4 важни български приноса в християнството

На великденските празници да си припомним 4 важни факта за позабравената святост на днешните ни земи, за българите и християнството.

1. По нашите земи е проповядвал самият Андрей Първозвани. Той е първият ученик на Исус Христос, отвел по-малкия си брат, за да бъде посветен в новата вяра. По-малкият брат носи името Петър и по-късно ще стане “камъкът, върху който ще изгради Христовата църква”. Апостол Андрей Първозвани проповядва по бреговете на Черно море и достига до Одесос (Варна), където основава епископия, а апостол Амплий става първият архиерей на този град.

Става дума за реални исторически събития от I век от н.е. Ранни християнски епископии освен в Одесос са създадени и във Филипопол (Пловдив), Дуросторум (Силистра), Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм (близо до Велико Търново) и на други места по нашите земи.

2. В Сердика (днес София) император Галерий през 311 г. издава прочутия Сердикийски едикт за толерантност, който разрешава на християните да изповядват свободно своята религия в Римската империя и

буквално променя хода на човешката история

В същата тази Сердика през 343 година след смъртта на Константин Велики е свикан Вторият вселенски събор в историята на християнството.

3. Българска и автокефална (самостойна и независима църква) Преславска патриаршия съществува от 927 година до 1018 година, а Търновската патриаршия е призната за автокефална църква и пета по важност в православния свят на събора в Лампсак (Мала Азия) през 1235 година. За да разберем значението на това, трябва да знаем, че например Сръбската православна църква става патриаршия през 1346 година, а Руската православна църква - през 1589 г.

4. На самия Божи гроб, в най-голямата християнска светиня – храм “Възкресение Христово”,

столетия наред има български параклис

Това научаваме от немския монах Йоан Вюрцбургски, който пребивава в Йерусалим през XII век. Той прави специален списък на народите, които имат параклиси при Божи гроб, и на второ място, след гърците, посочва народа на българите. Трифон Коробейников, който е пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимски патриарх през 1583 година, също съобщава, че до самия Божи гроб има голяма българска църква, а в нея ден и нощ светели с пламък 15 златни кандила. Друг руски дипломат и търговец – Василий Позняков, в своята книга “Описание на Светите места”, пише: “И пред малката църква на гроба стои български престол и над него ден и нощ гори кандило”.

Дано пламъкът от това кандило мъждука все още в нас, дори и да не подозираме за това, и да ни дава сили да преодоляваме несгоди и трудности.