• Икономическият министър от кабинета, докарал ни фалит през 1997 г., ще оценява европейски проекти
• Жан Виденов е пенсионер с по-висока от максималната пенсия
• Румен Овчаров и Георги Пирински остават най-дълго на високи постове

Румен Гечев - някогашният вицепремиер и министър на икономическото развитие в кабинета на Жан Виденов, чиято политика доведе страната до фалит през 1997 г., хиперинфлация и ужасяващо обедняване, човекът против еврото, се похвали, че е станал експерт към Европейската комисия в Брюксел.

Той пише в социалните мрежи, че от миналата седмица оценява научно-изследователски проекти по икономика, които кандидатстват за финансиране от Европейския съюз. Според поста му работното му място е "дирекция "Наука". В Европейската комисия няма формулирано по този начин звено.

Най-близкото по значение е дирекция "Изследвания и иновации".

"24 часа - 168 истории" не можа да потвърди от самия Гечев за същото ли става дума, както и кой го е поканил и какви проекти оценява, щатен ли е. Той отказа да коментира въпроса.

Ако това беше просто един бивш министър, едва ли пребиваването му в Брюксел като оценител на европроекти щеше да направи впечатление на някого. Но Гечев е бил част от управление, което е довело страната до пълен хаос и разруха, а в последните години неведнъж е изказвал мнение, че не трябва да приемем еврото от 1 януари 2026 г. В същото време няма нищо против да заема позиция в Еврокомисията, за което да получава заплащане в евро.

Именно темата за присъединяването ни към еврозоната стана причина да напусне БСП

през май тази година. Някогашният вицепремиер се обоснова, че не е съгласен с позицията на партията по искането на президента Румен Радев за допитване за еврото: "Чашата на търпение преля с изумителното решение да не се подкрепи конституционното право на народа за референдум за членството на България в еврозоната. То е свързано със сериозни рискове за българската икономика, която е най-слабо развитата в ЕС. Рискове, които по-развити страни от нас като Швеция, Дания, Полша, Унгария, Чехия и Румъния категорично не приемат".

Месеци по-късно Румен Гечев дори внесе иск в Общия европейски съд в Люксембург, с който оспорва решението от 8 юли 2025 г. на Европарламента и Съвета по икономически въпроси на ЕС ЕКОФИН за включването ни в еврозоната. Ден след като се похвали, че е експерт в Брюксел, икономистът пусна следващ пост - че съдът е допуснал жалбата му.

Веднага след това обаче последва съобщение от пресслужбата. Тя уточнява, че документът е "подаден на 15 септември 2025 г. и е заведен в регистъра от секретариата на Общия съд на Европейския съюз с номер T-653/25 (MS и др./Съвет). Завеждането на жалбата в регистъра, връчването ѝ на ответника и разпределянето на делото на съдебен състав са просто стандартни процесуални етапи. Общият съд не е вземал никакво решение по допустимостта, нито по основателността на жалбата. Важно е в този смисъл да се уточни, че завеждането на жалбата в регистъра, връчването ѝ и разпределянето на делото на съдебен състав по никакъв начин не предопределят изхода на делото".

Когато Румен Гечев завежда тази жалба срещу приемането ни в еврозоната, той е редови преподавател в катедра "Икономика" в Университета по национално и световно стопанство (УНСС). Именно там работи в продължение на години след краха на ЖанВиденовото правителство през 1997 г. Бившият вицепремиер беше изчезнал от полезрението на обществото и

неочаквано се появи в листите на БСП за депутати през 2013 г.

Оттогава насам непрекъснато е преизбиран в Народното събрание до юни 2024 г., когато изпадна от списъците.

Професионалната му биография е прелюбопитна. Започва работа веднага след завършването на днешния УНСС - тогава Висш икономически институт "Карл Маркс". Но първото му работно място не е по специалността, а като комсомолски функционер в комитета на район "9 септември" (днешните "Лозенец" и "Средец" в София) на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Година по-късно, вече със стажа в комсомолския апарат, постъпва във Военната академия "Г. С. Раковски" като преподавател. След още три години отива в УНСС.

По-късно при проверката му като министър и кандидат-депутат става ясно, че в края на 80-те години

е принадлежал към бившите органи на Държавна сигурност (ДС).

Подвизавал се е под псевдонима Економов от 1987 до 1991 г. в Първо главно управление (външното разузнаване). Вербуван е, когато е спечелил стипендия по програмата "Фулбрайт" във Вашингтон. На офицера, който го привлякъл да сътрудничи, заявил, че дълг на всеки български гражданин е да помага на службите.

След още две специализации в САЩ той става вицепремиер и министър на икономическото развитие в кабинета на Жан Виденов през 1995 г., чието управление доведе България до икономическа и финансова катастрофа, международна изолация, хиперинфлация и нечувано обедняване. Когато пада правителството, Гечев се връща в УНСС. Тихо и кротко преживява там до 2013 г., когато за втори път вижда гнева на протестиращите студенти. Вече при кабинета "Орешарски".

През октомври същата година те окупират вуза в знак на неодобрение. Първата зала, която завземат, е тази, в която тогавашният депутат от БСП Румен Гечев е трябвало да проведе лекция. Може би съвсем неслучайно го избират.

