Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отиде си любимата на Ким Филби, която той избра  въпреки съпротивата на КГБ

Тя го спасява в най-трудния момент, когато е потънал в депресия ие на път да се отдаде на алкохола

С леден глас легендарният шпионин вдига телефона и казва, че Руфина е неговата избраница

Разузнавачът през цялото време знаел, че домът им в Москва се подслушвва

Hа 89-годишна възраст си отиде съпругата на Шпионина на ХХ век Ким Филби – Руфина Пухова. Приятелите й с мъка казват, че за нея това е облекчение, тъй като последните две години били трудни заради раковото заболяване, от което страдаше. Въпреки това тя достойно премина през жестокото изпитание и смело се бори с болестта. Смяташе, че по същия начин би постъпил и непрежалимият съпруг, който тя не може да забрави вече 33 години.

Самата Руфина не обичаше да дава интервюта. Истински журналистически шанс бе, че откликна на молбата на автора на тези редове и се съгласи на един дълъг разговор, в който нямаше

забранени въпроси

или теми табу. Тя бе изключително сърдечен човек, с блестящо чувство за хумор, който не робуваше на клишета, не обичаше идеологемите и също като съпруга си се съмняваше във всичко. Интервюто бе проведено благодарение на ген. Тодор Бояджиев, който бе дългогодишен приятел с Филби и съпругата му, а разговорът с Руфина Пухова стана част от книгата на изд. “Труд”

“Истината за

Ким Филби: Конспирацията “Ротшилд”

С легендарния шпионин, който участва в ювелирните операции, довели до по-бързия край на Втората световна война, тя се среща, когато той вече е в Москва. Преди това той е бил по върховете на британското разузнаване. В един момент дори се обсъжда назначаването му за директор на MI-6. Години наред той сътрудничи на американското и съветското разузнаване с една-единствена цел – да не се допусне никога кръвопролитна световна война на фона на ескалиращата ядрена надпревара.

През 1963 г. е принуден да избяга в Москва, за да избегне повторно разследване

във Великобритания.

Работохолик по природа, свикнал постоянно да планира сложни операции, да измъква невъзможни за други информации, Филби е съсипан от безсмисленото ежедневие в съветската столица. Той е далеч от умните си и находчиви приятели и вече не е част от Великата игра, както сам признава, в която борбата му е за един по-справедлив и мирен свят.

Драмата се подсилва и от сблъсъка с действителността в Москва. Всеобщата оскъдица, ужасяващата мизерия на пенсионерите и отказът на държавата да се погрижи за инвалидите от войната - на този мрачен фон Филби вижда охолния живот на партийните функционери и тяхното безсърдечие към бедността на обикновените руснаци. За капак КГБ го държи в пълна изолация.

“Системата бе такава. Много хора от нашето поколение знаят, че имаше недоверие към чужденците. Професионално изкривяване”, обяснява съпругата му Руфина Пухова. Според нея той много тежко преживявал това, както и факта, че КГБ не го допуска до разузнавателна работа.

Отношението към него е като към много ценен, но “изгорял” агент.

“Беше печално, защото той го преживяваше – спомня си Руфина. – Казваше: “Аз дойдох с толкова много информация, толкова много можех и все още мога да дам. Мога да съм толкова полезен.”

Пишеше бележки,

но виждаше, че няма смисъл, че не е нужен. Пишеше, а това дори не се четеше. Страдаше, че е положил толкова труд, че е дал всичките си сили за тази страна и в един момент се оказва, че когато вече е там, той не й е нужен. Беше му тежко, това е нещо, което може да те убие.”

В подобна ситуация Ким Филби все по-често намира изход в алкохола. Първите му години в Москва са повече от тягостни. Може само да се гадае докъде би стигнало отчаянието му, ако късметът му не сработва за кой ли път. Съдбата го среща с голямата му любов – руската красавица и интелектуалка Руфина Пухова.

