Hе че искам да пригласям със скромното си мнение в "общия хор" на възмущение, отрицание, неглижиране, отегчение, възхищение, одобрение и Бог знае какви още обществени реакции след поредното "събитие" с главно действащо лице - нашият изявен политик, лидерът на парламентарно представена политическа партия и народен представител г-н Волен Сидеров - но се замислих, че изпитвам трудност да назова въпросното поредно "събитие".
Отвъд "стандартните" аматьорскополитически коментари на познати и приятели и "клишетата", които чух и прочетох в медиите, засягащи моралните, етичните, политическите, конспиративните и юридическите аспекти на "събитието", остана "висящ" един ключов въпрос.
Дали случващите се "събития" са функция на латентно и рекурентно
(мед. Възвръщащо се, повтарящо се, появяващо се отново)
психопатологично състояние и в този смисъл продром (мед.- предвестник, ранни симптоми, които предшестват основните
прояви на една болест) на душевно страдание, или недискретна и системна проява на особен вид политическа и PR гениалност?
Дадох си сметка, че смисълът на това и други идентични "събития" убягва както на мен, така и на приятелите ми, а защо не и на общественото мнение, защото всичко около тях е "полу".
Това се отнася и за обяснителните подходи към осмисляне и окачествяване на тези "събития", така и за оценките (мнения, свидетелски показания, коментари и пр.), които се правят веднага след събитието, и не на последно място - полу-последствията за г-н Сидеров след тях от наказателно-правна и политическа гледна точка.
Спорът и противоречията сякаш опират до това, дали да се подходи строго психологично, психиатрично-клинично, политически (вътрешно и външно), медийно, морално, юридически или дори философски по въпроса, или е нужен мултидисциплинарен прочит и еклектичен подход.
На последната теза не бих възразил! Очевидно е нужен по-сложен дискурс, съдейки по непрестанните експертни, обществени и институционални трудности да се определи и реагира адекватно на тези "събития" от кариерата на видния ни съвременник.
Спазвайки стриктно зоната на своя 20-годишен професионален опит, квалификация и компетентност, мога да разгледам някои аспекти и детайли, използвайки теоретичните рамки и възможности на клиничната психология, социалната и политическа психология, както и на криминално-психологичния анализ.
И така, през погледа на клиничната психология в тези и други публични, парламентарни и непарламентарно-криминални прояви на лицето наблюдаваме картина на ескалиращи симптоми, които световноизвестният психотерапевт Ото Кернберг сполучливо е формулирал като
злокачествен нарцисизъм,
разгърнати на фона на необичайно персистиращи (мед. - задържащи се) хипоманийни епизоди и протичащи с относително типична изразеност на съпътстващи прояви като: раздута (завишена)  самооценка с наличие на оценки за грандиозност; прекомерна психомоторна ажитираност* (мед. - възбуда, активност, раздвиженост, вълнение), мисленето е под речеви напор, съчетано с летеж на идеи и засилена потребност от публични изяви, недискретност,
склонност към риск, забавления и прекомерно харчене на пари,
завишен промискуитет
(мед. - сексуална активност) и не на последно място раздразнителност и агресивни нагласи.
В разсъжденията и изразните средства наблюдаваме враждебно нюансирани елементи, характеризиращи мизантропски убеждения, конфронтационни възгледи и параноидни интерпретации.
Не бива да се подминават и странните метаморфози в поведението в условията на т.нар. "граждански арести", при които са налице както действия от репертоара на органите на реда и закона, така и същевременно очеведни асоциални такива, характерни за нарушител на обществения ред, които без съмнение свидетелстват за дълбок вътрешен антагонизъм и морален релативизъм. Особеният апломб и вживяване в ролята на полицай е специфичен детайл, който
ни намеква за малоценностни чувства и компенсаторни (инфантилни по природа) копнежи
за преодоляването им чрез имитационни властови превъплъщения.
Не ми е известно г-н Сидеров да е искал или да е кандидатствал някога за работа в системата на МВР (макар че вероятно би имал проблеми с биометричните изисквания), но емоционалният патос, с който я изпълнава, подсказва, че вероятно подобни мисли не са му били чужди.
Едновременно с това открояващите се изблици на протестно, отхвърлящо всякакви авторитети и норми поведение ни насочват към едно допускане за амбивалентния, бих добавил
тираничен образ на бащината фигура на несъзнателно ниво
В контекста на изложението спорадичните идентификации с властови символи и всякакви други усилия, целящи постигане на грандиозност и влияние са без съмнение защитен маньовър на евакуация на едно наранено и уплашено Его. Съзнателно това, разбира се, се отхвърля и се отразява благоприятно на самочувствието.
За съжаление с временен ефект! Това респективно създава психична "абстиненция", която го тласка към нови и нови „събития". Всичко казано дотук намеква за нарушен контакт с реалността, но както са казали по-умните и мъдрите от нас - формата зависи от фона.
Иначе казано това, което оценяваме, зависи от самата същност на реалността. Ами ако допуснем, че самата реалност е изкривена, абнормна? Или че самите ние сме ограничени във възможностите на социалното ни познание?
Тогава на помощ идват социалната и политическата психология, които ни предоставят друг ракурс за анализ. Те биха ни позволили да разгледаме по-детайлно хипотезата за преднамерено, рационално, граничещо с гениалност управление на впечатланията.
