Училището е в неравна конкуренция с консуматорската култура, затова трябва обучение в ценности, казва министърът на образованието и науката пред ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА в интервю за "24 часа"

• Трябва да променим оценяването на учениците - да мери умения, не механично заученото
• През следващите поне 5 г. няма да има задължителна матура по математика, а ще я насърчаваме
• Резултатите по функционалната грамотност имат връзка с изучаването на математиката
• Имаме основания да сме по-рестриктивни като държава и родители към времето на децата пред екрани
• Ако ученик има проблем с дисциплината, учителят ще може да ограничи участието му в определени дейности
• Ще подготвим повече учители по математика и природни науки

- Г-н Вълчев, пуснахте предложените от министерството промени в Закона за предучилищното и училищното образование, какво е по-важното в тях?

- Минаха 9 г. от влизането в сила на закона. В него има редица неща, които са наистина с добри намерения, но не дадоха желаните резултати. Затова инициираме редица промени.

Регламентираме т.нар. езикова интеграция. Ако едно дете не знае български език, защото не е ходило на детска градина и/или не е живяло в българска езикова среда, то да започне само с изучаването на български език. Така е в много други страни. Езикът е базова предпоставка. Няма как да очакваме, че едно дете ще придобие компетентности по другите предмети и ще учи ефективно, ако не знае български език. А сега тези деца посещават първи клас заедно с всички останали, без възможност да повторят годината. И ако те не успеят да наваксат затрудненията, които имат по езика в рамките на първия клас, техните проблеми се задълбочават и в дългосрочен план ние ги губим. Затова сега ще започват само с български език и след това ще разширяват знанията си и в другите области.

Много често се поставя въпросът за мандатност на директорите. Това е въпрос, който дълго обсъждахме. В системата има около 4300 директори. Ако веднъж на 4 или на 5 г. поставим на избор всички тях, е много вероятно да поставим системата в няколкомесечен вакуум. Алтернативният механизъм – да имаме възможност да освобождаваме тези от тях, които не се справят със задачите, ще бъде по-работещ. Затова ще заменим атестацията с далече по-облекчена ежегодна оценка на учителите и директорите. Тя ще бъде и основание за освобождаване, ако някой получи най-ниската оценка.

Друга промяна в закона е свързана със забраната на ползването на мобилни телефони. Това ще улесни учителите да не губят време всеки час да събират телефоните. Ще даде възможност и на учениците в по-голяма степен да се концентрират за часа през междучасието Разбира се, ще има изключение за децата, които ги ползват по медицински нужди. Също така ще оставим възможността те да се ползват строго за образователни цели.

Убедени сме, че това е правилна мярка - всички виждаме в последните години зловредното влияние на екраните. Винаги съм използвал случая да апелирам и към родителите, и то най-вече на малките деца – да им скрият телефоните, тъй като това води до увреждане на развитието на всички важни умения на децата. Това се вижда във всички области, но може би най-ясно проличава в математиката. Последното изследване PISA показа, че тези процеси се наблюдават в целия свят. Те са и поколенчески заради това, че днешните ученици много по-трудно се концентрират. Те развиват т.нар. когнитивно нетърпение.

- Какви промени за санкциите предвиждате?

- Свързани са с това учителите да имат възможност да налагат повече предупредителни мерки, преди да наложат по-тежки санкции. С други думи - да имат повече възможности да налагат дисциплина в учебната стая. Сега имаме само една по-лека санкция и се преминава към по-тежките. Налагането на санкция е сложна формална процедура, свързана с много писане от страна на учителите. След това родители и адвокати я обжалват. Ще предложим по-лесно да се налагат санкциите, защото много често заради едно дете, което нарушава дисциплината, страда целият клас. Разбира се, правата на детето трябва да бъдат защитени. То трябва да бъде подкрепено, родителят трябва да бъде уведомен. С всяко дете, което е било наказано, след това работи психолог. Ето конкретен пример – ако едно дете има проблем с дисциплината, учителят ще може да ограничи участието му в определени дейности, да иде на организирана екскурзия или друго.

- Каква промяна за учебниците предлагате?

- Министърът ще носи много по-голяма отговорност в целия процес. Сега одобрението се случва на два етапа. Предлагаме да отпадне вторият етап, в който учителите оценяват понякога механично учебниците и в режим на колективна безотговорност.

Също така даваме и възможности на общините да регулират приема, когато трябва да се провежда политика за десегрегация или недопускане на вторична сегрегация.

Да не се допуска концентрацията на ученици от ромски произход в едно училище, а те да се разпределят равномерно в образователните институции в общината.