Запознава ги Ида – съпругата на неговия колега от Secret Service – Джордж Блейк, който също е избягал от Англия и живее в Москва. Руфина е млада, обаятелна, умна и с прекрасно чувство за хумор. Разузнавачът се влюбва в нея от пръв поглед. Тя дълго време не му обръща никакво внимание. Притеснява я, че той почти не я познава, а още на втората им среща й предлага брак. В крайна сметка красавицата отстъпва пред чаровния разузнавач и с това го спасява от депресията и алкохола. В СССР тя е единствената му опора на фона на демонстративното недоверие от страна на КГБ.

На въпрос дали от всесилната спецслужба са се опитали да я вербуват, Руфина Пухова казва: “Много хора смятат, че аз съм била

подставено лице,

а истината е, че ние се запознахме съвършено случайно. Дори не много приятно и Ким го разбра. Беше по служба. Спомням си, че вече се срещахме, бяхме заедно и в един момент той набра някакъв телефонен номер. Наистина не знам на кого се обади, но заяви доста остро в слушалката, с леден глас, абсолютно безапелационно, че ще се ожени“.

Ким харесвал обкръжението на Руфина. “По това време аз познавах много дисиденти – споделя тя. – Моята приятелка и съпругът бяха доста известни хора. Често се събирахме големи компании, сред които имаше популярни и интересни личности, интелектуалци. Бяхме много атрактивна група. Виждахме се по всякакви поводи, защото апартаментът на моята приятелка бе голям. Тя никога не знаеше дали ще дойдат

50 или 100 човека

На тези сбирки прекарвахме много приятно и се водеха изключително интересни разговори. От тази гледна точка за КГБ аз бях в неправилна среда, защото в компанията ни имаше и чужденци. Въобще бях много далеч от тази служба, но стана така, че в един момент станах близка. Никога не са се обръщали към мен.” Според нея никой не е могъл да забрани на Ким да се ожени за нея. “Тогава той говореше толкова рязко”, усмихва се тя. Твърди, че никой не е очаквал, че Филби ще направи такъв избор.

“Аз не бях дисидент, но общувах с дисиденти – казва тя. – Може би затова от КГБ не са се и опитвали да получават от мен информация, защото знаеха, че няма да стане.

Никога не съм информирала службите за нищо

За тях аз бях в неподходяща дисидентска среда.”

На въпрос дали не е правен опит да я вербуват, Руфина е категорична: “Не, не се опитаха, защото беше безнадеждно. В това време нямаше масово принуждаване да се сътрудничи на службите, макар че някои известни хора подписваха, че ще станат информатори”.

Интересно дали на Филби не му е хрумнало, че бъдещата му съпруга може да е подставено лице? “Дори в мислите си не съм била подставено лице – смее се Руфина. – Между нас нямаше никакви съмнения. Не можеше да има. Разбира се, бях удивена, че така твърдо бе решил да се оженим.

Когато ми направи предложението, се чудех как е възможно, защото все още не ме познаваше добре. Но той каза, че вижда всичко, че знае и разбира всичко. И че от самото начало не се е съмнявал в мен.”

Очевидно Ким е вярвал на съпругата си, но от КГБ не са вярвали нито на него, нито на нея. Двамата отдавна са женени, когато Руфина започва да се досеща, че жилището им се подслушва. “Дотогава не знаех – споделя Пухова. – С Ким си говорехме много откровено у дома. Понякога той бе сдържан и аз се досещах, макар че нищо съществено не ми е казвал. Помня, че веднъж вкъщи бях събрала мои приятели, които Ким обикна. Беше му интересно с тях, а и разговаряхме на английски. Аз домакинствах нещо в кухнята, може би съм сервирала, когато един приятел каза нещо и

Ким му направи

знак за мълчание, като показа тавана

Тоест той е знаел.

Тогава не го взех на сериозно, защото беше нещо обичайно. Нещо като знак, че и стените имат уши. Едва след смъртта на Ким разбрах, че със сигурност са ни подслушвали. Един човек, с когото той работеше, ми каза: “Разбира се, че домът ви бе подслушван и Ким знаеше това”. Тогава много се възмутих, защо не ми бе казал? Но после разбрах, че така е било по–добре. Ако знаех,

нямаше да

живея спокойно

Може би щях да напусна квартирата. Защото да живееш в такава атмосфера и да знаеш, че се слуша всяка твоя дума... Това щеше да е много тежко за мен. Щеше да ми е невъзможно да живея по този начин.”

