- Г-н Кънев, с какво днес сте по-различен от това, което бяхте, преди да бъдете избран за председател на ДСБ?
- Обръснах си брадата, свалих 2-3 килограма. А иначе може би голямата промяна е не от избора ми за председател на ДСБ, защото партийната работа съм я вършил и преди това, а с новата роля, каквато имаме като основен фактор на управлението в страната. Със сигурност съм по-спокоен.
- Защо?
- Реформаторският блок, пък и в известна степен аз лично имаме успокояваща роля в рамките на мнозинството и управлението. Като темперамент сега съм по-близо до работата ми като адвокат, отколкото като опозиционен политик през 2013-2014 г. Има много ежедневни проблеми за преодоляване, конфликти вътре в мнозинството и до голяма степен се изисква търсене на съгласие - нещо, в което винаги съм бил добър, но преди за това ми качество нямаше поле за изява.
- Как влязохте в политиката?
- В годините, след като СДС слезе от власт. Не съм бил член на СДС, но винаги съм седесар като убеждение и като избирател. 2002-2003 г.бяха трудни за десницата в опозиция, а аз тъкмо се бях уволнил от казармата.
- Като какъв сте служили?
- Служих като гвардеец, но не съм давал караул пред президентството. Бях по писарската част. Нямаше места в Школата за запасни офицери. Аз бях завършил, бях минал всички адвокатски стажове, дори и изпита.
Направо след казармата започнах да се занимавам с обществена дейност. Интересът ми към политиката беше от дете.
Не съм спирал да следя изкъсо процесите. СДС беше в трудно положение - в много дълбока опозиция. НДСВ и ДПС бяха по-близки с БСП, която имаше дори министри - покойния Димитър Калчев и Костадин Паскалев. Хората с по-радикален възглед как да се промени страната ни бяха в СДС, но партията беше станала доста аморфно образувание, в което имаше тежки противоборства, клиентелни зависимости, особено в София.
Това беше големият конфликт - между избирателите на СДС и властта в София, олицетворявана от Стефан Софиянски и Антоан Николов. Неслучайно ДСБ продължава да е по-силна в столицата, защото тук стана ясно разделението - по линия на отношението към управлението на града. А то беше не просто корумпирано, но и некачествено. В следващите години си дадох сметка колко хора извън София не разбраха това разделение.
- Как влязохте в ДСБ?
- Покрай общи кръгове - приятели или хора, с които общувахме предимно по форумите на електронните издания. Тогава нямаше фейсбук и скайп. Запознах се първо с ген. Атанасов, после и със Светослав Малинов, Нено Димов, Евдокия Манева, които бяха народни представители. Започнахме след кратко онлайн приятелство да организираме клубове с цел промяна и в известен смисъл радикализация на СДС.
Тогава не се мислеше за друга партия. Участвахме в кампанията на Пламен Орешарски, а след като той беше оттеглен, в тази на Надежда Михайлова за кмет на София през 2003 г. Този период ми беше предостатъчен, за да видя, че вътре в структурата на СДС отношенията са нетърпими. Хората не си говореха. Имаха обща цел, но не работеха заедно.
- Така ли е сега в Реформаторския блок?
- На моменти има подобни белези, макар и по-меки. Но аз съм много чувствителен към подобно явление.

Таи ли Радан Кънев обида към Бойко Борисов, както и защо не харесва коалицията и защо е проведено националното съвещание на ДСБ в хотела на червения Георги Гергов четете в печатното издание на в. "168 часа".