402 души са представителите на държавата във всички управителни съвети на акционерни дружества, в които тя е собственик или има някакво дялово участие.
Проверка на "168 часа" показа, че най-зле са в малките дружества извън столицата, където се подписват за 300-400 лв. на месец. В по-големите възнагражденията стигат до 3000-5000 лв., в редки случаи 15 000 лева. Но има и бордове, носещи по 35 000 лева на месец. Членовете на бордове не се явяват на конкурс, местата от началото на прехода се пазят за партийни активисти. Откак има раздържавяване, едва ли не първото решение на всяко правителство е да смени именно представителите на държавата в бордовете на акционерните дружества. След избори
победилата партия бърка в своята банка с кадри и разпределя верни активисти
по апетитните постове. По-сложно става, когато властта се държи от коалиция на 2, 3 или 4 политически формации. Тогава местата в бордовете стават предмет на договорки и коалиционни споразумения, а някои и само на мъжка дума.
Въпреки че фирмите пишат годишни отчети, никъде в тях няма подробности какъв точно е приносът на партийния пратеник и каква е разликата между десните и левите бордоваци, да не говорим за онези от центъра.
Твърде рядко някой член
на борд бива винен
в лошо управление
Това все пак стана преди месец с бившата шефка на НЕК Екатерина Истаткова. Тя бе обвинена, че е допринесла за увеличаване цената на тока, в доклад на временна парламентарна комисия.
"Установихме, че през ноември 2014 г. тогавашният изпълнителен директор на НЕК Екатерина Истаткова е продала 2,3 млн. мегаватчаса електрическа енергия от вецове, собственост на дружеството, за една година напред. Продажбата е на цена на пикова енергия от 71 лв., което е подигравка", разкри председателят на комисията Валери Симеонов.
Според Търговския закон едно акционерно дружество може да има едностепенна или двустепенна система на управление. В първия случай
шапка на фирмата
е съветът на директорите,
наричан също борд. Той се избира от общото събрание на акционерите като постоянно действащ орган и се състои от 3-ма до 9 души. Съветът възлага прякото управление на един или няколко от своите членове като изпълнителни директори.
Във втория случай има управителен и надзорен съвет. Надзорният съвет се избира от общото събрание и има предимно контролни функции. Състои се от 3-ма до 7 членове, които може да бъдат физически и юридически лица. Надзорният съвет избира управителния, който представлява акционерното дружество. Съставът му е до 9 души.
В държавните дружества се предпочита
едностепенната форма чрез съвет на директорите.
Повечето от дружествата са 100% държавна собственост. Но дори и в тези, в които държавата чрез съответните министерства по браншове има минимално участие, членовете на бордовете са привилегировани.

Какви са доходите на представителите на държавата в управителните съвети, четете в новия брой на в. "168 часа"