Замисляли ли сте се, уважаеми зрители и скъпи радиослушатели, какви са основните разлики между двете т.нар. електронни медии?
 Радиото свири, а телевизията дудне, казва един мой приятел доктор. Навярно и такива, за които едва ли ще се досетим и след като довършим този пореден опит, посветен на чутото и видяното през сетните дни от непридирчивия към качество на телевизионната продукция зной на най-великодушния измежду сезоните. “Телевизията е едно от средствата за масово оглупяване”, беше дефинирал великият инженер Попов от Русия, навярно, след като конструирайки първия приемник, няколко десетилетия по-късно провижда каква ще е съдбата му след появата на телевизията.
 Това пророчество е направено някъде в далечните първи десетилетия на отминалия век по повод чудото от инвазията на образи и звуци, която е била в несравнимо по-щадящи дози от съвременните  мащаби.
За размера на бедствието, покосило милиардите, които се и развличат, освен че дообогатяват впечатленията си за света, направо не се наемам да разсъждавам. То не ми е и посилно, защото безусловно аналитичните способности погиват от прекомерна употреба на дясното полукълбо, онова, което се задейства при безкритично възприемане на информация, каквото именно е гореупоменатото занимание. Злоупотребата с телевизията води до неизбежна атрофия на лявата мозъчна половина, която пък служи за разсъдъчността . Това аз много не го вярвам, но ако рискувате да дочетете до края подскачащите ми като рекламни спотове с нерегулиран звук, който може да те изтръгне и от най-дълбоката дрямка, размисли, навярно ще изтребите и сянката на съмнение, че жертвите са неизбежни.
Понеже споменах радиото, което хрисимо отзвучава щом, спрем колата, и стигнем до място с телевизор, следва да поясня защо си остава моята голяма и нетърпяща опити за замяна любов. Едно проучване от средата на деветдесетте доказва, че именно
радиото е медията,
 в чийто ефир се
 лъже най-трудно
Ще кажете, да бе, ами нали Орсън Уелс подлуди Америка с марсианската си драматизация по романа на съименника си именно по радиото. Така е, обаче това е манипулация, а и тогава хората са си били ангелски девствени по отношение на драматизациите, миг преди телевизионният екран да огрее всеки дом. Може да е било и опит за реабилитация на трайно разклатеното доверие в радиото това проучване на престижния американски университет, въпреки че седемдесет години по-късно не ми се вярва това да е причината. Спомняте ли си речта на пелтека крал, произнесена по радиото през 1934-та. Онази, с която Колин Фърт отнесе сума Оскари? С тази си именно реч крал Джордж става обединител, глава и баща на нацията. Настрана фактът, че преодолява и говорния си дефект, защото ако беше по телевизията, колко му е да го озвучат или да изрежат повтарящите се звукове, изобщо да не мъчат човека с логопедични уроци. Слава Богу, телевизията все още е била на етап идеен проект, па макар и на прага на реализацията му. Има ли такъв съкровен образец в историята на телевизията? Възможно е, но едва ли така въздействащ. Там, пред камерите и прожекторите, се мами по-лесно. Влиза в сила езикът на тялото, на етикета, на харизмата и умението да се умилкваш на камерата и да флиртуваш с публиката, която те гледа през единственото око, насочено към теб. Телевизията обича хората, които не звучат. А хората, които не звучат, казва един учител, не са уловили потока на правата мисъл, която, знаем, е първопричината за смисленото звукоизвличане.
Дали е така, не съм сигурна, тъй като въпросът е от сферата на езотериката, но че хората, които изглеждат, рядко звучат, както и обратното също е вярно. В този смисъл ми се струва важно да отредим похвални думи за поредния успешен опит на Канал 1 да се спее с радиото и през това лято. Този път с Дарик радио, като предишният успешен експеримент бе със сутрешните водещи на “Хоризонт”, когато сутрешните часове на Канала направо звъннаха от истински, дълбок, професионален подход към темите и силните на деня.
Този път в началото, от морето, дуетът Жени Марчева, бивш кадър на “Дарик” и Михаил Дюзев, бивше лице на БНТ и настоящ глас на “Дарик”, отново доказаха, че професионализмът, който радиото формира, и на плажа да го опнеш, пак ще те респектира приятно. Нещата започнаха да се случват простимо смехотворно на фона на лениво изтягащи се,
прясно намазани с плажно масло тела по шезлонгите около водещите,
приседнали на карибски сет, ако може изобщо да се използва терминът за телевизионен декор в случая. Някъде в черноморски курорт, като във фейлетон на Чавдар Шинов лежерно се лееха диалози и изпълнения на живо, като зад гърбовете, а от време на време и анфас притичваше летовник, вестници или собственото си свръхтегло към чадъра в близост.
В симпатичната абсурдност на хотелския крайморски комфорт, Марчева и Дюзев изглеждаха по нов начин. Строгата, дори сурова (не мога да забравя как скастри силовото вице, че в студиото на БНТ тя задава въпросите) бивша радиожурналистка сега беше по-мека и усмихваща се млада жена, която едновременно продължава да е сдържана и обрана като английска телевизионерка. Колкото до бившия съводещ на Добрина Чешмеджиева в "Референдум", той си остава все така непосилен за телевизията радио
еталон за чар и сладкодумност
Заслуга на кадровата политика на Радосвет Радев е и Драго Симеонов, когото познаваме визуално от спорадични изяви на екрана. Той пое щафетата в студиото на радиото, за да накара телевизиите да мечтаят за съжаление с тях и ние, зрителите, преситени от хубавеляци в костюми, на които, ако им гръмне кюто, ще им гръмне и балонът със самодоволството, което не може да скрие липсата на отношение към всичко, което започва и завършва с усилието им да не запецнат на някое по-сложно име.
Радиото озвучи ефира на Националната телевизия и отпуши ушите, а честотата на “Дарик” придоби обаянието на дискретното интелигентно присъствие, което просто не се наложи да търпи конкуренцията на соловия изпълнител, който Нова ситуира по стара традиция в морски декор, но това някак не съумя да направи от водещия им разпознаваем и убедителен домакин на сутрешно информационно шоу. Смъртноуморените, макар и редуващи се в поетапното отпочиване водещи на “Тази сутрин” по bTV, също не рискуваха с нищо и съответно свръхпродуцираха единствено ответно отегчение.
За съжаление, лятото си отива, а с него свърши и експериментът на Канала. Жени Марчева едва скрива чувството за необходимост от благовидния и отлично изпълняващ ролята си на четящ любознайник в “Библиотеката” по Канала, но някак декоративен и несъответен Андрей Захариев. Всичко се връща в познатия стар формат и с неумолимостта на есенната порядъчност ни подканя да се смирим с правилата на провереното демоде.
По-важно е, че някои експерименти наистина са въодушевяващи. Макар и мимолетни, по-важно е, че има начин радиото да се офизиономи, както и телевизията да се темперира като майсторски инструмент в ръцете на професионален акордьор. Тогава фалшът ще стане отново разпознаваем, но това друг път! Следващото лято, може би. Тогава и рекламните паузи няма да гръмват оглушително и да ни карат да търсим в панически пристъп дистанционното, за да регулираме звука на тъпата търговска пропаганда. А дано,както се казваше в онзи стар виц, ама надали!