Ще станат ли отново арабските шейхове ловци на перли?
Мъжете стават преди изгрев, защото следобедната жега е над 40 градуса. Качват се в лодките и се гмуркат в морето до 20 метра дълбочина само с щипка на носа и камък в ръката. Някои се давят от изтощение. Други умират от инфекции. И все пак катарците са щастливи, ако извадят ориенталска перла от стридите и се приберат живи в домовете си от коралов камък или кал. Без електричество, без течаща вода и с охлаждане - на сянка.
В същия момент на световно изложение в Чикаго Никола Тесла демонстрира система за променлив ток. Карл Бенц сглобява в Германия един от първите серийни автомобили „Benz Velo". Гърция завършват Коринтския канал. Науката, стоманодобивът и индустриалните технологии са в бурен разцвет в целия свят.
Годината е 1893-та. Катарските племена по североизточния бряг на Арабския полуостров може и да са крайно бедни, но са щастливи и сплотени вечер край огъня в своите племенни общности. От 5 май до 11 юни същата година обаче ще се случат няколко събития на хиляди километри от тях, които ще превърнат живота им от беден в още по-беден, по-гладен и по-кратък. Първо рухва борсата в Ню Йорк, а в последвалата икономическа депресия светът обръща гръб на лукса и бижутата. И второ, един предприемчив японец, наречен Кокичи Микимото, измисля бизнеса с култивирани перли. За да направи черен в следващите 50 г. живота не само на катарците, но и на кувейтците, бахрейнците, на номадите бедуини в Саудитска Арабия, както и на племената, част от днешните Обединени арабски емирства.
Цените на естествените перли се сриват, ловците гмуркачи остават без работа и хляб. Най-богатите в наши дни общности на планетата в първата четвърт на XX век са обречени на глад от един-единствен японец. Ловът на диви перли колабира и се превръща в културно наследство, защото 99 процента от пазара се насища с култивирани. Народите на Катар, Кувейт, Бахрейн и ОАЕ ще преживяват трудно до края на Втората световна война, когато започват да разработват находищата си на петрол и природен газ.
За да се превърнат бедните от хилядолетия номади от залива в най-богатите икономики на планетата, с най-висок БВП и най-много милионери на квадратен метър. Каква ирония! Иновацията в главата на един човек го превръща в богаташ и смазва живота на стотици хиляди други. И каква мощ върху човечеството има кръвта на съвременната икономика - петролът. Как предците ти само преди 40 г. са се прехранвали с риболов, а ти днес въртиш броеницата в ръце, а с нея и цялата световна икономика, политика и екология.
Но какъв ли обрат ти готви съдбата утре? Има ли енергия, която да замени петрола и да срине световното статукво? В търсене на отговори екип на „Космос" отиде във водородната долина на Нидерландия. Там вече водородът движи камионите за почистване и багерите на строителите, захранва с топлина цели селища, движи фериботите и крановете на пристанището, градския транспорт, логистичните машини на летището, колите на пътя.
Дали пък зарът на съдбата няма да се обърне рязко за арабите и да направи лова на перли отново актуален в Персийския залив?
Останалите теми в новия брой на списание "Космос":
Пътуване във времето
Внимание: Слънчеви бури
Животни тирани
Машина на времето
Водородните долини на бъдещето
Племената на река Омо
Токсинът, убил Навални
Розовата пантера Оливера Чиркович
Инспектор Стрезов
Ферма за трупове
Новите господари на океана
Облачните хора
Кратки новини
Шпионка спасява изкуство от нацистите

