Едва ли в Източна Европа е даван по-дългосрочен отпор, но соцрежимът нарочно го омаловажава

Mоже би най-смелите протести са били по време на комунизма. Едва сега започва да излиза наяве, че българите първи в цяла Източна Европа са се вдигнали на бунт срещу режима - още през 1944 г., но заради назначеното марионетно правителство на Москва никой не е разбрал за тях.

Веднага след масовите убийства без съд и присъда между септември и декември 1944 г., когато са разстреляни между 18 и 30 хил. души, съпротивата започва да се организира.

В нея участват банкери, индустриалци, инженери, учители, работници, бивши полицаи с опит в конспиративната работа. По спомени на оцелели от тогава, тайно е купувано оръжие и е укривано в селски имоти на някои от

участниците

в заверата

Необитаеми и отдалечени къщи в покрайнините на София са ставали секретни квартири за сбирките. На тях финансисти и хора с контакти с дипломати съобщавали какви са шансовете Западът да подкрепи евентуална съпротива срещу комунистите.

В архивите на ДС от декември 1944 г. до юни 1945 г. са запазени документи как се формират нелегални организации и около 100 въоръжени групи. На 12 април 1945 г. министърът на вътрешните работи Антон Югов съобщава, че "навсякъде в страната се създават нелегални фашистки организации". Според него в Пирин и Рила има организирани групи от "шумци", чийто брой рязко ще се увеличи през пролетта и лятото. Оказва се прав. Справка от края на 1946 г. сочи, че горянските групи в по-големите градове вече са 21.

Съзаклятниците

все още имат шанс,

тъй като Сталин няма ядрено оръжие и поне привидно се опитва да спазва договорките със Запада. На власт нарочно се държи правителството на Отечествения фронт, за да се създаде впечатление за някаква форма на демокрация. Всъщност то е овладяно от комунистите.

На какво точно са разчитали бунтовниците срещу режима? В България е Трети украински полк, а руснаците бързо назначават свои хора в милицията и в репресивния апарат, като на нашите офицери и армия е разпоредено да се изтеглят в мирновременните гарнизони.

Все пак е

имало надежда,

че когато окупационните съветски войски се оттеглят, въстанието има реален шанс.

Вероятно затова тихомълком до юли 1945 г. комунистите избиват още 9500 - 10 000 души. След което започват масовите убийства на политици и военни, участвали в управлението до 1944 г.

През това време Москва разорява България. При брутен вътрешен продукт около 141 млрд. лв., сме принудени да платим за съветската окупация 133 млрд. лв. България е във фалит - бюджетните й разходи през 1946 г. са 65 млрд. лв., а приходите 39 млрд. Горивото, житото, тютюнът,

цялото продоволствие отиват за

съветската армия

Всички се надяват, че изборите през 1946 г. ще бъдат наблюдавани от съюзниците и опозицията ще спечели, но за съжаление не става така. Те са фалшифицирани, а там, където това е невъзможно - представителите на опозицията са убити. До момента има данни за 22 разстреляни и още много в затвора.

Неслучайно тогава Никола Петков обявява, че не вижда особена разлика между комунистите и фашистите и произнася знаменитата си обида към Георги Димитров - обвинява го, че е

"червен гаулайтер"

"Каква полза, че мнозинството от българския народ ни подкрепя, при положение че другите имат оръжия", пита в безсилието си Петков.

Паралелно с това комунистите призовават за влизане в ТКЗС и отнемане на земята. Благодарение на това подкрепата за противниците срещу режима нараства главоломно. След фалшифицираните избори започва отнемането на земята и насилственото вкарване на хората в ТКЗС. Именно тогава към съзаклятниците се присъединяват още между 4 и 6 хил. души, сочат архивни документи. Според различни данни заедно с помощниците броят на горяните стига до 10 хил. души.

На места

избухват бунтове,

които обаче бързо са потушавани. Тогава безспорният лидер на горяните Георги Търпанов-Бенковски и хората му решават да напишат писмо до Народното събрание като протест срещу насилието, насилственото вкарване в ТКЗС и отнемането на земята.

За един от големите протести в Сливенско те решават в един ден

да бият

камбаните

на 23 села,

а хората да излязат на площадите, за да заявят своите претенции. Много излизат с плакати "Смърт за Отечествения фронт", "Искаме си земята", "Защо давате хляба ни на руснаците".

До 1956 г. горяните влизат в серия от въоръжени сблъсъци с властта, мнозина загиват, други са убити в страшни мъки в затворите. Според различни данни опитът за преврат и конспиративната работа на бунтовниците продължава и след 60-те години. За тяхно съжаление Сталин вече разполага с ядрено оръжие.

Така приключва може би най-дългият 10-годишен протест срещу идването на власт на комунистите.