В гоцеделчевското село Баничан има приют за стари магарета.

По родопските села все още използват за работа кротките дългоухи животни – я да си пренесат с тях дърва за огрев, я да теглят каручката, я да ги впрегнат в плуга, за да изорат малката картофена нивица.

Но идва ден, в който старостта сломява домашния помощник и той завършва живота си в кланицата.

Добри хора решили да спасят от клане пенсионираните магарета и създали този приют за тях – едно малко пасище, където болни, окуцели, ослепели, да доживяват остатъка от дните си. Някои от тях не са можели да се движат, но сега под грижите на ветеринаря отново се чувстват добре.

Доколкото могат да се чувстват добре на тая възраст.

Големият Теодосий Спасов решил, че тези клети божии създания също имат нужда от изкуство и отишъл при тях да им посвири.

Теодосий стои на пасището и свири с кавала си, а магаретата пеят с него. И става вълшебна музика – сякаш всеки от тия изморени старци споделя болката си. Техният горчив плач се примесва с тръпнещата мелодия на кавала, отеква в продраната козина на сивото небе и усещаш, че Бог е някъде наоколо и няма да ни изостави.

Докато има някой, който е готов да свири на едни стари, осакатели магаренца.

От Фейсбук.