- Защо се получи такава силна обществена реакция към въвеждането на религии и добродетели - и за, и против. Как ще успокоите противниците на идеята, които казват, че това ще вкара в час нежелани влияния?

- Важно е още веднъж да подчертая - не предлагаме задължителен час по религия. Вярваме обаче, че имаме нужда от усилване на възпитателната функция на българското образование, от час по възпитание в добро и именно това предлагаме. По този предмет ще преподават учители, подготвени от университетите.

А всеки родител ще може да избере програмата, по която да се обучава детето му. Аз лично очаквам много голяма част от родителите да изберат програмата “Добродетели и етика”, за която представихме концепция. Много малко от съдържанието изобщо ще засяга религия, и то в познавателен, исторически аспект, плуралистично, не догматично. Ще има и две други възможности за избор – програма по православно християнство и по ислям. И сега има възможност за изучаването им като избираем предмет. Това, което правим, е, че ще дадем този избор на всички деца, а не само на част от тях. Защото към момента само отделни училища предоставят възможността да се изучава религия. Така че ние даваме едно допълнително право на родителите. Всъщност всички, които са против въвеждането на предмета, се оказва, че са против правото на някой да избере изобщо религията. А всеки ще има възможността да каже - не искам детето ми да учи религия. Нека дадем същото право и на тези, които искат.

Всъщност това, което предлагаме, е подобно на модела в много други страни в Европа - с възможност за избор между алтернативни програми.

Религията е тема, която попада на разделителната линия между по-либерално и по-консервативно разбиране за обществото ни. Вярвам, че ако повече родители видят един такъв час, ще се убедят, че това е нещо полезно за децата. Защото, ако искаме децата ни да живеят в по-добро и по-хармонично общество, трябва днес да ги възпитаме в по-голяма степен в добро.

Сега учителите се чувстват по-уверени да възпитават в национално самосъзнание и идентичност. Но се чувстват неуверени да възпитават в ценности и добро, просто защото го няма в учебните програми. Защото ние като общество не сме провели този разговор. Днес учителите и училището са в неравна конкуренция с консуматорската култура. А и ние, и децата ни няма как да живеем предимно с консуматорски ценности и да бъдем щастливи.

- Новият ви мандат като министър е във време, когато учениците са повлияни от мощни трендове като технологиите и ТикТок, как трябва да реагира училището?

- Миналата година австралийският сенат реши да забрани социалните мрежи на децата до 16 г., защото водят до пристрастяване, силно увеличават времето, което прекарват пред екрани и това е за сметка на всички останали неща - на учене, четене на книги, спорт. Като прибавим и всички негативни последствия от продължителното взаимодействие с екрани, имаме достатъчно основание да бъдем по-рестриктивни и като държава, но най-вече като родители. Децата могат и понякога е полезно да учат чрез електронни устройства, но проблемът е, че когато им ги дадем, се увличат, пристрастяват се и алтернативната стойност на прахосаното време е много по-голяма.

- Ще стане ли матурата по математика задължителна и защо е важно това?

- Ниските ни резултати по математика са един от най-големите проблеми не само пред образователната система, но и пред обществото.

Както и ниските резултати по физика и химия. Няма как да живеем в проспериращо общество и да имаме дългосрочен растеж, ако имаме толкова малко ученици с добри резултати по математика, химия и физика и толкова много със слаби резултати.

Може да спорим дали са 40, 50, или 60% слабите резултати по математика според скалата и характера на изпитните материали. Но при всички случаи говорим за огромни пропуски. Виждаме го в националните външни оценявания в 7-и и 10-и клас, виждаме го и от PISA. Има много силна корелация между слабите резултати по математика и слабите резултати на PISA. Т.нар. функционална неграмотност по PISA не означава, че децата са неграмотни.

90% от ниските резултати се дължат на математиката и природните науки, едва 10% са от български език.

Нашите ученици не успяват да решават практически задачи, т.е. нямат функционалност на знанията. Затова изведохме като приоритет насърчаване на изучаването на математика и природни науки и подобряване на резултатите.

Не защото останалите предмети не са важни, напротив. Хуманитарните дисциплини са базови, те са ключови, особено комуникацията на роден език. Добрата, солидна и широка хуманитарна основа е може би най-важното за пълноценното личностно развитие на едно дете, особено в дигиталната ера.

По български език и литература обаче няма толкова повсеместно слаби резултати. В списъка от мерки за насърчаване на изучаването на математика са да увеличим приема в 5-и клас на математическите гимназии, да насърчим увеличаването на броя на паралелките с разширено изучаване на математика в прогимназиален етап, да увеличим часовете по математика чрез промяна в рамковите учебни планове. С последното ще освободим време на учителите и учениците за решаване на задачи, за упражнения и като цяло - за затвърждаване на знания, за осмисляне. Така да имаме по-малко демотивирани и самоизключили се ученици от математика, физика и химия.

