Главоломно нараства броят на японските ученици, които спират да ходят на училище, защото не понасят насилието над тях.

Към момента близо 350 хиляди японски деца в ученическа възраст са отказали да ходят на училище.

769,000 са регистрираните случаи на тормоз (bullying)

413 ученици са се самоубили.

Ха, така! Япония? Моля?! Страната където всички хора са съвършени, където моралът е свръх човешки, където редът е над всички редове и където се приписват такива глупости за преклонение пред деца и учители, че легендите надминават абсурда!

Съвсем случайно попаднах на японска медия: The Japan Times - сигурен информационен източник - на статия от 6 април със заглавие: "Защо все повече деца в Япония не ходят на училище"

Текстът на статията започва така:

"Успоредно с прогресивно намаляващия брой на децата в общото население, броят на децата, които отказват да ходят на училище прогресивно се увеличава. В префектура Мияги тенденцията е вече ежедневно явление, като деца се отказват както в началното, така и в средното училище."

Накратко: децата първо изпитват гигантско напрежение от изключително стриктните правила в училище и изисквания, които често не могат да покрият. От друга страна, учениците, които не успяват да смогнат с всичко стават обект на груби обиди и подигравки от своите съученици. В резултат някои деца опитват да се самоубият, други стигат до тежки неврози и попадат в болница.

В един от случаите момче получава дори бележки с текст: "Най-добре е да умреш!" Момчето се нагълтва с хапчета, но го спасяват в болница. Там то казва на лекарите, че ако някой го накара да се върне в клас, този път ще скочи от високо и никой няма да го хване. Родителите вече не пускат момчето си на училище.

Специализирано проучване на японското министерство на образованието от 2021 година сочи, че 25% от учениците биха предпочели още от следващия ден да не ходят вече на училище.

В статията са изредени случаи на деца, които са били тероризирани заради вида си, очилата, ръста, дори зъбите. В резултат все повече семейства решават единият родител да напусне работа и да се грижи за отчаяното си дете.

Оказва се, че учениците са отчаяни както от отношението към тях от съученици, така и в около 30% от случаите заради безумен страх от жестоката строгост на учителя.

Два пъти прочетох доста дългата статия. Това ли е превеликата Япония, където всичко цъфти като пролетни вишни? От къде се носи легендата за великия морал и грижа за деца и старци?

Под същата статия виждам и друго заглавие: "Младите хора на Япония са с най-ниски очаквания за себе си и за страната си." И в текста се казва, че едва 16% от младите хора на страната са оптимисти за себе си и за развитието на родината си.

А преклонението пред старите хора?

Само през 2024 година в Япония сам сами са починали в домовете си над 58 хиляди души, като 70% от тях са открити до седмица, 20 на сто - до месец, а останалите 10% - след като миризмата стане така непоносима, че вътре влиза полиция. В някои години самотно починалите са 70 хиляди.

Само преди дни видях туристическите снимки на приятелка, която сега е на ескурзия там. Била готова да остане завинаги.

Онази приказка за туризма в пъкъла и живота в казана я знаем.

Хубавото е, че приятелката ще се върне само с добри емоции и красиви снимки и няма да се наложи да научи какво е да живее напълно изоставена от всички в света на цъфтящите вишни.

*От фейсбук