Навлизайки във възрастта, когато - каквато и баба да дойде, все е честита - сериозно оценявам уютното съжителство на християнство и езичество по нашите душевни и географски ширини. Топим младенците в кръщелния купел, но с червена сиджимка на китката. Вдигнали високо иконите, странджанските баби смело нагазват в жаравата. Подпийнали, но с кръст в ръка плацикаме се в ледените януарски води, а на първи юли сутринта, едни чакат Иисус Христос, други - духът на Дънов, трети - Кен Хенсли. За иновацията "въоръжени будисти" изобщо не ми се говори днес! Кой, ако не ние, изпратихме богомилите и катарите по Европата?! Само за мартениците не е много сигурно. Дали пък не ги е измислил Махно, който - известно е - през 1921 започнал да беси по един от белите и един от червените?

Преди 40 години, попаднал в България около първи март, нобеловият лауреат Гюнтер Грас беше изумен защо всички носим полското знаме... Не знам какво му е обяснявал баща ми, но за следващия първи март, получихме пощенска картичка от него с надпис "Честита на вашата пролет баба ѝ".

Та още много пролети, много баби, здрави и честити всички!

От Фейсбук.