Сред мерките е и да подготвим повече учители по математика и природни науки. Имахме разговор с висшите училища. Насърчаваме полагането на матура по математика, химия и физика, като догодина 50% от приема в икономическите висши училища ще бъде обвързан с полагането на матура по математика. Най-важната промяна, която може би трябва да направим, е в учебните програми и учебния план - да оптимизираме учебното съдържание, да увеличим часовете и да освободим време.

Едва след разгръщане на тези мерки можем да говорим за задължителна матура по математика. Казано с други думи, през следващите поне 5 г. няма да има задължителна матура по математика, а ще насърчаваме полагането ѝ.

- Кога ще има промяна в учебните програми?

- Публикувахме концепция, която е основа за обсъждане. Идеята ни е да направим концептуално нови програми, до голяма степен базирани на компетентности, със засилена възпитателна функция, повече социално и емоционално учене, да вплетем повече меки хоризонтални умения. Програмите трябва да позволяват по-голяма адаптивност и гъвкавост на ниво училище. Да са фокусирани върху уменията. Защото уменията са това, което остава, когато забравим наученото. Нашите учебни програми в момента са прекалено амбициозни откъм знания и прекалено скромни откъм умения. Те повече спомагат да се възпроизвежда културата на заучаване, а не към осмисляне и функционалност на знанията.

Презумпцията, че децата ще научат повече, ако направим по-тежки програми, се оказа погрешна, тъй като това често води до демотивация и самоизключване, особено видно по математика и природни науки, където не стигат и часовете. Новите учебни програми трябва да имат над 50% време за затвърждаване на знания и упражнения.

Има базови знания, които трябва да останат, но има и фактология, която трябва да отпадне. Не мисля, че тези прекалено амбициозни програми за профилирана подготовка, които направихме, бяха правилно решение. Напротив, и те са контрапродуктивни, защото карат много деца да се отказват от профилите. Не е необходимо материал, който се изучава във висшето образование, да се изучава от учениците от 11-и и 12-и клас. Не е необходимо да правим пътеката изключително стръмна и да демотивираме децата.

Това кореспондира и с въпроса кога да се завършва основно образование. Имаме два анализа по тази тема и те показват изцяло негативни резултати от това, че свалихме основното образование от 8-и в 7-и клас.

В почти всички други държави се качват класовете. Затова искам тази тема да се постави за обсъждане през следващите месеци. Ако стигнем до консенсусна визия, ще я предложим законово.

Трябва да променим също така оценяването на учениците. То трябва да бъде насочено много повече към измерването на умения, както го прави PISA, а не да ги изпитваме дали са заучили. Защото оценяването формира културата на учене. Ако ги изпитваме да прилагат знания, те ще учат по различен начин. Ако ги изпитваме да заучават – те ще наизустяват механично.

- Това заложено ли е в матурите и външното оценяване сега?

- Да. И в предходните години са правени крачки. Министърът не участва в изготвянето и никога не знае изпитните материали, но съм поискал от експертите да бъде направена по-решителна крачка тази година в тази посока и да се застъпят повече задачи, които изискват функционалност на знанията за решаването им. 

- Средната учителска заплата вече е 2500 лв., достойно ли е заплащането на педагозите според вас?

- Това е брутната сума, реалната е по-ниска. Разбира се, заплащането никога не е достатъчно. Учителската професия е важна, трудна, стресова. Радвам се, че тази година продължихме да следваме политиката учителските заплати да бъдат 25% над средната за страната. Защото днес е все по-трудно да привлечем повече млади хора в учителската професия.

За щастие, в последните години успяхме да обърнем тенденцията. Вече нямаме общ недостиг на учители. За съжаление обаче продължава да има сериозен недостиг на учители по отделни предмети – математика, физика, химия, информационни технологии. Затова и сега предприемаме повече таргетирани и допълнителни мерки конкретно за тези видове педагогическо образование.

Но да се върна на темата за заплащането и защо е толкова важно да не отстъпваме от последователната политика за възнагражденията. Учителите са тези, на които поверяваме нашите деца. Тези, на които разчитаме да ги възпитат, да ги направят знаещи, можещи. Тези, на които разчитаме да имаме повече кадри във всяка една сфера, да дадат максимум житейски, професионални възможности на всяко дете. България може да просперира само ако трайно заложи на образованието като национален приоритет. Затова трябва да ценим нашите учители и да ги подкрепяме.