Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пилот: Най-талантливите летят най-малко, счита се, че хабят ресурс

Някои колеги станаха тираджии, защото не е осигурява натренираност за безопасно изпълнение на задачите 

- Познавахте ли майор Терзиев?

- Лично не, от колеги знам, че е лъчезарен, усмихнат, кротък, много стриктен пилот, който не си позволява своеволия. Не е от така наречените "Въздушни хулигани". За него казват, че със сигурност не би допуснал грешка. Има колеги, които си позволяват "волности" – примерно ще мине малко по наляво, малко надясно, но Терзиев не е бил от тях – принципен, професионалист.

Задачата

му е много сложна. Изтребителят се движи с 900 км в час, тоест 1 км се изминава за 4 секунди - реакциите трябва да са мигновени, защото всичко се случва много бързо. Нямам представа от каква височина е извършил поразяването на целта и с каква скорост, но след това той има ужасно малко време, ако е бил на 2 хил. м височина, това прави около 8 секунди – това е времето му за реакция да мине в хоризонтален полет. Реакциите трябва да са мигновени, няма време за мислене.

Затова преди всяко учение, независимо дали е над вода, се извършва предварителна подготовка, всичко се разиграва многократно, знае се във всяка една секунда какво се прави, съобразно вятъра, всичко се изчислява и се проиграва многократно, всеки е знаел точно какво се прави по минути и секунди.

- Може ли да му е станало лошо?

- Не може да се изключи, макар че ни тестват за издръжливост, в центрофуги, в барокамери, за бързина на ума, на реакциите.

- Защо при такива инциденти много рядко става ясно какво точно се е случило?

- В чужбина е различно. Там пилотът не е престъпник. Казват, че там самите преподаватели, претърпели произшествия, без да се притесняват обясняват всичко, за да може опитът им да се проучи и да се разпространи сред цялата общност, за да може дадена грешка да не се повтаря. У нас обикновено мъртвият е виновен. 

- Възможна ли е грешка в техниката?

- Имаме добри наземни техници, които правят постоянни проверки, преди полет, след полет, те не могат да си позволят немарливост. Машината е била проверена по всички стандарти. Разбира се, може да се случи отказ, както и с кола на пътя, но със сигурност един самолет е много по-проверяван и за него са полагани много повече грижи, отколкото за един автомобил.

- Казват, че е бил топ ас?

- Общият нальот на майор Терзиев, като се раздели на стажа му от 23 - 24 години, означава, че е летял по 2 ч на месец или

по 30-35 минути

на седмица,

вероятно в някои седмици е летял повече, в други – нула. Не знам дали това е достатъчен нальот за който и да е от нас. Санитарният минимум е 120 - 140 часа годишно, а тук говорим за 30 часа на година, ако те са били равномерно разпределени в тези 23 години служба.

Полетите над море са много сложни, защото тези стрелби се изпълняват не по посока на сушата, а навътре към морето, за да не може ракетата да причини поражения. Тогава обаче няма никакъв визуален ориентир къде свършва небето и къде е морето и когато изминаваш един километър за 4 секунди, при този нальот, е много важно не само колко часове имаш като стаж, а колко от тях са били през нощта, над море и със стрелби. Това не е рутинен полет от летище А до летище Б. Питам се кога за последно Терзиев е летял в подобни условия? Каква е неговата

натренираност

в подобни специфични условия, които са много различни от нормалните за един пилот. Това е много по-сложна ситуация и като се вземе всичко предвид, възниква въпросът дали е достатъчна подготовката на всеки един от нас за изпълнение на задачите на НАТО-вско ниво? Дали нашата държава ни осигурява необходимата натренираност, за да изпълняваме успешно задачите си? 

От друга страна, с нальота, който има, майор Терзиев е смятан наистина за много добър, просто му се е отдавало. Някои достигат необходимото ниво на подготовка след като летят 100 часа, а други след 500 часа. Ако някой е много талантлив и способен и достигне до необходимото ниво за по-малко часове, той минава в стендбай режим – не му дават да лети повече часове, а по-малко, за да поддържа високото си ниво. Летателният ресурс, който му се полага, се дава на някого, който не се справя толкова добре. Тоест часовете не се разпределят поравно, а спрямо възможностите и необходимостите. Резултатът е, че кадърните летят по-малко, защото се счита, че "похабяват" ресурса.

