Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стойко Тонев, известен като д-р Тони Филипов с запазената си марка "Из делниците на един луд"
Стойко Тонев, известен като д-р Тони Филипов с запазената си марка "Из делниците на един луд"

Сещам се за една забавна случка, която много добре илюстрира способността на Стойко да се шегува дори с конфузната ситуация, в която вестник "Новинар" изпадна. Един ден обяви, че ще прави купон по никое време през лятото. Не беше нито годишнина, нито Коледа. Всички се чудехме защо ли.

Когато Стойко взе микрофона, мистерията се разплете. "Празнувахме" еди-колко си години, откакто легендарните "Джипси Кингс" "пяха" само за "Новинар". Няколко години преди това, в същия ден, всички бързали за купона, дописката за концерта на латинобоговете била написана предварително. Никой не проследил, че заради поройния дъжд шоуто не се е състояло. Но "новината" излезе във вестника. И Стойко се избъзика с този голям гаф чрез купон.

Стойко умееше да се забавлява, но беше и невероятно взискателен към написаното слово. Веднъж беше написал коментар и някой му беше поправил "икуменизъм" на "комунизъм". Стойко, който беше завършил социология във Философския факултет на Софийския университет, много се ядоса. За щастие, вестникът още не беше пуснат към печатницата.

Много след това - вече в "Монитор", той започна да пише "Делниците на един луд". И една колежка, която вече живееше в Канада, веднъж в отпуск в България ми сподели, че от българските медии най-много се кефи да чете доктор Тони Филипов. От начина, по който ми го каза, разбрах, че Поли Бъчварова и понятие си няма, че това е добре познатият ни Стойко Тонев. Но случаят е показателен - тя го оценяваше като публицист не по дифолт, а искрено.

"Докторът" се отличаваше не само с чувството си за хумор, но и много добре умееше да управлява екипа на "Новинар" като главен редактор. Успяваше кротко, с подход към всеки репортер да го накара да си свърши работата. Знаехме, че ако се появи някакъв проблем, той винаги е зад гърба ни, можем да разчитаме на него, защото ще предложи решение. Такъв беше подходът му - винаги да успокоява напрежението.

Не съм се замисляла, че може да се случи да кажа "Сбогом, Стойко". Със сигурност съм благодарна за годините, в които работихме заедно, защото той е от хората, които оставят следа.