"Научих български през 90-те само и само да мога да ругая Христо Стоичков след онзи негов зловещ гол във вратата ни на световното в САЩ", споделя световноизвестният мексикански писател Хуан Пабло Вилялобос.
Преди дни беше разпространено негово открито писмо до Камата, което предизвика истински фурор в България. В него Вилялобос обвинява Стоичков в убийството на дядо му, вкарвайки необходимата доза хумор. В посланието се разказва как дядо Чон се хваща за сърцето и се сгромолясва на земята в минутата, когато Ицо
изстреля снаряд със скорост 129 км/ч
във вратата на Мексико през онова незабравимо лято на 1994 г. Топката сякаш удря право в гърдите дядо Чон, който умира от разрив на сърцето. Това провокира мексиканския творец да излее личните си страсти и емоции в писмо до Камата.
Посланието му е написано още миналата година, но вижда бял свят едва тези дни. Това е любопитно съвпадение с драмата на мексиканския национален отбор, който отново загуби на 1/8-финал на световното в Бразилия. Сега писателят далеч по-тихо изживява мъката от отпадането на любимците си от мондиала. От негови интервюта и изявите му в онлайн блогове става ясно, че той е запален фен, който опитва да намери дори връзка между футбола и литературата.
"Мисля само за едно - футбол. Или за да бъда точен, разсъждавам върху връзката между футбола и литературата. Писателите обичат да казват, че художествената литература не дава отговори, а само задава въпроси. Все по-често се намират доказателства, че реалността имитира фантастиката. Вярвам, че всичко, което се случва в света,
вече е описано в книгите от най-добрите класици
Може да съм луд, но смятам, че резултатите вече са предсказани из томовете като например в "Одисея", "Божествена комедия" на Данте и не само. Виждам легендарни герои от книгите, които се борят на игрището", обяснява Вилялобос.
Мексиканският писател е роден в Гуадалахара, а днес живее в Сао Паулу със съпругата и двете си деца. Първият му роман "Пир в бърлогата" е преведен на 15 езика, а за него Вилялобос получава престижната награда Guardian First Book Award.
"Спомням си, че всяка сутрин,
преди да седна да пиша
този роман, изчитах първите страници на два или три мексикански вестника онлайн и те неизменно бяха пълни с трупове и отрязани глави. Започнах през 2006-а, когато напрежението, свързано с наркотрафика в Мексико, взе да ескалира. Искрено съм убеден, че нямаше да го напиша, ако не бях напуснал страната си - вероятно нямаше да ми се занимава с наркотиците и насилието, които са редовни теми в медиите и ежедневния живот там", коментира писателят.
Книгата той посвещава на своя син Матео, а специално за дъщеричката си написва следващото си произведение "Ако живеехме на нормално място".
Вилялобос често играе футбол със седемгодишния Матео, а когато падне от него по точки, го наказва по нетипичен начин.
"Още от малък, когато направеше беля, му казвах:
"Довечера няма да четеш."
Исках да възпитам у него уважение към книгата. Той се хващаше за главата и ми отвръщаше: "О, ужас", защото знаеше, че наказанието трябва да те лиши от нещо важно и ценно заради провинението. Така четенето се превърна в специално и скъпо за него", признава Вилялобос.
Самият той като по-млад не бил убеден, че от него ще излезе успешен писател, и чертаел различен план за бъдещето.
"На 18 все още мислех, че писането и литературата са просто хоби. Започнах да следвам маркетинг, за да се сдобия с практична професия, която да ми носи добри пари. На 25 г. обаче изживях личностна криза и осъзнах, че не това искам да правя с живота си", разказва Вилялобос.
Преди време писателят се захваща да чете една абсурдистка книга на Кампос де Карвалио - O Pucaro Bulgaro, в която се разказва за човек, който иска да разбере дали България съществува, или не. Вилялобос обаче отдавна знае
къде точно се намира родината на Стоичков
Самият той неведнъж е гостувал у нас и както личи от писмото му, вече е заклет фен на таратора.

 

 

Cкъпи Христо,
Първо на първо трябва да те помоля за извинение, че се обръщам на "ти" към теб, който си същински Звяр и Паметник на Вселенския Футбол изобщо и на българския в частност. Аз съм само един смирен мексикански писател, който преди вече 23 години напусна футболните игрища поради тактически и технически съображения, както и поради недостиг на качество - бях откровено некадърен! И все пак се осмелявам да ти говоря на "ти", защото  нашите животи, скъпи Христо,
твоят и моят, са навеки свързани от нещо, случило се на 5 юли 1994 г. в град Ню Джърси в Съединените щати.
Ти къде беше във въпросния ден в 16 часа 36 минути и 14 секунди? Помниш ли? Вярно, това прилича на въпрос, който би ти задал някой съдия, за да разбере дали имаш правдоподобно алиби, но в нашия случай, драги Христо, както и да отговориш, няма значение. Защото аз знам къде беше: ти тъкмо влизаше в мексиканското наказателно поле, което, както и да го погледнеш, е същото като да нахлуеш в суверенната ни територия! Да си чувал текста на мексиканския химн? Не знаеш какви ужасни неща казва, че правим на чужденците, дръзнали да осквернят нашата земя. Казва още, че небето е дало на родината ни по един боец във всеки неин син!
Но да караме подред...

Пълният текст на писмото на Хуан Пабло Вилялобос до носителя на Златната топка, четете в новия брой на в. "168 часа"