През 1943-1944 г. бъдещият патриарх Кирил изследвал Южните Родопи и открил села с българомохамедани алевити. Сред тях се пазело преданието за двама странстващи проподведници - семейството дервиши – Ахмед и Айша Караджа (сърна-тур.) Двойката всъщност не били съпрузи, а според преданието мъжът умеел да се превъплъщава в сърна. Сърната е тотемен символ в алевитския ислям и убиването й е забранено. Светците често се превъплъщавали в нейния образ като най-чист аспект на невинността.
Алевизмът се родее с прабългарския култ към Тангра в дълбините на древността с общия им досег със зороастризма. Иранският прочит на името на първия от рода Дуло - Авитохол – означава роден от сърна (от авестийски ави – син и аху – сърна или синът на сърната.)
Други известни алевити са Скендербек – националният герой на Албания, Осман Пазвантоглу, построил Бабините Видини кули, опълчил се на султана, както и Башар Асад и синът му Хафез, днес президент на Сирия. По официални данни алевитите у нас днес са 70 хиляди, но те казват, че са поне 150 хиляди, тъй като много от тях спазват обета „такия” – да не афишират религиозната си принадлежност. В тези изчисления са включени и къзълбашите, населяващи Лудогорието, както и бекташите. Всички те всяка година в началото на септември се стараят да посетят малкото родопско селце Биволяне, за да се поклонят пред ръката и окото на милосърдната Фатима, почитана като алевитската Богородица.