Само за миг си представете как 600 пасажери от няколко самолета на столичното летище прекарват нощта в самолетите на отложени полети без никой да ги върне в зданието, защото навън времето е кофти и бурно вали сняг!

Министърът на транспорта - постоянен или временен - собственоръчно ще свали главата на всеки служител на летището, а после ще прати всички жители на кв. "Христо Ботев" лично да метат пистата и да ловят снежинки във въздуха.

Но точно такъв целонощен "арест" на пътници се случи в Мюнхен преди няколко дни и макар медиите по цял свят да отразиха куриозната ситуация, пътниците получиха "много горещи извинения за създалата се ситуация."

Засегнатите полети включват пет полета: до Копенхаген, Сингапур, Гданск, както и два до Грац и Венеция.

По график, летище Мюнхен задължително затваря между полунощ и 5 сутринта, за да се пази градска тишина. Като свръх усилие в злополучния снежен ден времето за излитане е разширено до 1 сутринта с разрешение на Министерство на транспорта.

И аха-аха да излетят, но снегът станал още по-силен и всички самолети били задържани на земята и не смогнали да се вдигнат в небето в отпуснатия допълнителен час. И понеже било късно и работното време на летищния персонал свършило, нямало кой да докара стълби по които пътниците да слязат и автобуси, които да ги върнат в зданието на летището.

Макар служителите на авиокомпанията да опитали да организират връщане до гейта, около 2 часа през нощта екипажът съобщил на 123-та души на борда на един от самолетите, че „всички шофьори на автобуси вече са се прибрали у дома" и „не е позволено напускане на самолета".

От летището обаче напомнят, че докато седели в самолета, пътниците изобщо не били в опасност.

„Екипажите информираха пътниците и им предоставиха наличното на борда обслужване, доколкото беше възможно. Всички самолети бяха отоплявани и имаха достатъчно електрозахранване." - обобщават ситуацията от Луфтханза.

Кое е интересното в тази ситуация?

Кошмарът с престояването цяла нощ в тясното пространство на самолет е личната страна. Но другата е по-интересна: това, че след като работното време на персонала на летището е изтекло, няма сила, която да върне обратно работещи, които тепърва да разгърнат цялата процедура по заработването на летище. В бюджета на гигантското предприятие не е предвиден подобен разход.

Ами ако някой получи инфаркт или някой жена започне да ражда (къде, ако не на борда на самолет!)? Тогава вече ситуацията е аварийна и ще дойде линейка с аварийна служба и ще свалят... пътника, който се нуждае от спешна помощ.

Преди две години в Австрия влязох в спортен магазин 6 минути преди края на работното време и продавачката ме предупреди за това. Аз обаче харесах яке и го пробвах, естествено. Продавачката с железен тон каза: "Остават две минути!"

Когато понечих да платя, тя припряно подаде ПОС терминала и каза: "30 секунди!" И да - платих в следващите 10 секунди и след още 10 тя ни избута през вратата и я заключи.

Законът на точното работно време се отнася за всички сфери в държави, където считаме хората за "ненормални", щото "кво па толко ше им стане за неколко минути!".

У нас не просто не съществува подобна култура и за всяка ситуация се търси лично изключение - "ама не може ли"...

У нас темата за заключени 600 пътници по самолети на летището би измела мигновено всички досегашни теми и словоохотливи пътници щяха с дни да гостуват по студията и да разказвата за "ада и страданието на старци, бременни и майки с малки деца". А какво щеше да се лее за "та'а държа'а" - ФБ щеше да се счупи!

Ние сме убедени, че всеки и навсякъде трябва да прави това, което ни се струва правилно в конкретна ситуация и последното, което считаме за важно и ценно, е спазването на правилата.

Вината за кошмара с нощуването в самолет не е на летището и на персонала, който се е прибрал след края на работния ден, а на екипажите, които въпреки влошаващото се време са натоварили хората в самолетите. Добрата преценка на превозвача би оставила хората или в сградата на летището, или щеше да им осигури хотел.

Бедата е, че у нас дори не знаем какво значи игра по правилата. Ако сме убедени в нещо, то е че всяко правило търпи изключение, защото така ни харесва, а отговорността - тя винаги е на някого друг - някой, когото сочим за виновен.

От Фейсбук.