Гръцкият футбол фалира много преди Гърция
Димитър Бербатов е на крачка от "Олимпиакос", съобщиха световните медии преди броени дни. Сега се оказва, че българинът може и да отскочи до южната съседка да се попече на плажа, но няма никакво намерение да играе в местното първенство. Причината са парите. Грандът просто няма достатъчно в касата, за да удовлетвори финансовите претенции на Бербо.
Какво толкова, поредният голям отбор го е закъсал финансово, ще си кажат някои. В действителност
целият гръцки футбол се е докарал до просешка тояга,
и то много преди държавата да се разклати неудържимо, банките да излязат в принудителна ваканция, а гръцките пенсионери да се бият пред празните банкомати. Фалитът чука на вратата на непримиримите ни съседи, но футболът им се предаде още през 2009 г.
Местните медии тогава съобщават от първите си страници, че отборите до един са го закъсали финансово и са свили драстично бюджетите си. Истински рекордьор по спестовност преди 6 години е елитният тим "Панионис", който само за 12 месеца намалява харчовете си с цели 81%. По същото време
АЕК реже с 65% годишните си разходи
и дори смятания за недосегаем гранд "Олимпиакос" редуцира разходите си с 21%.
Финансовата дисциплина обаче не дава необходимите резултати и гръцкият футбол продължава да потъва надолу. Местните ръководители по примера на сегашните гръцки управници явно са на мнение, че всичко ще се оправи с магическа пръчка. Те години наред използват инерцията от великата за гръцкия спорт 2004 г. Тогава националният отбор по футбол абсолютно сензационно печели европейското първенство, а месец и половина по-късно елините организират и бляскава олимпиада. Няма как двете събития да не повлекат към върха футбола и всички останали спортове. Само че не се получава така, както им се е искало на босове, треньори, играчи и на публиката най-вече.
Клубовете решават, че ще надуят до небесата заплатите на своите играчи и започват да привличат класни играчи от чужбина. В грандовете играят имена от ранга на Ривалдо, Яя Туре, Жилберто Силва, Кевин Мираляс и Джибрил Сисе. През сезон 2008/2009 клубовете пръскат почти 60 млн. за скъпо платени играчи от чужбина. Пристигналите легионери обаче не успяват да помогнат на отборите си да направят съществен пробив в евротурнирите.
Само допреди 10-11 години два, че понякога и три гръцки отбора успяваха да се класират за групите на Шампионската лига. Във втория по сила турнир на УЕФА гръцкото присъствие беше още по-масирано. Приходите от европейските клубни турнири сякаш потънаха в плаващи пясъци, а босовете на закъсалите отбори започнаха да теглят заеми, за да продължат съществуването на своите подопечни дружества.
"Фактите са кристалноясни.
Лошо управление, далавери и безсмислени изхвърляния с многомилионни трансфери ни набутаха в тресавището. Всички бяха убедени, че нещата ще се оправят от само себе си, но ударите идваха един след друг. Много големи рекламодатели се оттеглиха и нямаше кой да ги замести. Клубовете махнаха безгрижно с ръка и решиха, че ще разчитат на помощта на държавния тотализатор. Но оттам нямаше как да дойдат много пари за всички, свикнали да харчат с широка ръка. Така се стигна до скоростното натрупване на дългове", анализира ситуацията в гръцкия шампионат спортният журналист Кириакос Викилис.
Клубовете наистина започват да капят един след друг като зрели круши.
АЕК бързо натрупва
десетки милиони дългове
и решава да обяви "изкуствен фалит" - отборът отива в аматьорските лиги, всички акционери губят дяловете си в отбора, но се изчистват и голяма част от задълженията. Другият столичен гранд "Панатинайкос" също усети хладното острие на шията и започна да разпродава. Босовете дори настояват мачовете им да се играят на дневна светлина, за да се пести от осветление.
"Почти всички участници в първенството имат финансови проблеми. Някои си го признават открито, а други се чудят с какви подмолни схеми да закърпят положението.
Гръцкият футбол на
практика фалира поне две-три години
преди държавата,
а сегашните сътресения и отказът на Европа да ни отпусне нов заем ще закове и последния пирон в ковчега на футболното първенство", категоричен е Кириакос Викилис.
Той охлажда страстите на оптимистите, които се надяват да намерят утеха в националния отбор. Там ситуацията е трагична. Загубата от футболното джудже Фарьорски острови през ноември миналата година беше тежко приета от публиката и всички отсякоха, че това е дъното. Оказа се, че има още да се копае надолу, след като елините за втори път загубиха от същия си съперник и записаха най-съдържателната страница в историята на позора.
"В националния отбор не се получи смяната на поколенията. Младите момчета сякаш не изпитват мотивация да играят на високо ниво за родината си. А и, няма какво да се лъжем, нямаме достатъчно качествени футболисти в момента. Първенството е слабо, защото всички участници в него мислят за собственото си оцеляване, а не за качеството на играта и за бъдещето на гръцкия футбол", отчаян е Кириакос Викилис.
Целият материал четете в новия брой на в. "168 часа".
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите