Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Заради Меци Веселинов спират кортежа на Бай Тошо, гардовете му за малко да стрелят ОБИДЕН: Меци се беше дистанцирал от случващото се в “Левски”.

“Синя” България се вдига на бунт, когато ЦСКА опитва да го открадне

Смълчава 100 000 по трибуните с гола си в паметния мач с Мексико на олимпиадата

Пенсионират го на 28, без да му дадат шанс за изяви в чужбина

Цветан Веселинов-Меци събра последни сили и отиде да отдаде последна почит на "синята" легенда Павел Панов. Малко по-късно един от най-обичаните футболисти на "Левски" загуби битката с коварната болест и нанесе пореден съкрушителен удар в сърцето на "синя" България.

Феновете на "Левски" не могат да повярват, че в рамките на няколко дни са загубили две от най-големите звезди на тима от Герена. Лошото е, че хората се сещат за големите играчи едва когато те потеглят към отвъдното. Чак тогава идва признанието и спомените за зрелищните мачове, ювелирните финтове, мъжките битки. Навремето Меци Веселинов се беше обидил от една класация за най-великите футболисти на "Левски" и дано сега отнякъде да може да види колко много скръб и болка предизвика новината за неговата кончина.

По-възрастните фенове просто няма как да са го забравили и със сигурност са разказали на синове и внуци за играча, който нахлуваше като вихър по

дясното крило.

Приживе "синята" легенда не обичаше да контактува с медиите, но с помощта на Румен Пайташев написа автобиографична книга, за да разкаже най-интересните моменти от живота си. А те не са един или два.

Меци е един от малцината български играчи, подвизавали се само в един отбор от началото до края на професионалната си кариера. В първия отбор на "Левски" го взима легендарният чешки треньор Рудолф Витлачил. Младокът изведнъж попада сред играчи от ранга на Георги Аспарухов-Гунди, Сашо Костов, Христо Илиев-Патрата, Бисер Михайлов и много други. Талантливият играч, когото още от детските години наричат Меци, не се стряска от старите кучета и бързо намира своето място в отбора. Още в дебютния си мач отбелязва гол, а първият, който идва да го поздрави, е Гунди. Публиката харесва нахъсания младок и много бързо започва да скандира името му. По-късно Веселинов с гордост ще си спомни, че феновете са го наложили като титуляр в отбора.

Врагът обаче не спи и търси възможност да открадне футболния талант. Шефовете на ЦСКА и друг път са изпробвали успешната схема - играч от друг отбор влиза в казармата и там е натиснат да играе в армейския клуб.

"През нощта дойдоха и буквално

ме отвлякоха от вкъщи.

Натовариха ме на една джипка и поехме към Шумен. Искаха да ме правят танкист. В този момент от "Левски" научили какво се случва и започнали трескаво да въртят телефони. Намери се един зам.-министър на пощите, голям левскар, който звъннал в поделението и наредил да ме връщат в София. Но имаше и по-куриозен случай с моя престой в казармата. Един от най-големите фенове на "Левски" за всички времена Сашо Моряка буквално се хвърлил пред кортежа на бай Тошо. Гардовете на Тато извадили оръжията и за една бройка да го застрелят. Феновете разказали на Живков, че от ЦСКА искат да ме откраднат и го помолили да се намеси. Първият в държавата обещал да проучи за какво става въпрос, а след това Сашо Моряка го спукали от бой в милицията", ще разкаже по-късно Цветан Веселинов.

В крайна сметка след само един ден в казармата той е пратен с влака обратно за София.

На гарата му устройват царско посрещане.

Тълпата понася на ръце своя герой, което до последния му дъх ще си остане един от най-скъпите спомени. В "Левски" той има хубави, но и тъжни мигове. Голямата мъка идва в живота му на онзи фатален 30 юни 1971 г., когато в катастрофа загиват Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. С тях е и още един човек, когото вземат на автостоп на бензиностанцията на стария път през прохода Витиня. Алфата на Гунди се забива с над 100 километра в час в камион, който излиза от черен път. Шофьорът дори нямал шанс да чуе идващата кола.

Бащата на Веселинов е домакин на "Левски" и него викат да подготви двамата най-известни футболисти в България за погребението. След това той ще разкаже потресаващи подробности на сина си, описвайки подготовката на телата

като истински филм на ужасите.