Това не пречи червените да го номинират след това още няколко пъти за депутат.

От 4 г. обаче той би трябвало да се е пенсионирал с максималната пенсия

като бивш народен представител, министър и вицепремиер - 3400 лв. През 2021 г. е навършил необходимите години и трудов стаж. Но вместо на някоя пейка в парка Гечев се озовава в Брюксел, за да оценява европейски проекти и да получава възнаграждение в евро, срещу което иначе яростно се бори.

Неочакваният обрат в кариерата му ни накара да проверим как се развива животът и на останалите членове на злополучното социалистическо правителство, което беше свалено от власт след бурни протести, продължили с месеци.

Към септември м.г. пък експремиерът Жан Виденов е навъртял достатъчно прослужено време в книжката си, за да получи пенсия. Според Кодекса на труда таванът от 3400 лв. не важи за президентите, вицепрезидентите, министър-председателите и членовете на Конституционния съд. На тях Националният осигурителен институт трябва да отпусне обезщетение според парите, върху които са били осигурявани, докато са работили.

Това означава, че пенсията на Жан Виденов може да е над максималната, тъй като той бе доцент в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив, както и негов главен секретар. Вузът бе закрит през 2020 г. поради липса на студенти. Тогава Виденов не се беше регистрирал в борсата на труда.

Трудовият му стаж започва в предприятието "Биотехника" в Пловдив през 1985 г., а после "Автоелектроника" до 1989-а. Но по-съществено за издигането му е, че още на първата година след завършването си в Московския държавен институт по международни отношения

започва работа в апарата на ДКМС.

След промените БКП трескаво търси млади хора, които да изчистят имиджа на партията, и избира от комсомолците. Влизането му в листите за депутати през 1990 г. става в последния момент преди регистрацията. Но го изстрелва нагоре в йерархията. Александър Лилов (тогава председател на БСП) го взема под крилото си - първо в ръководството, а после го подкрепя и за лидер. Върхът на кариерата на пловдивчанина е министърпредседателското място. Не задълго, защото не успява да се справи.

Цели 20 години след това Виденов страни от политиката и отказва интервюта. Дори пази в тайна кога точно е напуснал социалистическата партия. Но в един момент определени среди решават, че хората са забравили гладната Виденова зима и го кандидатират за президент през 2016 г., а после през 2021-а и за депутат. Оказа се обаче, че няма как да се върне на бял кон в политиката.

За разлика от него най-дълго от министрите му на обществени позиции се задържа Румен Овчаров, който оглавяваше енергийното ведомство през 1995 - 1996 г. Но пък той е единственият в БСП, който е санкциониран от САЩ по закона "Магнитски". Кариерата му също започва в структурите на партийния апарат - като секретар на организацията на БКП в "Енергопроект" и завеждащ отдел в районния комитет в Благоевски район (сега "Триадица") на София от 1984 до 1986 г. След промените работи в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели като началник на управление в "Ядрени инсталации".

Позицията му става повод да бъде поканен в правителството на Жан Виденов. Оттогава години наред е депутат от БСП, както и министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Сергей Станишев (от 2005 до 2007 г.) и представител на златната акция на държавата в "Лукойл Нефтохим" дори и при Бойко Борисов до 2016-а. Овчаров много дълго е една от влиятелните фигури в соцпартията благодарение на факта, че оглавява софийската организация. Напуска този пост през 2013 г., но

запазва водещи позиции и в столичната структура, и в Националния съвет.

Днес на въпроса с какво се занимава отговаря, че е един пенсионер, но продължава да коментира актуални новини.

До пенсия не успява да доживее трагично отишлият си вътрешен министър Любомир Начев. Той се самоубива в родния си Карнобат на 52 г. (през 2006 г.) с изстрел в сърцето, докато в съседната стая е майка му. Куршумът е минал през тялото и е излязъл откъм гърба.

Предсмъртно писмо липсва и така причината за инцидента остава неясна и в сферата на догадките. Вътрешният министър в този момент по една случайност е от същата соцпартия - Румен Петков. Той обяснява, че колегата му е изгубил куфарче с важни документи. Трябвало да се явява като адвокат по дело и те са изчезнали във влака, с който е пътувал от София след посещение в Северна Македония, връщайки се към Карнобат.

Петков отрича колегата му да се е самоубил заради дейността си като министър в злополучното правителство на Жан Виденов. Любомир Начев ще остане в историята с гафа си да участва във форум за красота в деня, когато са застреляни трима полицаи с автомат "Калашников" в столичния кв. "Люлин".

Немонтирани кадри на БНТ тогава показаха развеселения Начев в компанията на манекенки

в НДК, който казва на репортерката Севда Шишманова: "Айде, това го отрежи от репортажа". Веднага след тази фраза, докато е в колата си на път към вкъщи, по специалната връзка му се обажда Жан Виденов и го пита дали е размислил. "Решението ми за оставка е непоклатимо!", отговаря Начев.

