В свят, в който всичко се казва бързо и често — без да се мисли, искам поне днес да се забавя.

Да се вслушам в думите.

Да им се поклоня.

Да им благодаря, че ме държат буден!

Свързват ме с другите.

Напомнят ми кой съм.

Думите са дом.

24 май е денят,

в който се прибирам у дома.

Умберто Еко би казал, че всяка дума е договор – между автора и читателя, между обществото и паметта.

Но когато прекъснем договора, остава само ехото.

А езикът без отговорност е същото като свобода без мисъл – удобна, но опасна.

Честит празник!

*От фейсбук