Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Нацията ни трябва да се защити от третирането й като безропотен васал на чужди домогвания

Мисля, че една нация, в която няма съгласие за това, кой ден да й бъде националния празник, всъщност няма национален празник. Смисълът на Деня на нацията е да се отбележи нейното единение като общност, което обикновено се случва през премеждия, предизвикателства, освободителни борби и скъпи жертви. Не участвам и не бих участвал в споровете кой ден да е национален празник на България.

Но мисля, че 6 септември е един от дните, в които българската нация защитава своето единство, своето достойнство и своята непримиримост да бъде третирана като безропотен васал на чужди домогвания. Този ден е заел мястото си в българския национален календар без чужда помощ. Никой от никъде не е дошъл, не е помагал, не е поставял условия как да се случи Съединението. Българите сами са го направили и сами са го защитили. Когато от Петербург се възмутили на Съединението и направили преврат с местни български подлоги - русофили, българинът Стефан Стамболов им духнал под опашките. Когато сръбският крал Милан видял в Съединението една бъркотия, която ще помогне на Сърбия да стане по-велика за българска сметка, младите български офицери - капитани (нямало време да ги произведат в по-високи чинове) натикали Милан обратно където му е мястото . И още по-навътре в същото място щели да го натикат, но се намесила Виена на Хабсбургите - все пак Милан бил неин балкански храненик. А българският княз Александър се предполагало да бъде храненик на Руската империя на българския трон. Но той отказал и с цялото си сърце повел битката за запазване на Съединението и опазване на България от сръбската агресия. Затова Пербург с гняв заповядал Александър да напусне престола и България. Стамболов не успял да уговори младия княз да остане на трона си. Но след Съединението вече нищо не било същото. България спечелила най-голямата си битка - за национално достойнство и национална независимост. (Номиналната независимост от 1908 г. е дипломатически акт, а Съединението е акт на независимост на националния дух и на националното единство.) От 1885 г. чак до трагичните събития от септември 1944 г. България устояла на неистовия натиск да бъде превърната "по право" в нечий сателит. Решенията за България - добри или лоши - се взимали в България. Затова 6 септември е един подходящ ден за празнуване на нашата национална свобода и независимост. За празнуване, казвам... То не, че няма достатъчно основание за това празненство. Има ли достатъчно достойни и независими граждани, които да направят празненството истински празник на националния дух? Ще запазя светостта на този празник и няма да дам отговор на този въпрос...

*Коментарът е от фейсбук

Коментара ()

Вашият коментар