Руфина дори не може да си спомни за какво са разговаряли в компанията, когато Филби им прави знак да замълчат, сочейки тавана. “Вероятно не е било нищо особено, сигурно са обсъждали някакви политически събития, защото хората, които бяха у дома, впоследствие ги нарекоха

дисиденти

– казва Руфина. – Разбира се, може да са разговаряли и на сериозна тема, но тогава у нас дори за нещо съвсем невинно можеше да има последствия.”

На въпрос правело ли й е впечатление, че има места в дома им, на които Филби говори по-откровено, тя казва, че са живеели като всички: “Като мъж и жена – не сме ползвали определени думи или шифри. Вкъщи той не бе разузнавач и професионал, а обикновен мъж, умен, обаятелен, прекрасен”.

“Може би сега също слушат. Примерно някой любител, ако са забравили да изключат уредбата. Сега можем само да се смеем и шегуваме с това, но тогава бяха други времена.”

Дали това тотално недоверие е огорчавало Ким? “Сигурно, но никога не го показа” – казва Руфина.

Запитан за причините за това недоверие, разузнавачът Михаил Любимов, оглавявал английския отдел в КГБ и създал по-късно школата на Филби в Москва, само се усмихва: “Доверявай, но проверявай. Не сме служители в църквата”.

“Ким беше много огорчен, че не получи работата, на която разчиташе – спомня си Руфина. – Истината е, че бе в изолация. Той не се самосъжаляваше, но го преживяваше. За мен това бе много обидно, беше ми жал за него. Но тогава бе друго време. Сега всичко би било по друг начин.”

Възниква въпросът защо при този постоянен контрол Филби е останал в Москва? “Обичаше я, за него тя стана дом”, обяснява съпругата му. Запитана какво е правел, когато е съжалявал за избора си да избяга в СССР, тя казва, че той не е съжалявал за това. Нито е изпадал в настроения от типа колко много е направил за СССР като разузнавач, а те му се отплащат с тотално недоверие. Или че неговият

комунистически идеал

няма нищо общо с реалността. “Никога не е съжалявал – убедено казва Руфина. – Разбира се, той виждаше, че хората са бедни. Беше угнетен, че старците живеят мизерно, че са нещастни. Те бяха спечелили войната и въпреки това бяха в такова тежко състояние. Съжаляваше, че хората живеят толкова трудно. Да, виждаше, че е лошо, че върхушката е отделена от хората. Но когато чужденци му казваха, че Русия е колонизатор на републиките в рамките на СССР, както и на страните от соцлагера, Ким се смееше и им отговаряше: “Никога не съм виждал колонии, които живеят по-добре от колонизаторите си”.

“Ние пътувахме в страните от соцлагера – продължава Руфина. – За нас България бе като рай, оттук аз купувах какво ли не, основно подаръци. В сравнение със Съюза при вас стандартът бе много по-висок. Ким работеше за Русия. Не обичаше, когато се говореше, че тя е негова втора родина. Той винаги казваше: “Родината е само една, няма втора или трета”.

Той обичаше Русия…

Интересуваше се от Русия, познаваше цялата класика, която четеше в превод. Обожаваше Толстой и Чехов. Знаеше прекрасно историята на Русия и го беше срам, когато виждаше, че руснаците не я познават.

Тази страна винаги го е привличала като култура. Но паралелно с това той виждаше, че хората живеят незаслужено бедно. След войната бе такъв ужас, дори не ми се говори за този кошмар. Всички мечтаеха за свобода, а някои се връщаха без крака, без ръце, други не виждаха нищо. Тези, които воюваха, не получиха нищо. Беше обидно, много хора изпаднаха в депресии. Някои, попаднали случайно в немски лагери, дори да избягат оттам, след това се озоваваха в нашите лагери, като престъпници. Страшно е дори да си го спомня. Беше много тежко.”

Обмислял ли е Филби бягство от Москва и защо е кипвал всеки път, когато види оскотял ветеран от войната и охолно живеещ партиец, четете в следващ брой.

Още по темата четете тук, тук, тук, тук,. тук, тук.