Трезор в Париж пази десетилетия наред около хиляда ролки филмова лента, докато техните собственици непрестанно се сменят, а мнозина се борят да довършат работата на един блестящ гений, за да види светът последното му “изоставено” произведение.

Незавършеният филм на Орсън Уелс “От другата страна на вятъра” имаше своята премиера по време на кинофестивала във Венеция извън конкурсната програма почти половин век след като е започнат от създателя на “Гражданинът Кейн”.

Питър Брадшоу от в. “Гардиън” описа лентата като “ураган от гняв и остроумие”, а други критици вече я наредиха сред заглавията, които най-вероятно ще премерят сили в предстоящото съревнование за “Оскар”.

В продължение на шест години Уелс работи по своето творение като своеобразна сатира на състоянието на киното през 70-те години на XX век, в която се пародират емблематични европейски фигури от света на седмото изкуство като Микеланджело Антониони и Жан-Люк Годар.

Продукцията е смес от жанрове и формати, заснета от различни документалисти и оператори, използващи разнообразни материали и начини на изразяване на своето творчество. Голяма част от филма е заснета в къщата на режисьора Питър Богданович. Останалата част от снимачния процес и монтирането продължават с прекъсвания през годините от Аризона през Франция, Холандия, Англия, Испания и Белгия до някои от студиата на MGM.

“От другата страна на вятъра” е построен чрез формулата “филм във филма”, а във фокуса е брилянтен застаряващ режисьор, изигран от Джон Хюстън, който иска да се завърне с гръм и трясък, като снима без сюжет, сценарий и пари. Той обаче не може да завърши последната си лента заради конфликти с новата генерация кинаджии.

Така парти по случай 70-годишния му рожден ден се оказва отправна точка за завихряне на действието от купона към неусетно преминаване напред и назад във времето през дългия живот на твореца, като същевременно отразява много различни гледни точки.

Във филма участват още Денис Хопър, Питър Богданович и самият Орсън Уелс, а други кинотворци, журналисти и дори случайни хора разсъждават върху темата за киноизкуството.

Смята се, че в работата по “От другата страна на вятъра” режисьорът е подкрепян от своято последна муза и съпруга Оя Кодар. През 1972 г. Уелс предупреждава, че филмът е “92% завършен”, а четири години по-късно той вече е “на ръба на завършването”. През 1979 г. се оказва, че са монтирани едва около 40 минути, а в същото време проектът е връхлетян от неприятностите около финансирането и правата му.

Режисьорът кръстосва шпага в съда със зетя на иранския шах Реза Пахлави, инвестирал пари в лентата. Стига се до заключването на незавършения материал в парижки сейф. А на 10 октомври 1985 г. противоречивият гений е открит бездиханен след инфаркт вкъщи сам, прегърнал пишещата си машина.

През 2012 г. записаните кадри за “От другата страна на вятъра” биват придобити от Франсоа Видхоф, който на свой ред ги преотстъпва на “цената на един щрудел” на германския продуцент Йенс Кьотнер Каул. За да завърши филма, той пък се свързва с други две продуцентски компании.

През всичките години Оя Кодар, продуцентът Франк Маршал и режисьорът Питър Богданович не жалят сили да бдят над материала на Уелс и се борят да прокарат път за него до големия екран. Йенс Кьотнер Каул опита да задвижи проекта така, че с неговата премиера през 2015 г. да се отбележи и 100-годишнината от рождението на Орсън Уелс, но само с добро желание не се стигна до сполука.

След десетилетия на юридически спорове и недостиг на средства онлайн платформата “Нетфликс” придобива правата върху кадрите и финансира реставрирането на продукцията. Така през март 2017 г. материалът най-сетне попада в ръцете на продуцентите Франк Маршал и Филип Ян Римсза, които обединяват усилията си, за да го завършат след години неуспешни опити.

Носител на “Оскар”, монтажистът Боб Муравски, носи отговорността за възстановяването на филма на Уелс.

“Хората говорят за риалити формати и филми с намерени кадри, но за мен беше много интересно, че Орсън Уелс е бил първият - коментира Муравски. - Използва техника, въведена години по-късно, а това всъщност е стил, изобретен от него още през 70-те.”

Впечатлен от видяното във Венеция, Питър Брадшоу разсъждава също, че може би да остави своето последно творение незавършено е бил тайният начин на Орсън Уелс да подчертае неговата основна идея.

“Че агонията и екстазът от творчеството са в процеса, а не в продукта и как завършената творба никога няма да достигне идеалната версия, която е в главата на създателя й.”

“От другата страна на вятъра” ще получи ограничен кинопоказ и накрая ще бъде качен в платформата “Нетфликс” през ноември.