По-късно в свое интервю признава, че се сблъсква с последиците от този гаф години наред, защото той е сложил край на политическата му кариера, получил язва и претърпял два кръвоизлива, нервната му система била разстроена. Жена му го напуска и взема със себе си децата им. В едно от редките си интервюта експремиерът Виденов зачеква темата за душевното му състояние. Казва, че Любомир Начев е преживял психическа криза вследствие на компромати, активни мероприятия и предателство. Издигането му до министър се случва, защото е човек от системата на МВР - бил е заместник-директор на Института по криминалистика, макар и да е тръгнал към политическа кариера - след 1990 г. става и депутат.

Човек от системата на партията обаче, прекарал целия си трудов стаж във властта, е Георги Пирински - външен министър при Виденов. Той е поканен за баланс, тъй като спада към лобито на влиятелния тогава Андрей Луканов, а премиерът се смята за протеже на Александър Лилов. Пирински е работил като заместник-министър, министър, депутат, председател на парламента и дори евродепутат.

Единственото, което не можа да бъде, е президент,

защото през 1996 г., когато бе номиниран за кандидат, Конституционният съд реши, че български граждани по рождение са само родените в България. А той се е появил на бял свят в Ню Йорк.

Доста дълго на високи обществени позиции се задържа друг министър от онова време - финансовият Димитър Костов. Той се издигна до подуправител на Българската народна банка (БНБ), след като мина през директорски постове в Централната кооперативна банка, "Алианц България" и Асоциацията на търговските банки. Според запознати Виденов не одобрявал позициите му и когато се съветвал с експерти по бюджета, не канел своя титуляр.

Все още като експерт да коментира здравната система канят и някогашния министър Мими Виткова. Само преди две седмици тя излезе с изказване, че българите не се възползват от правото си на профилактика, а парите за профилактичните прегледи не се усвояват и се връщат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Като министър се опита да въведе забраната за пушене на закрито, но тогава не успя да се пребори. След края на кабинета "Виденов" Виткова стана председател на Управителния съвет на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Структурата бе обявена за ликвидация през 2023 г., като бе дадена 1 г. срок за изпълнение.

Само преди две седмици почина неин колега от фаталното правителство - Кирил Цочев, който бе и вицепремиер. Той влезе във Виденовия кабинет от предишния - на Любен Беров. Първоначално отказва и се налага дълго да го увещават. След краха на управлението за известно време излиза от политиката. Връща се по покана на президента Георги Първанов (2002 - 2012), когато той създава партията си АБВ. Тогава става депутат и заместник-председател на парламента. В онова време участва за втори път в изработване на енергийна стратегия. Първият е през 1995-а.

Умира, докато чака премиерата на мемоарите

си, в които казва, че не е допуснал нито една авария, нито ден с режим на тока, нито драстично и необосновано повишение на цените на електроенергията. Но енергетиката ни десетилетия е зависима от Русия. Кариерата му започва от "Електроимпекс", където е бил началник на отдел и директор преди промените. Оглавявал е Българската търговско-промишлена палата, бил е на дипломатическа служба в Япония.

Преди месец пък своята книга "По пътя на преживяното" представи друг министър на Виденов - Стамен Стаменов, който отговаряше за транспорта. Неговата биография не започва в комсомола или партията, а с палка като ръководител движение на влаковете на гара Пирдоп. Постепенно се издига до генерален директор на БДЖ, откъдето БСП го кани за министър. След падането на червеното правителство влиза в Държавния фонд за реконструкция и развитие, който е закрит от дясната синя власт през 1999 г.

Колкото и странно да е, но сред министрите на Виденов има и такъв, който е участвал и в синьото управление на Филип Димитров, и на Димитър Попов като заместник-министър, останал е при Сергей Станишев та до Пламен Орешарски, Бойко Борисов и Кирил Петков. Това е Минчо Коралски, който бе освободен като изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания чак през 2021 г. при кабинета "Петков".

Всъщност за някои от бившите министри от състава "Виденов" не се е чуло нищо в последните десетилетия. Например за военния Димитър Павлов, който е от род във Варна, близък на дясната ръка на Жан - Красимир Премянов. Звездата на вицеадмирала изгрява, тъй като президентът Желю Желев (1990 - 1997) е освободил от поста шеф на Генщаба предпочитания за министър ген. Любен Петров. В морската столица разказват, че

Павлов освен приятел на Премянов е и племенник на партизанина и адмирал

Иван Добрев. След падането на Виденов Павлов остава в политическия живот само на родната си Варна.

Крилатата фраза на Петър Младенов пред митинга на 14 декември 1989 г. "Най-добре е танковете да дойдат" му е като обеца на ухото на 10 януари 1997 г. Тежката военна техника наистина не се включва в потушаването на протестите и блокадите, които траят месеци наред. Въпреки недоволството на хората правителството отказва да отстъпи властта. БСП настоява да се състави втори кабинет. Дори номинира за негов премиер тогавашния политик с най-високо доверие в партията - Николай Добрев. Но опитите на "Позитано" 20 да привлече съмишленици са неуспешни. Накрая Добрев и лидерът в онези години Георги Първанов връщат втория мандат и червените се разделят с властта за 10 години напред.