Кои са протестите, които ни разделят? Мислите, че те са само в най-новата ни история? Много бъркате. Първите започват само няколко години след Освобождението ни от турско робство.

Русия току-що ни е помогнала и трудно удържа амбициите си да ни привлече в своята зона на влияние. Тя финансира свое лоби у нас - първите “рубладжии”. Бившите хъшове и революционери обаче не са съгласни и смело влизат в сблъсъци с тях.

58 г. по-късно с окупацията на съветската армия и идването на комунистите започва най-продължителният и кървав бунт - горяните се борят повече от 10 години да свалят соцрежима, безуспешно. 

45 години след това - през 1989 г., е следващият голям сблъсък за идеали, който също раздели нацията - след свалянето на режима на Тодор Живков българите се обиждаха на червени и сини боклуци. 

Година по-късно напрежението не стихваше и протестите буквално бяха взривени от фразата на Петър Младенов: "Танковете да дойдат!" А още 7 години след това беше ред на блокади и митинги, в които се скандираше "Кой не скача, е червен!" 

Какъв е пророческият сън на Стамболов, четете тук. 

За горяните и най-продължителния им протест в Източна Европа, четете тук. 

Зад кулисите на протестите от 1989 г. и 1997 г., четете тук.