Смразяващият отговор: Не се вижда нищо!

О.з. подполковник Николай Калев е командир на 15-и изтребителен авиополк (ИАП) през 1985 – 1988 г., с. Равнец. Той е боен пилот първи клас, летял е на почти всички видове изтребители до промените. Тук Калев разказва за едно учение, което е стартирано, за да се повиши подготовката на летците. Всеки сам може да прецени дали има прилики и разлики с учението, в което загина майор Валентин Терзиев.

Първата и втората част на разказа му, четете тук и тук. 

Иззвъня стационарният телефон и отсреща ми се обади полковник Христов от ИКП-то. Гласът му бе разтревожен: „Кале, вали дъжд! Къде са другите?” Отговорих набързо и оставих слушалката на вилката. Поех отново управлението, а ръководителят на кацането ръководеше точно и уверено. Имахме отлични ръководители на РСП – майор Добри Добрев и старши лейтенантите Иван Иванов, Пламен Ганчев и Георги Събев.

Излязох навън на площадката пред СКП - под нея се помещаваха „дежурни машини”, където дежурните летци носеха бойно дежурство. Капките дъжд намокриха лицето ми. Явно дъждът се усилваше. В същото време посрещах първите екипажи на бойните самолети. Първи, сравнително добре, кацна началник-щабът на втора ескадрила капитан Иван Дончев. По разменените реплики разбрах, че кацането е затруднено. По УВС подадох команда на КП подп. Начев в Балчик да спре излитането на другите екипажи. Отговориха ми, че всички 12 самолета вече са във въздуха с изключение на един индекс – погледнах – капитан Станчо Иванов, поради отказ на АТ (имал късмет!).

На правата вече е капитан Петко Господинов Петков – Морският. Аналогично, като Иван Дончев, кацна и той. Но вижда се, че и двамата се „страхуват” от земята, или не я виждат добре... 

Златев ми дава втори бюлетин – предупреждение за валеж. Гледах Нефтения комбинат – все така ярко светеше. Излязох навън – дъждът си беше хубав! Заповядах на КП да задействат летище Безмер като запасно. Скоро обаче оттам отговориха, че отказват – долната им граница се снишила, силен дъжд, видимостта малка – не може да се кацне. Подадох команда да се задейства Толбухин. Само след минута-две получих също отказ - силен дъжд - и дума да не става за кацане. А само преди 15 – 20 минути проверих чрез КП състоянието на метеорологичната обстановка на запасните летища. Вятърът и той се обърна, което подсказваше приближаването на фронтално смущение.