Eмоционалният разказ на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на заключителния дебат в току-що отминалата президентска кампания разбуни духовете, а разкритието направи бившият депутат
Христо Марков
Той също разказа, че дядо му е бил приятел с Иван Цачев. Марков е получил присъда от 15 години лишаване от свобода, но Иван Цачев не се е разминал с най-тежкото наказание - смърт.
Христо Марков, който също е наследник на репресирани, разказва пред “168 часа”:
"Беше събиране на националния клуб на репресираните, пълна зала с хора, наследници на репресираните, самите те репресирани. И когато дойде г-жа Цачева, започна една фантастична реч, много лична. По едно време се просълзи, което не може да се опише, защото е много силно. И в един момент тя спомена името Иван Цачев, а Иван Цачев е един много близък приятел на моя дядо, защото с. Драгана е много близо до с. Торос, откъдето е моят дядо, може би няма 20 км. И така изникнаха тия спомени в главата ми за разказите на дядо ми, за този негов голям приятел Иван Цачев, с когото са били заедно.
Мисля, че
Иван Цачев е бил николапетковист
Чел съм в Комисията по досиетата за дядо ми Манол Джавезов, че са го изпратили в лагер – заради това, че като запасен офицер е бил в окупационния корпус в Гърция. Бил е там, защото така са изисквали задълженията му. Никому нищо лошо не е правил, даже има благодарствени писма от гърци, спасени от него. Предполагам, че оттам се познаваха с него. За съжаление, не съм разпитвал подробно – откъде да знам, че внучка му ще стане известен политик. Но дядо ми много пъти го е споменавал, все се тюхкаше: “Гледай как той си отиде, а аз останах жив...”
Има процес набързо в Плевен. Осъден е и е застрелян веднага след това. Знам историята макар и откъслечно от дядо ми. Когато през 1950 г. тръгнали да кооперират земята и да правят ТКЗС-тата, там
в онези села - Драгана,
Дрен, Торос, Дерманци,
хората се вдигат масово
Иван Цачев не е бил много заможен – доколкото знам, 50 декара земя е имал, но за онзи край това е много. Били са против и тръгват да се организират в горянска група, да правят чети. Явно Цачев е бил бая луда глава, защото именно той започва да купува оръжието. Защитавал си е земята човекът...
Дядо ми е разказвал, че при него идват хора от Пазарджишко, които имат намерение да излизат в гората и той им дава оръжие – не зная точно какво -най-вероятно са били пушки. За беда, след като пазарджиклиите хванали Балкана, са заловени от изпратените от властите милиционери. Явно някой от тях след това издава, че са взели оръжието от Иван Цачев от Северна България. И оттам го подгонват. При ареста, доколкото съм чувал, той се опитал нещо да се противопостави. В крайна сметка го арестуват и го откарват в Плевен в сградата, където е сегашната община в града. В онези години, както и в Пловдив, така и там това е било седалище на Държавна сигурност. Напъхват го в подземията и има процес – сигурен съм в това, тъй като ми е разказвано и от баба ми, която го надживя. Дядо ми е ходил и на процеса. В тогавашните условия се е действало набързо, иначе дали е разстрелян, или обесен, не мога да кажа.
А в един период от около година и два-три месеца през 1946 г. баба ми е изпратена в лагер в Босна, а дядо ми пък е бил в Ножарево, в Куциян и после Белене – общо четири години. И остават сами двете деца – майка ми, която е била на десетина години, и леля ми – на 4 години. И тогава,
в този труден момент,
Иван Цачев е помагал
на двете момичета
Карал им е брашно, олио – да оцелеят. Затова и те цял живот го споменаваха с добро. Баба ми много пъти е казвала: “Да му се поживят костите на този човек! Когато бяхме прокълнати от всички, децата ни бяха отритнати отвсякъде, той поне веднъж в месеца е идвал да им остави храна.” Явно е бил много свестен човек. Чувал съм, че искал да построи и черква в родното си село Драгана. За съжаление, това не се осъществява и там до ден-днешен мисля, че няма храм.”