Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тишина при смъртта на пилота като при катастрофата с Гагарин. Тогава се мълчеше, за да няма още една трагедия

Малкият нальот означава планирана смърт

Взрив на самолета във въздуха? Отскок от морето, удар в чуждо тяло, ракета "земя-въздух", експлозив

О. з. подполк. Николай Калев, военен пилот първи клас.

Има 20 години служба в бойната авиация, преминал от старши летец до командир на 15-и авиационен полк на Равнец и Балчик. Летял е на безмоторни самолети, на L-29, УТИ-МиГ-15 (самолетът, на който загина Юрий Гагарин), МиГ-17, МиГ-17Ф с форсаж, МиГ-17 ПФ и МиГ-21 ПФМ. Общият му нальот е над 1600 часа.

"Следя внимателно последните новини по случая с майор Валентин Терзиев, изявленията на висшите военни началници на телевизионните екрани, а така също и отзивите за трагедията по социалните мрежи. Трогна ме написаното от неговата дъщеря и съпругата му, болката и горестта, с които те споделят своите мисли и чувства. Чест им прави, че намират сили и кураж да се изправят, да погледнат реалността в очите, без да губят жизнена опора...

Прави впечатление, че в изявленията на началника на отбраната адмирал Евтимов, в това на командира на 3-та авиобаза бригаден генерал Николай Русев се чувства

болката

от загубата

на военния пилот. Нещо повече, в думите на авиационния командир прозвучава и споделена вина за летателната катастрофа.

Наред с това обаче с изявленията си като че ли искат да ни убедят, че всичко "там" е наред – първокласният военен пилот е "перфектен", организацията е на ниво, грешки вероятно няма, а може би има и т.н. От друга страна, рупорите гърмят колко калпава е руската авиационна техника и колко скоро би трябвало да се разделим с нея.

Задавам си обаче въпроса – доколко широката общественост следва да бъде запозната с всички детайли на летателната катастрофа? Къде е границата на позволеното, докъде се простира т.нар. "военна тайна", защото по презумпция въоръженията, организацията на армията, нивото на подготовка, степените на бойна готовност, осигуреността с боеприпаси, ГСМ и други материални активи са държавна,

военна тайна,

за разгласяването на която се носи строга персонална отговорност. Но нали живеем в демократично общество, данъкоплатците искат да знаят за какво и как се харчат техните пари. И с право!

От тази гледна точка истината за летателната катастрофа трудно си пробива път в общественото пространство. Така например за мен – човекът, изпълнявал същата въздушна стрелба по мишена Ц-П–100 с бойна ракета на МиГ-21, както денем, така и нощем – в изявленията на армейските и авиационни

командири

останаха без отговор следните въпроси: Какво предвижда по план учението на НАТО с българско и чуждестранно участие? Какво точно е летателното задание на майор Терзиев?

Досега стрелял ли е той по тази мишена, денем или нощем? Кога за последно е летял нощем, отделно нощем над море? Колко часа нальот нощем има за последните три месеца? Имал ли е прекъсвания по прехвати на

въздушни цели

нощем? Проверяван ли е по прибори в закрита кабина и по дублиращи прибори с извеждане на самолета от сложно положение? Изобщо има ли планирани такива летателни задачи? В деня на катастрофата как е изпълнено разузнаване на времето и как е оценена метеорологичната обстановка над сушата и над морето?

Каква е била фактическата метеорологична обстановка в зоната за стрелба и докладвана ли е тя от

спускача

на мишената

на ръководството на полетите? Съответствала ли е обстановката на моментната натренираност на пилота? Как е воден летецът от щурманите насочвачи по направление и по височина? Какъв е бил контролът от страна на ръководителя на стрелбата? Как той е изпълнил задълженията си по осигуряване безопасността на полетите? Имало ли е и други пилоти, стрелящи по въздушната мишена? Какво е било участието на зенитно-ракетните комплекси в учението и конкретно имали ли са те задание да отстрелват непоразена от летците мишена?

Има ли участие на ВВС от други страни в учението? В каква степен на готовност са били средствата (кораби и вертолети) за аварийно спасяване? Каква е била

минималната височина

на непрекъснатото радиолокационно поле в посока зоната за стрелба? До каква минимална майор Терзиев в района на Шабла? Какво е било здравословното и психично състояние на майор Терзиев преди фаталния му полет и неговата готовност да го изпълни? (По документи никой не може насила да застави летеца да се качи на самолета при влошено здраве и неувереност в благоприятния изход на полета.) Още много подобни

въпроси

могат да се зададат, отговорите на които обществото очаква. Особено от нас – ветераните на българските ВВС, които отдадохме младостта, а някои и живота си, на бойната авиация...

В някои изявления от телевизионния екран прозвуча твърдението, че самолетът на пилота се е взривил над морето и затова частите от него са пръснати на голяма площ. Това, волно или неволно, насочва разследването в определена посока – как така самолетът се е взривил във въздуха? И кой е сигурен в такова предположение? Защото, ако МиГ-29 е опрял морето под малък ъгъл, то може също да се разбие на малки отломки на голяма площ. Нали знаете, като хвърлим

плоско камъче

по водна повърхност как то многократно подскача?

А ако е вярно предположението? Остават хипотезите: за взривяване на бойната ракета под крилото на самолета (както става с пилота Жельо Петков през 60-те години при стрелба с МиГ-21 по мишена Ла-17 на полигона в Астрахан, СССР), но тя отпада поради доклад на пилота за "Пуск" на ракетата. Хипотеза самолетът да е свален от ракета "земя-въздух" или "въздух-въздух"; хипотеза за удар в чуждо тяло? Какво може да е то? И последно, за поставен взрив в самолета!... Не се чудете!

