Не бива да се влиза в спор по "нестинарския проблем" в рамката, създадена от синодалния връх. Ние все още сме светска държава - БПЦ има специален статут на основна/традиционна религия, но никой не е отменял нито свободата на съвестта, нито свободата на словото и себеизявата във всяко отношение, с изключение на изрично забраненото от закона. Синодът - някои негови представители - могат да говорят каквото пожелаят. Ако си спомняте - на времето Николай анатемоса Мадона. Мадона го преживя - преживяха го и феновете й у нас и отидоха на концерта й. Ще го преживеят и нестинарите. При това - с икона в ръце. Иконата не е атрибут под разпореждане на Даниил или на когото и да било другиго. Самите нестинари ще решат ккво да правят в така очерталата се ситуация.

За съжаление, всички православни българи тепърва ще понасят ударите на статуквото, което издигна начело на тяхната Църква хора, на които не можеш да се довериш като граждани, камо ли като духовни водачи. Църквата има право на позиция за нестинарството, но един истински духовен пастир би отворил темата като пространство за обществен и богословски дебат, който да убеждава, да регулира, да помирява. Уви, нямаме такива пастири. Библиотекарите и Митрофанова ни избраха други - и не за първи път. Можем да се чувстваме отчасти осакатени като вярващи, но не бива да допускаме да бъдем осакатени и като граждани. Защото това не е само въпрос на догмат и канон, а въпрос на обществено устройство. Защото митрофановата мурзилка днес ще забрани нестинарството, а утре - и много други работи. Стига да почувства, че може да си го позволи. А руските мурзилки не са от най-деликатните - нито като политическа, нито като духовна прислуга.

От Фейсбук.