В началото на предизборната кампания определих формацията на Радев като голям зелен куфар, който стои в средата на политическото пространство, но е заключен и никой не знае какво има в него.

Към средата на кампанията сандъкът беше отворен и ние видяхме /в писмен вид/ съдържанието му.

А то се оказа една напълно смислена и доста убедителна дясна икономическа програма, която в едно от двете интервюта, които даде самият Радев нарече „ пот и сълзи", без кръв.

И това дава огромна надежда. Надеждата, че без да се оглежда за мнението на електората, радевата формация ще извърши онзи завой в дясно / възстановяване на икономиката, ниски данъци, добро образование и здравеопазване и минимален или нулев дефицит, без заеми/, който макар и болезнен ще даде истинска европейска перспектива за страната.

Дотук много добре, дори отлично.

Но, колкото повече се развиваше кампанията, толкова повече обещания летяха. На практика Радев обеща на всеки по нещото, което му е важно.

Така, след радикализирането на германското население в резултат на Първата световна война и настъпилата истинска икономическа драма, на сцената се яви Хитлер, чиято популистка идеология беше широки и конкретни обещания – на майките – детски градини, на децата – майки, на възрастните – здраве, на гладните – хляб, на работниците – работа и т.н. и т. н.

Не, не правя сериозна асоциация с Хитлер, защото Радев съвсем не бе чак толкова обещаващ в кампанията си, но правя асоциацията с дъното на икономическата активност до което е достигнала България, с инфлацията която я няма, но всъщност всичко поскъпва двойно, с практическото приравняване на стойността на лева към еврото, защото /и не, това не е усещане , а реалност/ всичко поскъпва близо до двойно.

Радев изрази в хода на тази кампания изключителната тревога на хората от влошаващото им се икономическо състояние /плод на външни , но и на вътрешно-корупционни фактори/ и обеща нов живот.

Кампанията му беше добра комбинация от обещания на всекиму, каквото му липсва, с технологични умения за всмукване на ресурса на другите партии. Много добра и много успешна.

Но, какво в същност ни обеща, а и ни обещават неговите победоносни говорители в дните след победата.

Главното обещание е разграждане на модела Борисов – Пеевски.

В същност, това е моделът на държава, работеща в полза на едрия /олигархичен / бизнес и неговите политически изпълнители от началото на прехода, та досега.

Така е в България в последните 35 години, още от когато Борисов е бил млад пожарникар, а Пеевски – невръстно дете.

Системно в последните 30-35 години в България дъжавата работи в полза на едрия бизнес / с който и се дели/ и системно се неглижира /меко казано, а в същност се тъпче/ това, което трябва да е гръбнакът на едно капиталистическо общество – средния и дребен бизнес. Този бизнес, който трябва да „отхранва" себе си и обществото, а всъщност е подложен на огромен административен и икономически рекет.

И тук идва големият въпрос. Как нов /нов, нов, колко да е нов?/ политик, ограден и финансиран от многобройни, собствени кръгове от хора с бизнес интереси, ще разруши моделът на това, държавата да се грижи за едрия бизнес /поръчки, обществени поръчки, концесии, европейски фондове и тн/, ползвани за да укрепват политическата власт?

Защото, за собствените му икономически кръгове, държавата ще остане същия източник на власт и средства, каквито е била и досега.

Има ли край това и може ли Радев да го сложи този край?

За можене – може.

Но, ако едни икономически кръгове / в голяма степен вероятно същите/ имат интерес от бъдещото развитие на икономиката за да съществува политическата власт, която ги облагодетелства, то това е смяна на караула, а не смяна на системата.

Смяната на модела може да настъпи само с развитие в една посока – да се научат да крадат само общоприетите за Европа 8-10%, а останалото да оставят за общото благо.

Дали това ще „напълни джоба" на избирателя? Да, в дългосрочен план.

Дали новата власт има ресурси и желание да го направи, позволете ми в това да се съмнявам.

Колко време ще трае „гратисния" период на правителството на Радев?

Вероятно до следващите есенни сметки на тока и парното.

Защото, когато обещаеш всекиму по нещо, то този всеки започва да си го иска.

Ако получим отново старото , а моделът бъде сменен само персонално, то разочарованието ще настъпи със същата лавина, с която дойде и победата.

И накрая.

Не, Радев няма да напуска Европа и европейската позиция на България, няма да напуска еврото и да го заменя с лева, няма да смени и толкова важната геополитическа ориентация на страната, с изключение на това, че ще постави интересите на България, над тези на Украйна. Което лично аз, напълно подкрепям!

За всичко друго оставам със сериозни съмнения.

От Фейсбук.