- Не е много справедливо да се ощетяват най-талантливите?

- Всички дават бойни дежурства и трябва да са на едно ниво. Това не е само наша практика, а и в Западна Европа, защото ресурсът е ограничен. Все едно имаш един хляб и с него трябва да нахраниш

30 деца,

на по-слабичкото даваш половин филия, на по-пълничкото – четвърт. Ако до една ограда застанат един по-висок и един по-нисък и искаш от тях да я прескочат, на по-дребния даваш стъпало.

Грешки стават, който не е мил чинии, само той не е чупил чинии. Хора сме. В случая дори много дребна грешка при ниска височина може да е фатална. Представете си ситуацията – той извършва визуално прицелване на мишената, гледа навън, погледът му шари между вън и вътре в кабината, за да следи уредите. Ако по някаква причина е съсредоточен повече навън, отколкото вътре, ако само за секунда се загледа навън и вижда, че приближава водата, може вече да е прекалено късно да вземе мерки. Нямам представа, приборите са точни, в тях няма грешка, но задачата е сложна, гледаш навън, търсиш светещо тяло, което разширява зеницата, следващия момент гледаш в леко затъмнената кабина,

зеницата

се нуждае от микросекунди, за да се адаптира. Ако зеницата е осветена, ако се е уголемила, поглеждаш вътре, докато асимилираш къде е небето, къде е земята… Ако времето е ясно, звездите се отразяват и визуално се губи представа кое е небе, кое е земя и само приборът помага, но докато асимилираш къде е истината, къде е измамата, времето изтича.

Не е ясно какво е станало и с мишената. При упражнения се обстрелва между 2 и 5 хил. метра, тя се пуска на около 6 хил., за да може, докато пада, летецът да се прицели, но ако по някаква причина парашутът на тази цел не е изправен, ако се увъртят въжета, тя ще пропада много по-бързо, тогава летецът прави по-голям ъгъл, за да я догони и нещата са много различни. Щом командирите на Терзиев са го допуснали до тази сложна задача, значи са преценили, че има достатъчен опит, за да се справи, но в крайна сметка има 5 самолета с 20 пилоти, от време на време техниката се разваля и нальотът пада. Всеки прави максималното според своите сили и умения, но никой не може да надскочи себе си. Ако един човек се качва на кола

по 30 минути

на месец и отиде в голяма столица да кара през нощта, дали преценката му ще е добра? Дали реакциите му ще са адекватни?

От пенсионирани колеги знаем, че преди повече от 20 години за такава стрелба те са тренирали по 25 часа. Колко е тренирал майор Терзиев за нея? Важно е и дали човек е отпочинал достатъчно за такава сложна задача, защото много фактори оказват влияние на мигновените реакции. При голямо натоварване тялото усеща, че самолетът върви нагоре, а той се движи надолу.

Губи се представа

Кара се като в мъгла, ако маркировката не е ясна, човек може да се обърка. Затова не трябва да се вярва на тялото, на очите, а на приборите, които не лъжат.

Ако има самолети, ако има ресурс, гориво, резервни части, пилоти има! Няма колега, който някога да е отказал или ще откаже да лети, но без финансиране това не става.

- Какви са горе-долу заплатите на военните летци?

- Като на шофьор в градския транспорт, ако човек има 10 години служба - около 2000 лв., ако човек сега започва – около 1000.

- Какъв стимул има един млад човек да рискува?

- Всички ни държи родолюбието. Всички имат семейства, деца и тези деца, освен че искат родителите им да се върнат живи и здрави, те имат нужда и от много други неща.

Има колеги, които като видяха, че не могат да получат натренираност, за да се справят със задачите безопасно, предпочетоха да станат тираджии.

- Не ви ли привличат от гражданската авиация?

-Там знаят, че летим малко и предпочитат да вземат млади хора, които сами да ги тренират и да ги обучат по техните стандарти. За съжаление, ако ситуацията не се промени, ако не можем да летим повече, още хора ще избягат, а един летец не се създава от днес за утре. В САЩ се смята, че стойността му е около 1 млн. долара.

Повече по темата, четете тук и тук