-
Честит празник, Момичета! От вас уча всеки ден
Като младеж не харесвах 8-ми март, защото виждах единствено мъжко лицемерие - опашки за карамфили веднъж годишно, бонбони, подаръчета и т.н, а през останалото време - доста неуважение
-
Ако клеветата имаше свой символ, той трябва да е...
Ако клеветата имаше свой символ, той трябва да е в националния ни герб. Тук се клевети всякак — грозно, грубо, безпричинно, от невежество, от злоба, или по заръка
-
Прегръщам ти сърцето!
„Скъпи Захари, знаеше ли, че днес е денят на сърцето. Честит празник!“ – чувам преди малко в телефонната слушалка гласа на д-р Стоянова, приятел от Варна и прототип на моята героиня от романа „Хавра“
-
Вчера решихме преди обяд да отидем до Копривщица, като спрем в село Чавдар
Вчера решихме преди обяд да отидем до Копривщица, като спрем в село Чавдар, което е по път и за което съм чувал само чудесни неща. Речено-сторено: след час и нещо бяхме в Чавдар
-
Как ще излезе България сега от тази нова “позиционна” война, в която светът икономически се пренарежда?
Гледам статистиката на КОВИД-19 в България днес и сравнявам с мерките през пролетта — ежедневните брифинги, безкрайните монолози на Борисов и т.н... Тогава хората се бяхме мобилизирали отлично и
-
След цялата тази мерзост, която ни облива, имах нужда да мина оттам, сякаш да го попитам какво мисли
На днешния ден преди 170 години е роден Вазов – мечтал и страдал с народа си, въплътил в слово националния дух и идеали в най-драматичните времена на България
-
Роман на годината
"Поразените" на Теодора Димова стана роман на годината на фонд "13 Века България"! Голямото достойнство на тази книга е, че излиза от дълбоките коловози на мъжко-центрираното повествование и ни прави
-
Властта с коляно на врата спира живота, но на какво е способна тълпата, когато властта отсъства
Защото не съм безразличен към Америка, мой дом за 17 години. Справедливи протести срещу отвратителното полицейско убийство на един неоказващ съпротива Джордж Флойд прераснаха (както често се случва)
-
На 9-ти май винаги си спомням дядо си Иван. И мисля за Европа, която той така и не видя
На 9-ти май винаги си спомням дядо си Иван. През 44-та се записва доброволно да отиде на фронта “да бие фашистите”. Участвал в боевете при Драва-Соболч, раняван, разказваше ми поразителни неща
-
Инцидентът с Милен Цветков извади най-първосигналото у голяма част от хората - старозаветното “око за око, зъб за зъб”
Инцидентът с Милен Цветков пред мол “Парадайс”(Рай?) на най-великия за християнството празник (Великден) извади най-първосигналото у голяма част от хората — гнева, озлоблението, повика на отмъщението
-
Всеки път, когато включа телевизията...
Всеки път, когато включа телевизия и видя репортажи от това колко зле са нещата в здравната ни система, колко неподготвена е тя, всеки път, когато някой рапортува поредния “гаф” и “скандал” в някоя
-
“И в царството живях, и в комунизъм и перестройка, и капитализъм, сега и това”
Тази криза сега има и силен морален аспект, който засяга отношенията ни с възрастните. От дете обичах да общувам с тях (това личи и по книгите ми — “Хавра” и “Жажда” са на практика разговори с други
-
След време ще си спомняме как сме се държали един с друг
По кварталните магазинчета тази сутрин има всичко, включително разни видове брашна, леща и спагети. Нямаше опашки за нищо. Мисля си -- след време, когато и това премине -- ще си спомняме не какво е
-
Борбата между двете начала, въплатени в характерите на Левски и Общи. Между Светлината и Невежеството
На крак: снощи гостувах в История.БГ в предаване, посветено на последните месеци на Васил Левски. Чест беше за мен да съм в компанията на интелигентни събеседници: доц. Маргарита Златарева, проф
-
Никога в историята на хомо сапиенс профана не е имал такава трибуна да си отваря голямата, шумна и невежа уста. Като днес
Нещо, за което все не намирам време да пиша… Попадам на редица коментари от типа — “Ирландецът” на Скорсезе бил дълъг и “равен”, историята била позната; “Жокерът” бил дълъг и тягостен и “равен”;
-
Намерих тази бележка под чистачката на колата си сутринта
Намерих тази бележка под чистачката на колата си сутринта. Някой е забелязал, че регистрационният ми номер е паднал, закачил го пак и си направил труда да напише тези редове, за да отстраня повредата.
-
Среднощно за Полфрийман и свободата
Около Коледа на 2007 завърших черновата на романа си “18% Сиво”, а публикуването му стана месеци по-късно. Завръзката на историята е следната: след полунощ,
-
Комунизмът е зараза на душата. Обществото ни вече 30 години страда от тежка колективна амнезия
На 9-ти септември 44-та в България идва епохата на организираното невежество. То е зло. И то обезглавява тогавашния елит. Българските комунисти, които за разлика от гърци и сърби не са водили реална
-
Драсканици, глупости, обиди. Вандализмът в София е с размерите на епидемия
Преди година под Кокалянско ханче направиха стълбище, което свързва спирката горе с чудния парк около езерото Панчарево. Ходим често там с малката. С безпокойство виждам, че както навсякъде,
-
Да акцентираш върху хомосексуализма на Фреди е като да показваш предните му зъби - там са си
И докато съм на филмова вълна, няколко думи на крак и за “Бохемска рапсодия”, която гледахме едва снощи. Започнахме го с голямо желание, но продължихме със засилващо се до самия край неудовлетворение.