Скоро ви писах нещо за подмяната, която е на всяка крачка в обърканото ни общество и благодарение на която много от нашите съграждани не могат да направят реална оценка на случващото се всеки ден около тях. Без никакви претенции да бъда последна инстанция, днес ще тръгна отново в подобна посока и се надявам да не бъда обявен за враг на народа.
Вместо да се занимаваме с истински спорт, в последните години ние, "спортистите", както ни наричат в различните редакции се превърнахме в разследващи журналисти, политически репортери, икономически анализатори и светски хроникьори.
Занимаваме се не със спортни анализи, а с непрекъснатите драми в българския спорт и предимно футбол. А те от своя страна се превръщат във водеща новина, за която "певци песни започнаха да пеят".
ЦСКА е най-успешният български клуб. От него пътя си към добра кариера започна цяла плеяда футболисти, които няма да изброявам. Но също така ЦСКА се ползваше с най-много привилегии в епохата на "развития социализъм" и успяваше да прибере в спортната си рота кандидати за славата от цялата страна.
Тук идва въпросът:
"А в "Левски"
не беше ли така?"
и отговорът е: "Да, беше, при това не само в "Левски", но и в много други отбори, но мащабите бяха различни."
В годините на все по-неточно назоваваната демокрация ситуацията коренно се промени. Няма я вече командно-административната система, няма ги "черните каси", гарантирани от социалистическата индустрия. Но това съвсем не означава, че нещата са се нормализирали и са тръгнали в правилна посока.
Българският футбол винаги е бил генератор за корупционни практики. Ако някога се окажете на маса с футболист, който е играл от "В" група нагоре, няма начин да не чуете поне една история за уреден мач, за купен съдия или някоя друга далавера. Това е почвата, на която вирее играта у нас, макар че на фона на събитията във ФИФА, нашето изглежда като игра в пясъчника за тригодишни малчугани.
Уводът става прекалено дълъг, а всъщност трябваше да се говори за ЦСКА. Ще опитам да мина на темата -
има ли спасение за ЦСКА?
Преди това може би трябва да си отговорим на въпроса "Защо се стигна дотук?". Отговорите са много, но най-важното е, че този клуб, който има толкова много привърженици, а през годините и доста ветерани на хранилка, бе управляван безобразно и некомпетентно в последните години. Оставането му в "групата на майсторите" дълго време бе резултат на компромиси с лиценза. Институцията ЦСКА бе разядена отвътре от "мениджъри", които знаеха как да харчат, но не и как да изкарват пари.
Фирми спонсори и бизнесмени спасители идваха и си отиваха, а съдебните дела на футболисти и треньори срещу клуба продължават и до днес. Знайни и незнайни играчи и обикновени фигуранти все още имат да вземат пари, които обаче изглеждат по-невероятни дори от пристигането на прочутия Годо.
Лъжите, некадърността на ръководителите и популизмът са основното оръжие на управление в доста от българските отбори, но в "Левски" и ЦСКА нещата като че ли са най-ясни и отчетливи. Двата "гранда" на пръв поглед нямат нищо общо, но всъщност са заедно и в добро, и в зло, а процесите в тях доста си приличат. Макар че "сините" успяха да запазят по-добра организация, връзки в средите на управляващите и поне се разполагат удобно на базата си, която си стои без сектор "А" поне засега.
Но пак за ЦСКА -
дълговете на отбора
са все още неуточнени
Някои твърдят, че са 19 милиона лева, други - че са около 22 милиона, трети споменават дори още повече. Сигурно не са сметнати парите, които има да получава "Царско село" за многото лагери, и не е ясно кой още от миналите през клуба играчи няма да спечели поредното дело. В последните седмици на сцената се появиха няколко "спасители". Всеки слух около тях се превръщаше в новина, макар че доста неща бяха в сферата на фантастиката.
Истината е, че в момента ЦСКА не е в "А" група. Клубът ще трябва да изкупува греховете на "брилянтните управленци", които доведоха отбора и цялата организация, свързана с него, до дъното. Дъно, което лишава милионите запалянковци от социален отдушник през уикенда и нищо чудно да генерира известно социално напрежение. Точно това е и причината, поради която за ЦСКА все още не се пише като за покойник, какъвто вече е "Локомотив" (София).
Не, кризата при "железничарите" някак елегантно е подминавана от медиите, спортните функционери и политиците. Те знаят вица, че
феновете на "Локо" (София)
и на "Славия" са се сбили
в един... асансьор
И въпреки че спечелиха бронзовите медали в първенството и не по-малко заслужават да останат в "елита", никой не обръща внимание на локомотивци. А президентът им Николай Гигов захвърли всичко и реши да се откаже, нещо, за което се говореше отдавна във футболните среди. И то при дълг от 1 млн., а не от 21 милиона лева.
Сега на дневен ред е ЦСКА. В края на миналата седмица новината бе, че армейците ще започнат новия си път от "А" окръжна група и по пътя на катарзиса ще трябва да преминат през всички нива, за да се върнат на мястото, което заслужават.
Първоначално декларираното обединение бе торпилирано бързо. На пътеката, както винаги, се появи и Гриша Ганчев, но мътилката е пълна и прогнозите - невъзможни.
Всички говорят за морал, за това как този отбор няма друго място освен в "А" група. Но морално ли е според вас един проект, граден с години като "Литекс", да бъде жертван в името на "голямата кауза" и да приключи безславно?
А нормално ли е "Литекс", отборът, нанесъл най-голямото поражение на "червените" в цялата им клубна история - 8:0 в очевидно уговорен мач, да се обедини с тях?
Морално ли е да бъдат избегнати задълженията, натрупани към Националната агенция за приходите, само и само всички да са доволни? Отговорите са ясни и еднозначни, не се нуждаят от никакъв коментар. Но тука е така, така стават нещата в България, където непрекъснато се говори за правила и непрекъснато никой не ги спазва.
Затова отсега е добре да помислим дали пак трябва да бъде направен компромис или най-после хората, които управляват футбола у нас, да започнат да спазват собствените си правила, па макар и с плащането на такава висока цена. Естествено, тук може отново да се вмъкне традиционната за някои ултра-червени оракули проповед за геноцида, на който е подлаган ЦСКА в последните години.
Но преди да засвирим на тази струна, да се вгледаме в последните години на управление на стадион "Българска армия" и да отдадем дължимото на
хората, които докараха днешните разруха и хаос
Някои от тях бяха назначени с политически протекции, други пък използваха ЦСКА, за да поизлъскат имиджа си, но така или иначе не успяха да убедят никого, че правят това в името на кауза. Затова се стигна и до днешния резил и очакването на поредния месия (всъщност типичното поведение, което ни демонстрират и гласоподавателите на всички избори в последните години).
А изводът поне за мен е един - много по-добре е да минеш през чистилището на низшите дивизии, да страдаш, но да се върнеш с високо вдигната глава, защото няма кой да ти отнеме трите звезди на фланелките, знаменитите европейски победи, именитите играчи, славата и най-вече гордостта. Останалото е сделка или по-скоро далавера, а от нея може да има само временни ползи, но и дълготрайни морални последици.