Преди седмица премиерът Кирил Петков отиде на разпит в прокуратурата, носейки списък с 19 имена, за които според него обществото знае, че са извършили престъпления, а държавното обвинение не правело нищо по въпроса. Бойко Борисов каза, че младежите от ГЕРБ също са изготвили списък с имена по резултати от гугъл. В парламента тръгнаха политически сблъсъци на тема кой не трябва да е в този списък и кой трябва да бъде добавен.

Какво прозира зад войната със списъците и как ще завърши - потърсихме политолози и социолози.

Докъде ще стигне списъкът, не е въпрос нито на социологически, нито на политологически анализ. Това е въпрос към съответните институции, които имат отношение към борбата с корупцията – изпълнителна власт, съдебна система, парламент. Към момента всички декларират воля, но българските граждани не за първи път са свидетели на такива заявки.

Така че малко неща може да се коментират на този етап. Зависи ще има ли развитие и в каква посока - ще има ли реално разследване и ще потвърди ли с надеждни факти изнасяни през последните десетилетия в медиите подозрения за връзки и зависимости между политически и бизнес кръгове.

Ако получи последващо развитие по същество - възможно е хората да се убедят в заявката на новите управляващи, че са последователни в борбата с корупцията.

Ако обаче остане на равнище разнасяне между премиер - прокуратура - МВР, общественото мнение бързо би припознало цялата история просто като епизод от политическата конфронтация.

Може би единственото относително ясно следствие е, че ще повлияе имиджово на поименно въвлечени в този ажиотаж политици - било като включени в списъка имена, като негови съставители или приносители.