- Спортист, треньор. Кой е Светослав Петков?

- 36-годишен видинчанин. Женен с две деца. Спортист цял живот. Бил съм професионален лекоатлет, състезател в дисциплината 150 м с препятствия. След като завърших Националната спортна академия, станах треньор по лека атлетика, а впоследствие се присъединих към отбора на Петър Митев в детския футболен клуб във Видин. Почти 4 години сме заедно с децата от детските градини и училищата. Обучаваме близо 320 деца.

- Част сте от екипа на "Единни за промяна", застанал зад жена-водач, единствената дама кандидат за кмет на Видин. Откога познавате Росица Кирова?

- Първо се запознах със сина на Росица. Той тренира при мен. Иначе за първи път се срещнах с Росица преди около две години и половина, когато имахме проблеми с предоставянето на терен за детския ни клуб. Като общински съветник Кирова беше първият човек, който ни помогна. Заедно с Вардан Папикян и Милен Милчев, Росица се застъпи за нас от трибуната на Общинския съвет. След това, с каквито и проблеми да се сблъскваше нашият отбор, Кирова винаги бе насреща и много ни е помагала.

- Това ли ви накара да влезете в отбора на "Единни за промяна"?

- Безрезервната подкрепа, която многократно е оказвала Росица на мен и на децата, ме подтикнаха да взема решение и да се присъединя към "Единни за промяна". Тя помага на много хора, не само на нас. От половин дума Росица е готова да протегна ръка. Изключително стойностен човек е, отговорна е, държи на думата си и такива като нея са рядкост.

- Значи вярвате в Росица Кирова?

- Напълно й вярвам. Росица е личност, която притежава силна воля, характер и качества на водач. Тя успя да ни обедини, да направи един мощен отбор от различни по възраст, образование и реализация хора. Росица е много земен човек. Тя не дели хората на това кой кой е, какъв е или какво работи.

- Живял сте и в чужбина. Защо се върнахте?

- Бях на студентска бригада в Америка. Върнах в България, за да си завърша образованието. В началото мислех отново да замина за Америка, но тогава срещнах съпругата си. Няколко години по-късно заедно заминахме за Англия и там работех 5 г. в строителството. Финансово бяхме добре, но ни липсваше родината. Тогава решихме да се върнем и да отгледаме детето си тук, по това време още не се бе родила втората ни рожба. Върнах се и не съжалявам.

- Да разбирам ли, че млад човек като вас не е загубил надежда за достоен живот в родината си, в родния град?

- Не. Надежда никога не съм губил. Още повече сега, когато работя с толкова много деца. Надеждата е в тях.

- Денят на вота наближава. Към какво ще призовете съгражданите си?

- Видинчани трябва да излязат и да гласуват. Уморих се да гледам млади хора с наведени глави - обезверени, оплакващи се, че нищо не се променя. Без да си дадат сметка, че в тях е силата, те сами могат да решат съдбата си. Силни сме, когато сме заедно. Промяната трябва да започне от всеки един от нас. Затова призовавам моите съграждани - на 25 октомври да отидат до урните, защото всеки трябва да поеме своята частица отговорност към собствения си град и към собствените си деца. Промяната започва с бюлетина номер 11.