В тихия подстъп към изборите за президент и местни управленци, току преди есента да избута лятото като застаряваща гражданка с пълни торби, ГЕРБ обявиха на нарочна пресконференция кой е най-достойният сред тях за президент и вицепрезидент. Цветан Цветанов като главен отговорник за изборите в един неделно-лежерен план изложи човешките си, непринудени спомени как преди 10 г. на този ден е срещнал Бойко Борисов и животът му е претърпял серия от неочаквани обрати, за които и двамата с ментора му биха се смяли дълго и високо, ако някой им бил казал, тогава. Сега е различно. Видно е от всичко, което гледаме по телевизията. Костюмите хубави. Мъжете излъчват сериозност в настоящата, а Плевнелиев и в лелеяната битност. Маргарита Попова е взела всички мерки да прати в небитието възможните атаки за проява на
 женска суета
и кокетиране
 с външния вид
Жена в черно с посребрена, грижливо сресана коса и пестелив макияж. Бижута отсъстват. Дотук добре. На неочакваните отклонения на Цветанов по линия на мъжките му дружби сме свикнали. Опитите му да открехне човешките олтари на същността си, пълни с изконна ценност и добродетелност, също са добре познати. От страна на премиера изненади също няма. И така до момента, в който невидим драматург на важното информационно събитие не решава да ни направи съпричастни към новомонтираните, топли още клипчета в чест на титулярите на ГЕРБ за най-високите постове в републиката.
Пиарите, натоварени с отговорната задача да популяризират двойката, направо ни сащисват с подхода, който са избрали, за да ни покажат още веднъж адекватността на избора на лидера и партията. Притеснените кандидати сега блясват в съвършено нова светлина, усмихват се режисирано в кадър и… хукват. Камерата ги следи неотлъчно. Плевнелиев броди из знаковите софийски забележителности и без да обръща внимание на пътната настилка, си говори сам. По риза, бяла, напомня сватбар, избягал от венчавката на най-добрия си приятел. Попова като отегчена тъща, в строгото черно, което някой величав имиджмейкър й е препоръчал за кампанията, излязла да подиша далеч от сватовете. Що за промисъл е залегнала в кратката видеоформа, предназначена да мобилизира електората на ГЕРБ, а на пасивните й опоненти да натрие носа, да покаже какви личности и човеци са кандидатите за президентството. В почуда оставам за кратко, защото споменът ме връща в зала 1 на НДК, когато учредяването на ГЕРБ ми навя същите сватбарски реминисценции. Пиарите продължават традицията в
духа на веселите обреди и тъжните ритуали,
както е наречено и общинското звено, отговорно за венчавките и заупокойните церемонии. За да не решите, че от много гледане на телевизия съвсем давам фира, ви предлагам да си припомните въпросната церемония по учредяването на ГЕРБ, когато сцената на зала 1 на НДК беше декорирана изцяло в бяло, а бъдещият премиер - потънал в пищна мека мебел като невеста, наобиколена от вази с булчински калии. В някакъв дълбок символен смисъл Борисов се венчаваше за народната любов в онези паметни дни, но защо години по-късно Плевнелиев и Попова изглеждат като избягали сватбари? С бялата риза, небрежен и леко омачкан във втората половина на клипчето, Плевнелиев буди някакъв вид симпатии от типа на да помогнем на изгубения. Освен че се шляе, макар и с уверена крачка на моменти, нелогичните жестове, които според адаптираните наръчници за езика на тялото, Плевнелиев обикаля ключови точки на ларгото и изглежда като човек, който търси нещо, което няма скоро да разберем какво е. Междувременно, важно е да отбележим, че докато размахва ръце като изпълнител на автентичен фолклор, изрича тресавищни баналности, които никога в реално време не би ни съобщил, не и с апломба на умопомрачителната баналност, която не спира да ни залива от плазмата, включена зад масата с четиримата участници в пресконференцията, така че да не им е възможно да видят агитационния продукт. Това налага раздвижване и преместване на участниците в пресконференцията сред публиката и силуетът на премиера попада в ъгъла на екрана. Може и това да е било част от пиарския замисъл - синкретизъм! Пърформанс! Живото събитие прелива във видеото! Премиерът присъства навсякъде, невидимо почти! Евалла! То в такова време всичко е сюжетно-ролево, всичко е драматургия и прецизно ситуационно позициониране! Защо ли и кой ли титан на полит-хюман билдинга, както бихме могли да наречем усилието да направиш от всяко амбициозно дърво свирка, е вкарал сговорчивия Плевнелиев в този ошашавен образ? Вероятно очакванията са да ни вдъхне увереност, че тъкмо това е правилният човек за глава на републиката. Чудя се, ако зависеше от него и рационалната му преценка, дали би се вкарал в подобен филм?
