Едуард Стрелцов се измъква от ужасяващата бедност, преодолява безчинствата на съветските комунисти и не пада духом дори пред лицето на най-страшната болест.

Светът никога няма да забрави гениалните голове на бразилската легенда Пеле. Той е кралят на футбола и едва ли някой някога ще се осмели да го свали от трона. Много отдавна, преди повече от 60 години, в Съветския съюз играе нападател, който има всички основания да съперничи по гениалност на бразилската легенда. Неслучайно обявяват нападателя на "Торпедо" (Москва) Едуард Стрелцов за Руския Пеле и той има всички налични качества да носи тежката корона.

Лошият му късмет обаче е да се роди на неподходящо място в неподходящо време. Вместо да направи всичко необходимо в името на израстването на своята спортна звезда, съветската машина го мачка с железен ботуш и съсипва голяма част от кариерата на великия нападател. Стрелцов до последния си дъх не си и помисля да се оплаче, да пусне сълза на самосъжаление, да обвини някого там, горе, за опропастените му най-хубави години. Животът го е подритвал като футболна топка от самото му раждане и той не познава предателското чувство "самосъжаление".

Бащата изчезва от живота на Едуард още преди той да влезе в съзнателните си години. Когато е на седем, майка му получава сърдечен удар и се закотвя у дома. Хлапакът си търси работа, за да има хляб вкъщи.

Нерядко семейството си ляга гладно.

"Спомням си, че една вечер го повиках от двора да се прибира, защото се стъмваше. Той изрита топката, обърна се към мен и попита: "Мамо, има ли какво да вечеряме?" Сякаш някой ме прободе с нож в сърцето. Нямахме какво да ядем. Легнахме си рано, за да излъжем глада, но мен не ме свърташе на едно място. Излязох и измолих малко хляб от съседите. Отидох да го дам на сина ми, а той го върна с думите: "Ти трябва да хапнеш, болна си." Разплаках се, а той, за да ме успокои, отсече: "Хайде наполовина", ще разкаже по-късно майката на бъдещата футболна звезда на Съветския съюз.

В семейството настава голяма радост, когато 15-годишният Еди се урежда с работа в завод за хладилници.

Докато чиракува, момчето се записва за участие във футболния отбор на завода. И така се започва неговият възход. Слухът за страхотния нападател бързо се разпространява сред работниците и стига до ушите на треньора Марк Левин. Той отива да види за какво чудо става дума и още на другия ден се явява в канцеларията на "Торпедо" (Москва), за да разкаже за талантливото момче.

През 1953 г. 16-годишният Стрелцов влиза в юношеските формации на московския тим, а година по-късно го викат и в първия отбор.

"Видяхме едно височко момче с оръфано якенце и дървен куфар. Не се притесни от погледите, не показа страх и в първите тренировки с мъжете", разказва след това съотборник на Едуард Стрелцов. Младокът е преживял твърде много, за да се стресне от старите кучета в състава. Вкарва първия си гол в шампионата на СССР, преди да е навършил 17, а впоследствие бързо и неусетно се превръща в истинската звезда на своя тим. Притежава страхотна физика, която щедрата природа е съчетала със завидна бързина. Публиката на "Торпедо" има нужда от известно време, за да свикне с нестандартното поведение на Стрелцов на терена. В отделни периоди от мача той сякаш напълно губи интерес към случващото се около него. Разхожда се безцелно със забит в земята нос, сякаш търси изгубено бижу. В следващия момент топката стига до него и той се взривява като руска граната. Подминава един, втори, трети защитник и изстрелва снаряд, а вратарят се кръсти, че е останал жив. Феновете го боготворят, треньорите на московските грандове го ухажват с оферти, но той остава верен на "Торпедо".

През 1956 г. Стрелцов е в състава на съветския национален отбор, който печели златните медали на олимпиадата в Мелбърн. Звездният му миг е в полуфиналния мач с България. "Лъвовете" водят с 1:0, но 8 минути преди края Стрелцов изравнява, а след още 4 Татушин вкарва за крайното 2:1. Изненадващо героят от мача с българите не е пуснат на финала, в който съветският тим побеждава с 1:0 Югославия. Според тогавашните правила златни медали получават само участвалите във финалния мач.

"Не можех да повярвам, че Еди остана без медал. Той беше нашето вдъхновение. Беше най-младият ни играч и постоянно намираше начин да ни разсмее и да отпуши напрежението преди важните мачове. След награждаването в Мелбърн отидох при него и му дадох медала си с думите:

"Вземи го, той ти принадлежи".

