• Нападателят му Велизар Маринов получи 4 години затвор на първа инстанция, прокуратурата поиска 6 
•  2 г. преди това Димитър, който като дете се изявява пред самия Борис Христов, е пребит и в "Княжево", тогава губи лявото си око, биячът не е открит

От почти 5 години оперен певец, изявявал се в десетки постановки на сцената на Софийската опера и балет, на Музикалния театър, концертирал с хор “Гусла” и впечатлил още като дете великия Борис Христов, живее в непрогледен мрак и страх да излезе от дома си.

Историята на 56-годишния бас Димитър Русев от София е типичен пример за озверяването ни, непоносимостта към различните, включително към хората с психични страдания, и липсата на справедливост.

“Аз съм един отчаян човек,

защото съм в тъмнина”, въздиша Димитър, чиито дни преминават между четирите стени на жилището му. Излиза за кратка разходка около блока само ако е придружен от баща си - очния лекар д-р Васил Русев, защото след агресията е развил и страхова невроза. По зла ирония на съдбата и двамата му родители, които се грижат за него, са лекари офталмолози, помогнали на стотици хора да спасят зрението си. Но не успели на единствения си син, ослепял след два побоя, без да е предизвикал когото и да било. Само защото пее, а всъщност музиката го крепи. Дори и сега, незрящ, продължава да свири на пиано.

“Той е човек артист”, казва за сина си д-р Васил Русев, който преди години е оглавявал столичната РЗИ и обиколил с Димитър всички възможни очни лекари у нас, негови колеги. След боя дясното му око било смляно и нищо не можело да се направи. В мъката си Димитър е правил опит да се самоубие, пожелавал си е да няма повече нови години. След ослепяването освен страховата невроза получил и постоянна аритмия, цялостно здравето му се влошило. 

Първият побой, при който губи зрението на лявото око, е през 2019 г. Тогава Димитър безпричинно е нападнат в кв. “Княжево” от неизвестни биячи. Всъщност

неизвестни само за полицията, която отказва да разпита свидетел,

защото било минало време.

Вторият побой - с ритници и юмруци, е две години по-късно. Още с първия зверски удар в главата Димитър губи и дясното си око. Извършителят е разкрит, след като в социалните мрежи се надига вълна от негодувание, когато дни наред полицията не успява да установи кой е пребил беззащитния мъж. Въпреки че побоят става недалеч от ул. “Дойран”, район пълен с камери. Седмици по-късно е повдигнато обвинение на Вализар Маринов, който живее в кооперацията срещу Димитър. Преди 6 месеца той получи 4 г. затвор от Софийския районен съд, въпреки че прокуратурата поиска 6 г.

Мотиви още няма

и делото не може да се придвижи към Софийския градски съд.

Оперният певец губи зрението си на 8 срещу 9 август 2021 г. в кв. “Белите брези”. В лятната вечер около 0,20 - 0,30 ч Димитър се разхожда в района на ул. “Царево село” и “Смърч”. Присяда близо до входа, в който живее. Запява арии, химна, рецитира Ботев. 

“Димитър е човек артист”, казва за него баща му. В един момент арията секва, а вместо това се чува оглушителен зов за помощ: “Татко, пребиха ме”. Димитър лежи на земята целият в кръв, с размазано лице. Жестоко пребит е, а от нападателя или нападателите му няма и следа. Наизлизат съседи. Един от тях преди това бил чул мъж да вика на Димитър: “Махай се оттука.”

В първите дни след жестокото престъпление, извършено в елитния столичен квартал, няма задържан. Случката обаче бързо се разпространява в социалните мрежи и гневни хората питат защо биячът не е арестуван. Още повече че срещу самото място на побоя има камера. Едва тогава полицията установява, че Димитър е нападнат от Велизар Маринов, негов съсед, който по онова време живее в отсрещния блок. Напуска го след престъплението. Оказва се, че е имал криминална проява още през 2010 г., но вече се води реабилитиран.

“Не каза нищо, просто се приближи и ме удари адски силно по окото,

продължи да ме бие”, спомня си Димитър. Баща му допълва, че с удари той е бил изтласкван няколко метра.

“Димитър е стоял на плочките целият окървавен, спасило го е едно момче, което го довело до дома му”, описва случката д-р Русев. Кръвта по плочките на улицата останала дни наред.

Според бащата Маринов не е бил сам. В обвинителния акт също пише, че има и неустановено лице, участвало в побоя. Разследващите не го откриват.

Историята на Димитър Русев е повече от драматична. Той е

блестящ ученик, приет е във Френската гимназия

с оценки 5,50 по български език и математика. Дипломира се с отличен успех и продължава образованието си във Философския факултет на Софийския университет. От дете обаче любовта му към музиката е по-силна от всичко. Пее в “Сребърни звънчета” и хор “Бодра смяна”, участва на асамблеята “Знаме на мира”, свири на пиано от 7-годишен. Като дете пее пред самия Борис Христов, който също като Димитър е бас. Когато е във втори курс философия, чувайки го как пее по време на почивките между лекциите, преподавателите му сами го насърчават да опита в операта. Явява се на конкурс, печели го и така започва неговата кариера на певец както в Софийската опера, така и в Музикалния театър. С двете трупи е бил на много гастроли из Европа. Преди побоят да го ослепи, пее и в църковния хор на храма “Св. Николай Софийски”. 

Точно като певец е познат и в кв. “Княжево”, където семейството има фамилен имот и Димитър живее там през 2019 г. Целият квартал го познавал и хората често го молели да им попее. Веднъж обаче компания го повикала и един от мъжете се нахвърлил върху него и го пребил. В търсене на извършителите баща му д-р Русев облепил навсякъде с листовки с призив, ако някой е видял нещо, да свидетелства. Явил се мъж, готов да даде показания, но от полицията го отпратили с обяснението, че минало време.

“Освен делото в Софийския районен съд се води и полицейско разследване в 6-о РУ затова, че Велизар Маринов ни преследва и ни се заканва”, казва д-р Русев.

“От време на време им се обаждам да ги попитам докъде са стигнали и те отговорят: Работи се. Докога? Какво повече мога да направя, обикновен човек съм”, добавя той. В същото време от страна на Маринов също се пишели жалби срещу семейството на Димитър. А той дори и в пълен мрак не желае лошо на нападателите си. “Вярващ съм, не им желая злото”.