За умело манипулиране
на себепредставянето,
така че видният ни "актьор" да формира представи у аудиторията за такива свои атрибути (качества, нагласи, черти и пр.), които ще му осигурят желано благоразположение и власт. Може да бъдат изброени десетки, научно доказани от редица учени когнитивни деформации, чрез които може да се влияе пряко и косвено върху мнението и решенията на хората, но няма да ни стигне цял един вестникарски брой.
В името на научната прецизност обаче е редно да отбележим някои от тях, например: евристика на личността, интуитивна евристика, когнитивна лекота и подмяна, ефект на ореола, ефект на зареждане, ефекта на приспиване и т.н.
В крайна сметка резултатите от тези естествени и системни грешки в познавателните ни способности и мислене могат да се обобщят в няколко точки, а изводите оставяме за непредубедения читател: Хората са склонни да оценяват относителната важност на проблемите по лекотата, с която си ги припомнят, а тя се определя до голяма степен от тяхното отразяване в медиите;
Когато сме изправени пред труден/сложен въпрос, изискващ когнитивно усилие, ние често отговаряме вместо на него на някой по-лесен, обикновено без да забелязваме това! Например, ако трябва да прогнозираме успеха на някой политик в изборите, което обективно изисква множество сравнения на количествени и обективни данни, ние несъзнателно отговаряме на по-лесния въпрос - харесвам ли по принцип този политик? Учудващо слабо повлияни от това какво прави (добро или лошо) в предизборна кампания, какви са данните от проучвания, какви са неговите прояви в миналото и прочие.
Повечето от нас мислят,
че гласуването е
съзнателен акт,
който отразява изцяло нашите ценности и оценки на политиката и който не се влияе от ирелевантни неща, но грешим! Нашите избори може да са подвластни дори на съвсем странични фактори като местоположението на избирателната секция (за справка "Експериментът "Аризона").
Може да ви звучи странно, но съществува т.нар. "ефект на зареждане" или накратко, движенията и състоянията "задават" мислите и думите и обратно, мислите и думите "зареждат" движенията и действията ни. Например установено е, че хора, "заредени" с тема пари, стават видимо по-уверени, по-самостоятелни, по-упорстващи, по-егоистични, по-дистанцирани физически в пространството, т.е. зарежда индивидуализъм, неохота да бъдеш включен при другите, да зависиш от тях и да приемаш техните изисквания!
Друг релевантен на темата е феноменът на т.нар. "приспиване", при който мнението на авторитета и мнението от ненадежден (по липса на експертни познания или пристрастие) източник имат тенденцията да придобиват близки по стойности тежест на влияние и доверие, след като измине около месец след изказването им.
Накратко, какво ще кажат компетентните органи и какво ще кажат г-н Сидеров и компания за "събитието" вероятно ще се изравни и размие като тежест и достоверност в масовото съзнание:
Популярните, красивите и физически сходните на
нас хора са по-ефективни
в убеждаването
Увереното поведение е по- убедително дори за самия "актьор" ("Една лъжа повторена 100 пъти, може да спечели доверието на мнозина!")
Може да бъдат приведени още и още примери, но не се налага. Въпросът е възможно ли е да приемем, че е възможно "събитията" и участниците, за които говорим, да са способни на подобно "режисьорско" майсторство? Ако има такива, които споделят мнението ми, че за постигането на подобни "изчисления" са необходими сериозна подготовка, компетентност и мотивиран екип, то нека ме последват и в последната криминално-психологическа част на този полуанализ.
Очевидно е, че
г-н Сидеров, въпреки безспорните си лидерски качества, харизма и мотивиран екип
не е известно да разполага в антуража си с ерудирани в сферата на социалната психология, политическа психология и пропаганда хора. То тогава можем да допуснем обосновано, че действа в "съучастие" т.е. черпи идеи от външни експерти.
Ако приложим, както обещахме, категориите и понятийния апарат на криминалната психология, можем да заключим следните неща: налице е смесен тип поведение (неорганизирано и организирано), което предполага повече извършители от сериен тип с определен специфичен почерк и системност при извършване на деянията, т.е. "събитията".
Наблюдават се и закономерности в хронологичен аспект, като кулминациите на "събитията" често кореспондират с други (например избори), които можем да приемем за претиципиращи (б.а. - отключващи, предизвикващи).
Почеркът е характерен за "извършители"
с интелект над средното ниво, със садистични
и авторитарни
"черти" на "характера",
с враждебни "нагласи"
и явно и прикрито агресивно "поведение" към околните и света като цяло, изповядващи антихуманни "ценности", но перфидно "афиширащи" обратното, за да си осигуряват по-лесен достъп до своите "жертви" . Фантазният живот е интензивен и изпъстрен с натрапливи свръхценни "идеи" за "власт", "чистота" и "ред", прикриващ малоценностни преживявания за "морална нечистоплътност" и "страх от отхвърляне" - липса на одобрение и любов.
При така очерталата се обща картина може да допуснем наличие на два типа "извършители" - дазорганизиран, с нестабилна, фасадно завишена самооценка, поставен в подчинена позиция и манипулируем, с оглед емоционалната си лабилност, неспособността си да постига самоконтрол, както и да удържа нагонните си пориви, и организиран, перфиден, лидиращ "съучастник" със систематизирани налудности за "величие" и перманентен стремеж към упражняване на садистичен контрол върху "жертвите".
На ход са психотерапевтите, учените и разследващите....

Други интересни материали, четете в новия брой на в. "168 часа"