво че е формално. Това е комуникация. В тези малки жестове на интерес към другия се крие тайната на общността, казват. У нас ставаме все по-самотни. Изоставени. Незаинтересовани един от друг според степента на безкористна, както я наричам аз, комуникация. Т. е, да обелиш две- три думи с някой, който не ти е никакъв и няма да ти стане. Т. е, да размениш усмивка срещу нищо, пардон срещу усмивка. Без келепир.
От година на година хората, които поздравяват, разминавайки се по планинските пътеки, намаляват със скоростта на пчелни популации. Наскоро ми се наложи да изчакам за виза във фоайето на посолството на една далечна държава. Винаги съм си мислила, че хората, които заминават за там по една или друга причина, са специални. Детска наивност! В помещението с размерите на панелен хол заварих четирима души. Чакаха за виза. Влизайки, поздравих. Отговори ми с нечленоразделно измучаване един гражданин. След мен поетапно заприиждаха още пет кандидат-потребители на екзотика. Нито един не поздрави, влизайки! Нито един не понечи да започне лек, неангажиращ разговор с някого във въпросното фоайе.
Това никъде не може да се случи! Абсолютно съм убедена. Къде ли не съм ходила, в какви ли не чакални, открити и закрити пространства със случайно попаднали не ме е ситуирал случаят.
Никъде няма
 толкоз темерут на квадратен метър!
Пак наскоро ми се наложи да изляза от паркинг, като ме бяха затиснали автомобили отвсякъде. Колко народ се събра да гледа сеир! Двама продавачи на талони за синя зона даже се обзаложиха ще се измъкна ли, без да изчеластря ягуара зад мен. На никого не му мина през ума да съдейства. Хайде, не им е работа, ще кажете. Тогава дискретно да се престорят, че не забелязват или че са заети със себе си. Не! Не е за изпускане никой резил!
Ще попитате какво общо има неохотата ни да си комуникираме с побесняването на мало и голямо. Има. Всичко започва и завършва с разговора.
Това ми печално убеждение се затвърди и след последните избори, когато ми се наложи да пребивавам в девет средно големи общини и придружавайки кандидат-кметове и общински съветници по срещи с обществеността, да се довърша като оптимист по отношение събудеността на средния българин.
Трудно събиращата се, за да чуе алтернативите на управление публика, трудно задава въпроси. Направо ме уплаши усещането за хипноза, покосила емоцията и когнитивните процеси у съгражданите ни. А това, помислих си за първи път от толкова години, май е целта на всяка диктатура, явна и иманентна. Да си осигури инертно, манипулируемо и лишено от ентусиазъм или поне обикновен порив към промяна общество.
Нинджи били пуберите с кипнали хормони и бяс. На кого са жертва нинджите от българското училище? Защото децата, упражняващи агресия, са жертва на агресия според психолозите. Кой ще направи дисекция на фрустрацията? Кой ще дръпне маската на невидимия нинджа, онзи, който трудно се изразява? Предпочита да въздава със здрава ръка. Глупости, ще си кажат мнозина, загубили минути, за да прочетат съчинението ми по преживяно. Приказки! Празни приказки! Знаете ли че тази фраза – “празни приказки”, е българско умотворение!
Думите никога
 не са празни
Винаги са бременни! А то какво – яловост! Словестност кюртирана, като в АГ “Шейново”. Комуникация, обезвредена поради липса на желание. На гражданска потентност един вид. След пчелите, врабчетата, думите нали знаете на кого му е ред да напусне?