Като младеж не харесвах 8-ми март, защото виждах единствено мъжко лицемерие - опашки за карамфили веднъж годишно, бонбони, подаръчета и т.н, а през останалото време - доста неуважение, сексизъм… Мислех също, че е излишна соц. празник и вярвах, че признателността към жените трябва да се демонстрира всекидневно, с жестове, поведение и всичко. С годините обаче отношението ми към 8-ми март олекна, промени се, започнах да го приемам с радост и очакване. Тази сутрин 4- годишната ни дъщеря се събужда и казва: “Тате, знаеш ли какъв ден е днес? Какъв ден е? Започва с “М”, казва тя. Ден на майките? - казвам. Не, тате. М. Ден на Момичетата.”

Честит празник, Момичета!

От вас уча всеки ден.

*От фейсбук