Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Георги Първанов - от махалата на село Сирищник до "Дондуков" 2

Политическата му кариера започва с фалстарт - скъсали го на изпита за членство в БКП

Около връщането на мандата през 1997 г. отслабнал с 8 кг, спал 30 дни на диван на “Позитано” 20

Бил е делегат на конгрес на партията на Милошевич, после пише писмо до него

Георги Първанов попада случайно във висшия ешелон. Като дете родителите му го пращат да върви по 4 км от махалата до центъра на пернишкото село Сирищник, за да купи хляб, а впоследствие той се издига до първия пост в държавата и 10 г. го возят кортежи с коли на НСО, среща се с държавни глави и влияе върху управленските решения.

“И през ум не ми беше хрумнало,

че мога да се занимавам с политика”, признава бившият президент в книгата си "Пътуване към паметта" на Университетското издателство "Св. Климент Охридски". При това кариерата му започва с фалстарт. От спомените му не става ясно как, но е предложен за член на БКП през 1981 г. като студент. На изпита го скъсал бъдещият му колега в БСП и в парламента Николай Камов. Въпреки пропуските в знанията в края на краищата Първанов е приет в комунистическата партия.

След 10 години - на конгрес през 1991 г. - изведнъж е избран в Изпълнителното бюро на БСП, но без никой да го познава. Просто защото в онзи момент партията търси неизхабени лица, за да промени облика си.

Всъщност той неслучайно е делегат на форума - към онзи момент

работи в Института по история на БКП,

който по поръчение на стария лидер Александър Лилов е подготвил доклад по преименуването на формацията в БСП. Но на първата сбирка на новото ИБ току-що избраният председател Жан Виденов нямал представа как изглежда бъдещият му заместник и директно попитал:

"Всички ли са тук? А другарят Първанов тук ли е?" Така се запознават двамата политици. Пътят им се разделя през 1997 г. след драматичния за БСП 4 февруари, когато Николай Добрев и Георги Първанов връщат на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на правителство, а лобито на бившия премиер ги обвинява в предателство.

Отиват почти тайно в президентството

Минават по обиколен маршрут, за да избегнат протестиращите - през хотел "Шератон" и коридорите на Министерството на образованието, които изглеждали по думите на Първанов като склад. На срещата нямало никакви медии. С това тогавашният председател на БСП опровергава Петър Стоянов, че на известната снимка с папките те се отказват от мандата. Фотографията била от връчването му. Връщат се на "Позитано" и по-късно отново отиват на "Дондуков" 2. Обстановката е крайно напрегната заради ежедневните протести.

Откакто е избран за председател, новият лидер остава почти денонощно в централата на БСП. „30 от тези 40 нощи (между конгреса и връщането на мандата - бел. ред.) съм спал на "Позитано" на един диван без завивка. Отвън летяха павета. (...) Кольо отслабна 13 кг, аз - с 8", добавя Първанов. "Колко ви платиха?", ги питат съпартийци, когато се връщат от президентството, върнали мандата. В този момент Николай Добрев седнал, захлупил се на бюрото и се разридал.

Двамата не за първи път работят заедно. През 1991 г. новото дясно мнозинство приема закон, с който отнема имотите на БКП, и БСП трябва да се изнесе от Партийния дом.

“Някой трябваше да свали знамето

и да го прибере, да го пренесе на новите позиции на „Позитано". Самият акт не беше особено популярен сред социалистите, нямаше много мераклии.

Бюрото възложи тази отговорност на мен и Николай Добрев, тогава шеф на организационния отдел - пише Първанов в книгата си. - По-късно, когато след провала на Виденовото управление пак ние с Кольо Добрев трябваше да върнем мандата, тоест да платим цената, вече започнах да си мисля, че имаме разделение на труда. Ние с него отговаряхме за тъжните ритуали в партията. А за славата от победите, доколкото ги имаше, отговаряха други."

Още преди коледния конгрес през 1996 г. някой подметнал на Първанов на сбирка в кръчма, че той ще е новият председател. Обаче според него всички очаквали този пост да заеме Николай Добрев, но той отказал, тъй като му било достатъчно да е кандидат за премиер. "Прие номинацията за министър-председател, под условие че ще му пазя гърба в партийното ръководство", признава бившият президент. Според написаното в книгата му т.нар. Генералско движение воювало с него, но в крайна сметка се примирило.

Тъкмо бил преизбран, и от друга страна захвърчали гранати - вътрешнопартийната опозиция в лицето на ръководството на БСП в район "Кремиковци" поискало да възстанови членството на Тодор Живков в партията. Но за късмет на Първанов бившият Първи отказал и се споминал няколко месеца по-късно. Новината го заварила в Китай, която не е единствената комунистическа страна, към която като председател на БСП проявява интерес. Опонентите му

го атакуват заради близостта му със Сръбската

социалистическа партия на Слободан Милошевич. В един момент дори е подписал писмо до сръбския лидер, а преди това е бил и делегат на един от конгресите на формацията му.

Малко след това Първанов променя политическата линия - предлага на БСП да приеме, че членството на България в НАТО е неизбежно.

Надделява мнението, че това не може да бъде прието - докато председателят не прибягва до помощта на Стефан Данаилов, който винаги в критични моменти обръща на 180 градуса настроенията. И след неговата реч столетницата става привърженик на Северноатлантическия пакт.

Но идва 2001 г. и БСП няма кого да предложи за президент. Налага се от немай-къде председателят да бъде кандидат. За прословутия дебат, на който той не отишъл, Георги Първанов застъпва версията, че

не е имал информация за компроматите,

а просто имал срещи в Русенско и Силистренско, които не можел да отмени. В деня на изборите написал слово, с което поема отговорността и подава оставка. После започнали да идват данни, че може да стигне до балотаж. Тогава подготвил втора реч – с повече самочувствие. Към 19 часа му казали, че има вероятност резултатът му да е най-висок и ще трябва да даде първи пресконференция. Тогава написал в движение финалното си изложение като победител.

Тръгвайки си от "Позитано", предлага Сергей Станишев за председател - същият, за когото казва, че 10 години по-късно го е изгонил от соцпартията. В книгата главата за приемника му се казва "Как назначеният от мен председател ме изключи от БСП". Според написаното Станишев първо бил "за" проекта АБВ, но после започнал да разубеждава поединично колегите си. Накрая Първанов замразил идеята си и се върнал в столетницата. Но за кратко. Според него наследникът му устроил прекратяването на членството му.

В същата глава социалистът

намеква и за задкулисието

в партията,

макар и да не го обявява директно. "Наши партийни другари разказваха как са се опитали да убедят съратника на Тодор Живков Григор Стоичков, че е необходима смяна на председателя Станишев. Стоичков ги погледнал недоумяващо: "Ама как при жив председател да избираме нов?".

Става ясно, че комунистическата номенклатура не иска Първанов. Но по-късно Корнелия Нинова също отнема доста от лостовете на Станишев, макар и да не го изключва от партията.

По друг повод днешната лидерка също обръща гръб на бившия президент - заради Румен Радев. Тя била инициатор на среща с него и обсъдили идеята той да е обща кандидатура на БСП и АБВ, но после се отметнала.

"И тогава, и сега се питам случилото се на "Позитано" с кандидатурата за президент не беше ли едно фрапиращо задкулисие", пише Първанов. И добавя, че е приключил с политиката.

За отношенията му с полк. Муамар Кадафи и с Владимир Путин, както и за посещението в Кербала, четете в следващия брой.