Оскарите са след две седмици, а аз още съм на половината на конспекта. Толкова мъчителна сесия не съм имала от държавните изпити във философския факултет. Едва изгледах с превъртане "Бугония". €баси маниакално депресивната психоза. Имах чувството, че съм затворена в хижата в Петрохан и Явор Дачков води разпита. А "Една битка след друга" е все едно съм в кемпера с Калушев. Пъплим към Околчица, а отзад Бенисио Делторо се тътри с влечките. Дето викаше Тулупа на подпетените маратонки.

Викам на chatGPT: защо са токова гадни оскаровите филми и той ми отговаря: Колкото по-малко „приятен" е филмът, толкова повече се възприема като „важен". Това е почти калвинистка етика на киното. В Оскар контекста това означава: травма, изолация, психична нестабилност, бавно темпо, минимален catharsis...

Му хаха хахаааааа. Не, мерси.

Като почитател на европейското кино насилих мъжа ми да гледаме и "Сантиментална стойност". Като всички членове на Академията в третата възраст и той мрази филми със субтитри, обаче нали ще гласува, вика: добре, дай да видим. Филмът е шведски, обаче го усетихме като съветски. Едни течове капят от тавана, едни поколенчески травми... Моше почна да сумти. Не издържахме. Всъщност филмът е норвежки, но актьорът е шведски. Ако това ще промени нещо. Но, опасявам се, че няма.

Моше ще гласува за "Една битка след друга", защото Paul Thomas Anderson е зет на най-добрия му приятел. Искаше за F1, който за мен си е просто много скучен високобюджетен филм за коли с Брат Пит. Което можеше и да е по-гадно, ако беше с Том Круз. Тогава изобщо нямаше и да превъртам.

Пробвах до половината и онова нещо, дето е най-номинираният филм на всички времена - "Грешници". 100 милиона долара бюджет, 16 номинации за "Оскар". Викам си, няма какво да се обърка. Трибют към културата на американски юг, ще се върна към хубавите спомени от живота ми в Луизиана. И като почнаха рЕзко да им светкат очичките и да фъркат вампири, просто изключих. И минах на "Техеран" - най-пристрастяващият сериал, който съм гледала напоследък. Изобщо животът ми минава между сериали. Стрийминг платформите са пълни с изключително съдържание, в което се потапям като в паралелна реалност. Ако искам летя между планети в "Андор". Кеф ми е, ставам шпионка на МОСАД в Иран или пия чай в пищни рокли в Bridgerton. Или пък съм разведена мултимилиардерка в Ел Ей с Loot.

Това е и бъдещето на entertainment индустрията и на излишъка от време и липса на смисъл, което според футуролози, все повече ще се отваря.

П. П.

Тимъти Шаламе се очертава като победител за главна мъжка роля в Marti Supreme. Не знам как ще се насиля да го гледам това недоносче, което и без друго адски ме напряга с дойката му Кардашиян. Ще докладвам.

От Фейсбук.