Самият Цветан Веселинов върви непосредствено след джипката с ковчезите.

"Самото погребение беше голяма трагедия! Не само за нас, за всички. Ние се разбихме, отчаяхме се, защото си отидоха едни от най-добрите български футболисти, а Гунди безспорно беше най-добрият. Смъртта на Гунди и Котков определено даде отражение и на представянето ни през следващия сезон. Финалният мач бе отменен и се игра два месеца по-късно. Тогава спечелихме с 3:0 и посветихме победата на загиналите си приятели и съотборници. А в първенството останахме без трофей, ще разкаже по-късно легендарното крило за "24 часа".

С националния отбор той също има големи успехи. Достатъчно е само да споменем, че с екипа на държавния тим той печели сребърните медали на олимпиадата в Мексико. Радостта е голяма, но и ядовете не са малко. Всичко върви перфектно за нашите, които на полуфинала се изправят срещу домакините. На стадион "Халиско" в Гуадалахара са се събрали близо 100 000 заредени с адреналин мексиканци, но настроението пада рязко след двата гола на Петър Жеков и Начко Михайлов.

Играчите на Мексико усещат

гнева на публиката

и на свой ред натикват българите в собственото им наказателно поле. Меци Веселинов ще разкаже по-късно, че се е чувствал като опълченец на Шипка. 21 играчи са се натъпкали в наказателното ни поле, само вратарят им остава в другия край на терена. Резултатът е изравнен и домакините крещят френетично в очакване на пълния обрат. Случва се съвсем друго. Начко Михайлов вижда, че противникът

се е залисал в непрестанни атаки

и не следи какви ги върши Цецо Веселинов. Пуска му страхотен 40 метров пас, а оттам нататък събитията се развиват с шеметна скорост. Крилото се засилва към мексиканската врата, но двама защитници бързо го застигат.

"Бях останал без сили и усещах, че преследвачите ми всеки момент ще ме свалят на земята. В последния момент шутирах, защото нямаше какво друго да се направи. Топката се заби горе неспасяемо под горната греда. На стадиона се спусна мъртвешка тишина. Само нашите викове на радост се чуваха. Домакините го приеха като национална трагедия", разказва по-късно Цветан Веселинов. Веднага след мача отборът лети за Мексико Сити, където ще се играе финалът. На летището шефът на охраната го прегръща и му заявява:

"Ако знаех какво ще направиш, нямаше

да те пусна

в страната ми".

Настроението в лагера ни е приповдигнато. Нашите са убедени, че могат да спечелят финала срещу Унгария. Години по-късно ще се появят слухове, че унгарците са предложили срещата да завърши наравно.

При подобен развой на събитията и двата отбора ще получат златните си медали и по една олимпийска титла.

Българите отказват -

твърдо убедени

са в своето превъзходство.

Никой не се сеща, че в мача са важни и съдийските решения.

Българите повеждат със страхотен гол на Цветан Веселинов и малко след това реферът Диего де Лео взима нещата в свои ръце. Той абсолютно незаслужено гони голмайстора ни, а при последвалите протести показва червени картони на Кирил Ивков и Начко Михайлов. Нашите губят с 1:4. Сребърните медали са приети като провал от шефовете на българския спорт. В София тримата изгонени са наказани и не се сдобиват с "Орден на труда", какъвто е даден на останалите национали. Всички получават по 1600 лева премия за олимпийското сребро. Веселинов и компания ще останат като треснати, когато на летището не ги посреща нито един човек. Партията се чувства предадена от олимпийския футболен отбор.

В чест на истината Меци Веселинов никога не е хранил особено топли чувства към комунистическия режим.

Пенсионират го едва на

28 години,

въпреки че самият той е готов да поиграе поне още 10. Той така и не получава шанс да играе в чужбина, въпреки че оферти не липсват.

През последните години "синята" легенда се беше дистанцирал от клуба, в който преживя толкова хубави моменти. Беше се обидил, че на едно честване на Гунди никой не се сети за клубните легенди и шефовете бяха поръчали на слабо известен наемник да поднесе венеца пред паметника на великия футболист.

Коментара ()

Вашият коментар