Еди махна ядосано с ръка и ми обяви, че ако още веднъж му предложа златния си медал, ще ми се разсърди завинаги", разказва съотборникът му в националния Никита Симонян.

Дори и без златен олимпийски медал, Едуард Стрелцов бързо се превръща в основен стълб на националния отбор. Всички разчитат на неговите голове за световното в Швеция през 1958 г. Ден преди заминаването на тима за скандинавската страна съдбата отново притиска Стрелцов към земята в опит да го размаже. Той и двама съотборници от националния се запиват в руска дача с военния пилот Едуард Караканов, който е стара дружка на един от футболистите. Момчетата поливат предстоящия важен футболен форум. Няколко девойки се присъединяват към компанията на младите и красиви момчета.

Всички пият по много и до късно. На другата сутрин милиция нахлува във вилата и арестува играчите. Едно от момичетата се е измъкнало рано-рано и се е оплакало в управлението, че е било изнасилено. Започва разследване, при което съотборниците на Стрелцов са оневинени. Той обаче остава в ареста и отива на съд. Ден или два след началото на делото девойката, която е разказала за изнасилването, оттегля своите показания и дори праща писмо до прокурора с молба Едуард Стрелцов да бъде освободен. По онова време дело за изнасилване не може да бъде прекратено. Изведнъж за цялата държавна машина става особено важно футболната звезда да влезе в затвора.

Според една от версиите Стрелцов е наказан заради нежеланието си да сключи брак с дъщерята на член на Политбюро. Силно желаният ерген устоява на огромния натиск, тъй като е влюбен в красивата Ала, с която в крайна сметка се женят и създават дъщеря. Другата най-разпространена версия е, че Стрелцов е наказан жестоко заради упоритото си нежелание да премине в някой от близките на сърцето на съветската власт московски грандове.

Каквато и да е причината, младият футболист на "Торпедо" е наказан жестоко, въпреки че нито един от участниците в делото не свидетелства против Стрелцов. Съдията му дава 12 години затвор и го праща в един от лагерите на ГУЛаг. Оттам Стрелцов пише на майка си: "Мамо, дано писмото ми стигне до теб.

При мен всичко е наред. Основната ми работа е да пренасям отсечени дървета. В края на деня не си чувствам ръцете и сънят идва бързо. Но няма от какво да се оплаквам, всичко ще се нареди", за пореден път не пада в лапите на отчаянието Едуард Стрелцов. Според сведения от самия лагер той се ползва със симпатията и на надзирателите, и на затворниците. Никой не вярва в скалъпеното обвинение за изнасилване.

Навън Стрелцов също не е забравен от феновете. Желязната хватка върху обществените процеси не пречи на група известни творци и спортисти публично да поискат освобождаването на талантливия футболист. Особено настоятелен е шахматният гений Анатолий Карпов. Големият късмет на Стрелцов е смяната по върховете на държавата. Брежнев наследява Хрушчов и не изпуска възможността да спечели симпатията на обществото с освобождаването на неговия футболен герой. След почти 6 години в изгнание Стрелцов е освободен под гаранция. И изненадващо бързо се връща на терена с гръм и трясък.

Той има основна заслуга за спечелената от "Торпедо" шампионска титла на СССР през 1965 г. Впоследствие е избран за най-добър футболист на СССР през 1967 и 1968 г. По това време вече са му лепнали прякора Руския Пеле, а сънародниците му са убедени, че е дори по-гениален от бразилския си колега. Всички очакват Стрелцов да е голямата звезда на световното първенство през 1966 г. Държавната машина обаче е готова да го смачка за пореден път. От КГБ категорично забраняват на бившия затворник да пътува за Англия, въпреки че той се е представил блестящо в квалификационните мачове. Този път не помагат никакви молби и ходатайства.

Краят на футболната му кариера настъпва през есента на 1970 г. Нападателят къса ахилес и лекарите не успяват да го излекуват. Впоследствие се пробва като треньор, но не му върви особено. Сам признава, че не обича да крещи на хората, а треньорът трябва да проявява твърдост. Живее спокойно и щастливо до момента, в който влиза да се лекува от пневмония, а се оказва рак на белите дробове. Дори в тези последни мигове от живота си Едуард Стрелцов отказва да се оплаче от съдбата или да търси съжалението на околните. В болницата моли лекарите да спрат с болезнените манипулации и да го оставят да изживее пълноценно последните си дни. Отива си от този свят на 22 юли 1990 г., а руските фенове никога не забравят подвизите на своя любим футболист, който беше ненадминат мъжкар и на терена, и в живота.