Първанов отказва да му говори на "братко, Кадафи"

Човек от обкръжението на Георги Първанов го посъветвал да се опита да влезе под кожата на диктатора и да му говори на “братко Кадафи”. Първанов обаче отказал да лицемери. Но преди да отиде в Триполи, проучил много подробно архива за срещите на либиеца с Тодор Живков. Смятали, че някои подробности, припомнени в подходящ момент, могат да разчувстват Полковника и да помогнат за спасяването на медицинските сестри.

За това единственият президент с два мандата разказва в книгата си "Пътуване към паметта" на Университетското издателство "Св. Климент Охридски".

От прочетеното и от консултациите с най-различни експерти Първанов решил, че най-добре е да показва съчувствие към пострадалите деца и семействата им, да изразява готовност да се търси решение. Кадафи мразел Запада по лични причини. Дядо му е бил убит от италиански колонизатори, а през 1986 година по време на американска бомбардировка загива малолетната му дъщеря.

Муамар Кадафи шокирал

Първанов, изпращайки му скрити послания.

В навечерието на 2004 г. му изпратил коледно обръщение, позоваващо се единствено и само на Евангелието на Йоан: "Словото в свещените книги създава живота, създава светлина, докато в наши дни поражда войни, смърт и разруха". И следва призив към нас да се определим къде сме.

И още нещо, което за нас беше особено важно. "Исус, мир Нему, проповядва: "Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището", "Блажени са миротворците" и "Който се гневи, и който убие, излага се на огнения пъкъл".

“Къде сме ние спрямо учението на Исус, мир Нему? – пита двусмислено накрая Кадафи.

И след като ме е е хвърлил в тежък размисъл, ми пожелава честита Нова година. - Да, и "да се боите от седемте чаши на гнева. Бог да пази от тях вас и всички вярващи!"
Екипът на Георги Първанов дълго анализирал текста, но накрая написали сухо писмо, че очаква скорошен личен контакт и се надява на диалог и приятелство. На проведените срещи Кадафи ту казвал, че не вярва във вината на българските медици, ту точно обратното – че някой ги е подтикнал да заразят децата нарочно. Лутал се непрекъснато между двете крайности.

Трудностите идват не само от либийската страна, но и от ЕС.

Европейският комисар по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер дълго време настоява, че България трябва да плати на семействата на децата съгласно шериата. При това със сума, която е доста над размера на либийския дълг към страната ни.

В крайна сметка помощта дошла от сър Марк Алън, бивш заместник-директор на британската служба МИ-6 и по онова време съветник на президента на "Бритиш петролиум". Той предложил въпросът да се реши в Либия чрез анонимен фонд и парите да се представят като дарение на арабски бизнесмени или от хора от тяхната култура – например шейхове. Всъщност щели да дойдат от либийския бюджет, за да бъдат обезщетени семействата на децата.

"Международният фонд беше неправителствена организация, но на практика легитимираше постигнати договорености в рамките на четиристранния дипломатически формат България, Либия, ЕС и САЩ", добавя Първанов.