Никола Саркози се опитва чрез българския президент да повлияе на руския. Владимир гледа все по-ледено

Буш сам предложил помощ за медиците, британски разузнавач измислил плана

За 10-те години на най-високия пост Георги Първанов се среща най-често с Владимир Путин от световните лидери, налага му се да преговаря с Муамар Кадафи за спасяването на българските медици, както и успява да общува с американския президент Джордж Буш.

Те не са единствените държавници, с които се е срещал. Нещо повече – някои западни лидери

се опитват да го направят посредник

в преговорите им с Владимир Путин, знаейки за близостта между двамата. Това става ясно от книгата на президента (2002-2012 г.) "Пътуване към паметта" на Университетското издателство "Св. Климент Охридски".

През 2007 г. френският държавен глава Никола Саркози го помолил да повлияе върху позицията на руския им колега за Косово, което се кани да провъзгласи своята независимост. Русия подкрепя своя съюзник Сърбия в този конфликт, а Белград е настроен да се бори да запази републиката като своя автономна област.

Георги Първанов направил опит да промени мнението на Путин, но колкото повече го убеждавал, толкова повече физиономията на кремълския лидер се вледенявала. Накрая попитал: "Е, и какво се очаква от мен?"

Българският президент

разбрал, че няма никакъв шанс

да постигне каквото и да е. "Представям ви за сведение европейската позиция", отговорил той.

Случката се развива на енергиен форум в Загреб. Оказва се, че Владимир Путин има свой план за събитието. Преди да потвърди, че ще отиде, администрацията му настоятелно пита организаторите дали Първанов ще бъде там. И едва ли не поставил условие, че няма да присъства, ако българският му колега липсва.

Веднага след неуспешния опит за промяна в руската позиция Владимир Путин взел думата и започнал да говори за първи път публично за проекта "Южен поток". Тема, която с Първанов са обсъждали много пъти. Президентът (2002-2012 г.) разказва в книгата си, че през 2008 г. два пъти договарят тръбопровода и решават да бъде регистриран в България, тъй като данъците у нас са най-ниски.

Тогава лидерът от Кремъл добавя, че в бюджета на Руската федерация са заложени 3,8 милиарда евро за реализиране на строителството на атомната централа в "Белене" и ако се появи такава необходимост, могат да предоставят кредит на нашата страна. В крайна сметка

нито един от двата проекта все още

не е реализиран,

но докато Георги Първанов работи на "Дондуков" 2, обсъжда тройката от големия шлем (заедно с газопровода Бургас - Александруполис) с руския си колега многократно.

Още на първата си среща двамата изпитали взаимна симпатия, става ясно от "Пътуване към паметта". Левият политик се изказва хвалебствено за президента на Русия. "И досега съм убеден, че

личният му ангажимент и качествата му бяха важен фактор

в този период на подем в българо-руските отношения – пише Първанов. - Създаването на доверие между мен и Путин, между България и Русия се случваше като един дълъг процес – от първите ни стъпки един към друг в Сочи до началото на 2008 г. с подписването на "Големия шлем".

Почти същото казва Путин още след опознавателния им разговор през 2002 г.: "След избирането на новия президент Първанов ние почувствахме, че българската страна е готова да изгражда отношенията с Русия на същите тези принципи на добросъседство, прагматизъм и взаимно уважение". Но има няколко случки според разказа на Първанов, в които руският лидер е показвал неодобрението си от българските действия.

След поздравленията, които си разменят, когато се виждат за първи път, Путин му подмята, че предишния ден България отново е продала оръжие на Грузия – нещо, което Москва възприема като враждебен акт. Българският президент бил сварен неподготвен – нямал представа за това решение на правителството на Симеон Сакскобургготски. И той отговаря при кацането си в София, иронизирайки кабинета, че може би не са знаели, че той отива в Москва.

Първанов се съобразява с мнението на Путин

и по отношение на унищожаването на ракетите СС-23. Държавният глава не дал разрешение американците да получат части от бракуваните комплекси, за да не разберат технологията им. Точно такова било желанието на Владимир Владимирович. В отговор на журналистически въпрос той казва:

"Много разчитаме, че договореностите между Русия и България ще се спазват. Ако ние с вас сме се договорили и изпълняваме тези задължения, то и други наши партньори днес и утре могат да бъдат сигурни, че поетите задължения и по отношение на други страни и обстоятелства също ще се изпълняват.

Според мен това е крайно важно, за да се съхранява нивото на доверие и взаимното разбирателство."

В книгата си Първанов разтълкува думите на колегата си. "За какво става дума? Путин беше дочул, че американците искат от нас части на СС-23 очевидно за да изследват технологията – пише в спомените. – С този отговор руският президент казваше на новите ни партньори, че ако ние бъдем некоректни към досегашните си съюзници, и те могат да очакват утре същото и към тях. Когато ми докладваха, че има такова искане от американска страна, моят отговор беше категорично "не". При това не е заради съмненията на руската страна." Но не дава отговор защо мнението му съвпада с това на Путин.

Още от първата им среща се убеждава как за часове управляващият вече повече от 20 години Русия взема важни решения. След полунощ двамата отишли да изпият по едно вино в бар в Сочи. Тогава лидерът от Кремъл се обадил на шефа на "Газпром" Алексей Милер, който е на хиляди километри в Сибир.

Наредил му да се

яви в курорта на следващата сутрин,

защото с Първанов говорят за отпадането на посредниците в газовите доставки. Тази крачка се случва малко по-късно, но историята е показателна.

Освен за Путин българският президент (2002-2012 г.) пише много и за преговорите с Муамар Кадафи за решаването на казуса с българските медици. Но за разлика от руския президент за Полковника тонът му е съвсем различен.  Какви съвети му дават за поведението му към Кадафи, както и какви скрити послания му отправя либийският лидер, четете ТУК.

В книгата си Първанов описва и помощта на президента на САЩ Джордж Буш. Двамата се запознават на срещата на НАТО в Истанбул през 2004 година, където били настанени един до друг на официалната вечеря. В един момент обитателят на "Дондуков" 2 споменал медиците в Бенгази и установил, че американският му колега няма никаква представа за случая. Поинтересувал се дали САЩ са имали някаква инициатива. И обещал да възложи на държавния секретар

Колин Пауъл да намери начин

да помогне.

Известно време след това Георги Първанов се обадил на Джордж Буш по друг повод – за двамата български шофьори, които бяха заложници на радикалистите в Ирак и ги заплашваха с екзекуция. Буш откровено казал, че при подобни инциденти с техни съграждани не са могли да направят нищо, но подел темата за българските медици в Либия.

Накрая уверил президента, че е разпоредил на всеки две седмици да му докладват за развитието на случая. "Справедливостта изисква да признаем, че дискретното включване на САЩ беше необходим фактор за положителното крайно решение за освобождаването на медиците ни", гласи изводът на Първанов за един от най-големите проблеми, с които се е сблъскал като президент.