Попова, докарана в хиперконсервативен черен тоалет
подобно на главния герой, се лута из столицата. Логично най-много в района на Съдебната палата, което е алюзия, много фина за връзките й със съдебната власт. Жената е добре подстригана и грижливо сресана, но траурният й тоалет, обратно на веселата обредност при мъжете лидери от партията, пада небрежно и оголва едната ключица. Което ме подсеща за желязното правило жената в политиката да избира костюм от три части, особено когато се очаква да бъде снимана. Нашият премиер опровергава традициите с лекотата, с която вдига двеста от лежанка. Защо ли специалистите пиари и имиджмейкъри не си зададат въпроса не е ли езикът, пък бил той и на тялото, функция на мисленето и народопсихологията. Защо ли ние въртим глава вляво и вдясно в знак на съгласие обратно на всичката Европа и как тогава да ашладисаме маниерите и да се надяваме, че ще се възприемат от нашата публика по начина, по който ги възприема поданикът на английската корона или дисциплинираният германец. Невъзможно! Спрете, скъпи съветници и довереници по публично говорене и поведение, да давате акъл как да очертават релефа на сфера с длани, ако искат да внушат, че владеят положението, клиентите ви политици и общественици, както и да се стремят да докосват върховете на пръстите си като в някакъв абсурден психотест, за да изглеждат мъжествени и сигурни в себе си и онова, което артикулират. Спомнихте ли си как се изказва Цветан Цветанов и особено главният секретар на МВР Калин Георгиев? Опрели крайни фаланги на палците, крепящи деликатната кула на равновесието, което няма никаква опция да ги напусне. Виждали ли сте някой някога да говори по този начин, като боде пръсти в пръсти или глади въображаема топка? Няма да видите, освен ако не гледате предизборни студия и клипове на вещи в пиара и откровената пропаганда. Агитационните клипове на ГЕРБ налагат образа на президента и вицето му такъв, какъвто концептуалният сценарий ги обрисува, а именно
като жертви на обсесивно разстройство,
трескаво рецитиращи чужди, празни фрази и озъртащи се неуверено, но с привидно хладнокръвие за… признание - предполага се във вид на гласоподавателна активност. В края на безумното предизборно филмче посланията, неубедително изречени от кандидатите, се изписват в съответния кичозен, ръкописен шрифт подобно на калиграфстването върху сватбените покани, но от онези, дето и в Горно Камарци едва ли някой новобрачен си поръчва вече. Ударните фрази, с които следва съзнанието ни да е облъчено трайно, са толкова безпомощни, кухи и банални, че ми се струва, че на авторите нещо не им е било съвсем ясно заданието или просто са решили да следват сватбарската стилистика от учредяването на ГЕРБ. Можеха да пуснат и някой друг гълъб за кулминация в края, ама следващия път или в клипа за общински съветници.
 Няколко часа по-късно, отново по телевизията, лидерът Борисов с присъщата си чувствителност към фалшивата и поради това неработеща префърцуненост и с първичността на човек, който безпогрешно разпознава печелившата от губещата тактика, заяви в студиото на "На четири очи", че някакви са загубили пет-шест часа от времето на Плевнелиев, за да го снимат в клип. Този говорещ, мислещ, автентичен човек, каза Борисов, да го караш да... ами той е говорещ човек! И беше прав. Кой ли би си изкривил душата да отрече
мечешката услуга,
вероятно добре заплатена от партийната каса, която специалистите по политическа реклама направиха на кандидатската двойка, а и на премиера, окарикатурявайки фаворитите му за най- високия пост в държавата.
Наистина, като се позамисли човек, Плевнелиев изключително лесно и удобно би могъл да приеме образа на шушумигата, която действа и бездейства по заръка и точен знак от началника си, сговорчив, хрисим, отстъпчив и милозлив. В същото време, налага се да признаем, министърът не е лишен от умението да говори малко, но с отношение и премерена искрена емоция. Освен това противно на технократския си профил, често пъти проявява завидно чувство за хумор и позитивизъм, съчетан с хиперактивност, което го превръща в един нов за най- новата ни историческа и политическа действителност типаж. Ще успее ли моделът "Плевнелиев" освен с имуществен ценз, който предполага се ще снеме съмнението, че стремежът към най-високото място във властта е самоцел, отгледана с финансова корист, да плени избирателя и с нетипичните за политически амбициозните арсенал от личностни качества, както и с експертност, която обаче не включва познания от сферата на националната сигурност например? Следва да видим. Къде по телевизията, къде на голо (разбирай в качеството ни на управлявани).
Колкото до Попова, кой, ако народът рече те да са, ще омиротворява съдебната система със силовото вице и ще продължи успешната самостоятелна и в същото време одобрявана от Брюксел линия на превъзпитание, от една странаq на магистратите и нравите им и отстояването на независимостта на системата, от друга?
Пак следва да се убедим.