На Първи май 1960 година американският пилот Френсис Пауърс излита на разузнавателния самолет U-2 от Иран с цел разузнаване на съветската територия и кацане в Норвегия. Цели четири години с този самолет, летящ на 20 хиляди метра, американците "тровят" съветското военно и политическо ръководство заради тяхната безпомощност да свалят нарушителя.

Но на 1 май, по време на манифестациите в съветските градове, късметът на американския пилот не сработва. Вдигнатите прехващачи МиГ-19 не могат да достигнат U-2, след което в околностите на гр. Свердловск зенитно-ракетните комплекси уцелват самолета нарушител. Но Пауърс пак е имал късмет. Ракетата разрушава крилото, но

пилотът не се е катапултирал,

защото... внимание! Техникът на самолета го е предупредил преди полета, че под катапулта има заложен взрив.

Целта е била при катапултиране Пауърс да не попадне жив в ръцете на врага. Затова той се изхлузил от кабината и... попаднал в плен. Нататък историята е ясна - осъден, лежал четири години в затвора и после е разменен за съветския разузнавач Абел. Разказаното е само теоретически размисли, може би дори еретична мисъл, признавам това, дори не мога да си го представя, но когато има информационно затъмнение или се говори с недомлъвки, какви ли не фантасмагории нахлуват в главите ни. Като например "хипотезата", че Гагарин е отвлечен от чуждоземци...В случая няма такива предпоставки за предварително планирана гибел на пилота, затова тази хипотеза е абсолютно несъстоятелна и нека я сведем до нула.

Тук има и един много деликатен проблем, който е напълно възможен. Вероятно

някой ще

понесе вината

за летателната катастрофа. Не ми се иска да бъда на неговото място, защото цялото негодувание на обществото, злобата и яростта ще се излее на главата му! Ще понесе ли човекът това? Сигурен съм, че той не е искал трагичната съдба на пилота. В тая връзка ще припомня един случай.

Космонавтът генерал Алексей Леонов се разравя в секретните архиви за гибелта на Юрий Гагарин и открива истинската причина за летателната катастрофа. Известен

въздушен ас,

летец изпитател, два пъти герой на СССР, изпълнявал полет на самолет Су-15 в същата зона за пилотиране, но с ограничение над 10 хиляди метра. Но същият летец нарушава указанията, слиза на малка височина и на форсаж набира отново 10 хиляди метра. При това минава на малка дистанция от самолета на Гагарин и Серьогин, без да ги вижда, защото полетът е в облаци. Силната струя от двата двигателя на 40-тонния изтребител вкарва в дълбока спирала УТИ МиГ-15 на двамата пилоти, те не катапултират и загиват... Дълги години, дори и след смъртта на известния летец изпитател, името му се пази в тайна. Как ли е преживявал той

смъртта на

първия космонавт

и ветерана от Великата отечествена война на Съветския съюз? А ако обществото знаеше името му?

Може би една трагедия щеше де има своето продължение... Не ми се иска и сега да стане така. В това може би се крие и липсата на информация за широката общественост...

Ако все пак трябва да изведа една хипотеза за гибелта на майор Валентин Терзиев, би трябвало да бъдем реалисти и да стъпим на това, което твърдо знаем. А то е, че пилотът е попаднал в обстановка, която не е съответствала на неговата моментна натренираност (полет нощем над море, безлуние, където няма хоризонт, където са възможни илюзии за пространствена ориентировка). При положение че има данни за голямо пропадане на мишената, вероятно пилотът я е следвал в снижение с повишена скорост, до каква височина – ние не знаем, а и не ни се казва.

При излизане от атака със завой надясно към нос Калиакра, съчетано с лъжливо чувство за

пространствена ориентировка,

твърде е вероятно летецът да е изпаднал в дълбока спирала и така да е срещнал морската повърхност. Фактът, че не се е катапултирал, си обяснявам с това, че у летците има желание да спасят самолета. Но в положение на дълбока спирала колкото повече теглиш лоста, за да изведеш самолета, толкова повече той задълбава с увеличаваща се вертикална скорост.

Защо не е включил автопилота – само той може да каже....Един мой командир на ескадрила -Тодор Янчев - често ни казваше: "По-добре без един самолет, отколкото без самолет и летец!" Който е спазвал този принцип, е оживявал...

И последно. В изявлението на един от командващите се чу становището, че натовареността на летците в летателната подготовка е в пряка зависимост от сключените договори за ремонт на авиационната техника и финансовите средства, отделени от бюджета на Министерството на отбраната за полети. Ама чакайте, господа! Оправяйте си договорите и парите! Авиацията трябва да лети ритмично, без прекъсвания! Във всички метеорологични условия, денем и нощем, на всички височини, над суша и над море! Това не ви е танков батальон, без да принизявам този род въоръжени сили, който може пет месеца да стои на място и после да тръгне, грубо казано.

Вярно е, че на младите летци трябва да се дава повече. Така друг мой бивш командир на ескадрила - Кирил Бълов - ме съветваше: "Калев,

на старите пилоти

ще даваш полети с лъжицата,

а на младите с черпака!". Не може вместо 12 часа на месец майор Терзиев да изпълни същия нальот за пет месеца! Не можеш да оставиш подготвените летци без минимума полети, без да им осигуриш добра натренираност, защото те носят бойно дежурство при всякакви условия - денем и нощем, изпълняват голям арсенал от полети и да ги пратиш на задание с един или два полета е равносилно да ги пратиш на смърт! Планирана смърт!

Обръщам се към всички отговорни фактори: ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ!..ТОЧКА!

Или ще имаме бойна авиация, или да закриваме държавата... Няма ли авиация – няма и нация!