Да не казвам каква история
Слушайте сега една жестоко трагична история с неочакван край, даже в известен смисъл - без край. Става въпрос за буквален реализъм, преливащ плавно в сюрреализъм.
Всичко започва преди два месеца някъде, когато домоуправителят на нашата кооперация запищява пронизително, откривайки наводнение в мазето. Писъкът му не стихва дни и седмици наред. Категорично отказва да се задоволим само с ремонт и подмяна на тръбите в мазето, някак си е навил на пръста, че се налага смяна на всички възможни щрангове. Свиква се събрание, взема се решение, получават се оферти, пак се свиква събрание, одобрява се изпълнител, разлепват се скици на щранговете, съобщения, предупреждения и обявления, накрая се подписва договор, пие се глог- мента-валериан и се стисват палци.
Тъй като нашият апартамент сравнително наскоро е претърпял тотален ремонт и тръбите му видимо са подновени, отказваме да се включим в масовата трансформация. Убедително отблъскваме атаките, отказвайки се от рядкото удоволствие да ни разбият ненужно банята. В замяна се съгласяваме ПОНЕ да ни сменят водомерите, за да плащаме по 40 лева годишно на Бруната, която ще ги отчита дистанционно. А не, както досега - да си снимаме напълно безплатно показателите и да ги изпращаме на инкасаторката на цената на едно вайбър съобщение.
Най-сетне в един особено горещ и душен петък ВИК фирмата спира водата в кооперацията, а ударните ѝ групи пробиват разкошни дупки в баните на съкооператорите ни, сменят им щранговете със страшна скорост и всичко става Кореком. Когато водата отново потича, ние не подозираме, че в чудесните нови тръби са се нагнетили въздушни възглавници. Завъртайки крана на студената вода, мивката в недокоснатата ни баня отвръща с мощен топовен залп, разпръсквайки навред по снежно белите плочки и тавани, мазни тъмно-кафяви петна кал и ръжда. И вместо да се веселим на градинското парти на наша стара приятелка, ние в петък вечер търкаме плочки, врати, огледала и стъклени прегради с белиносъдържащи препарати, от които ни се завива свят.
В края на този паметен петък ние пием по две текили, наивно вярвайки, че сме преминали кризата с леки щети. Оказва се, че още във вторник трябва да осигурим достъп до банята на Софийска вода, а в сряда респективно – на Бруната. Четири дни по-късно, когато напълно сме свалили гарда и се готвим за заслужен отдих, най-грозното лице на ВИК отново се озъбва насреща ни!
На вратата звъни съседът от долния апартамент, кърши ръце, неловко му е. Тече му да не казва какво в тоалетната от мръсната тръба, иска да види другата ни баня. Вижда я. Стига до заключението, че е чудесна, но не му тече от нея, а от други съседи, на нас ни се падат в ляво. Но не е сигурен. Ако може обаче да не ползваме тая чудна баня няколко дни, щото то нали тръбата е една, хи-хи.
Съседите, които подозира, са наематели, но той се обадил на собственика на апартамента, като за съжаление го намерил на морето със счупен крак. Дано скоро се върне, хи-хи.
Съобщаваме му, че ще отсъстваме за уикенда, няма да ползваме никоя баня. Съветваме го да извика веднага ВИК и после да представи сметката на собственика със счупения крак, за да се постигне бърз ефект. И си бием камшиците.
Ето я развръзката. Връщаме се днес. И какво научаваме? На потърпевшия отдавна му текат да не казвам какви неща в банята, но си е мълчал, защото е фин. Думица не е обелил в онзи зноен петък, докато ударните ВИК групи му сменят щранговете. Заради вродената си деликатност продумва чак, когато в тоалетната му се появява да не казвам какво и още едно. За пет дни не намира свободен ВИК експерт, уговаря си час за ремонт чак за другия вторник - чака онзи със счупения крак да се върне от море, не иска той да плаща ремонта и тва е. А ние и съседите от ляво, ако не ни представлява проблем, да не си ползваме банята, щото нали… хи-хи
Тук ще го претупам малко – след решителната намеса на мъжа ми (както става всеки път) проблемът е овладян, от отстраняването му ни делят броени часове. Но!!!
Нашата фантазия се оказва твърде бедна, за да проумеем как се живее с течащи да не казвам какви неща в банята? Как се мълчи в присъствието на водопроводчици за тоя да не казвам какъв проблем? Тая дискретност каква е се чудим и отговор не намираме.
*От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Как ДС празнуваше Великден
Милиционери броят и записват кой ходи на църква По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете Великден днес не е това, което беше
-
Баща ми ми разказваше за Гунди. За мен беше като приказен герой
Не съм имал щастието да го гледам. Родил съм се в годината, в която той е загинал, но първите ми спомени за "Левски" са свързани с името Гунди. Когато баща ми ме водеше на Герена
-
Галерия Разстрелян за счупена ваза на гроба на Людмила Живкова
През 1985 г. съдията Димитър Попов осъжда на смърт обвинения Тодор Дечев В най-новата ни история има и един потресаващ, но малко позабравен случай на оскверняване на гроб на известна личност – този
-
Галерия Мръсните тайни на Бг история: Опълченци слагат началото на Българската армия през 1878 г., честват я на Гергьовден от 1880 г.
Веднага след подписване на Санстефанския договор руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков пише писмо до император Александър II. С него иска разрешение 12-те опълченски дружини