Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За да отстрани министър, Хрушчов погубва групата на Дятлов Във фаталната нощ според официалната версия дятловците са излезли от палатката и са тръгнали към гората.

Бесен, че са компрометирали идеята за шпионски скандал, той уволнява трима генерали - зам.-шефове на КГБ

Това е последната част от разследването на проф. Огнян Каменов за мистериозната смърт на групата на Игор Дятлов. Изводът е, че те стават жертва на зловеща игра на тронове в Кремъл.

Когато патоанатомите извършвали аутопсиите на загиналите младежи от свердловската група на Игор Дятлов, им направило впечатление, че положението на телата им не е типичното за летална хипотермия - мъртвите им тела са били изпънати. Но в официалните протоколи са "пропуснати" тези важни обстоятелства. Бялата смърт не настъпва мигновено, а постепенно и тялото инстинктивно заема ембрионална поза.

Обяснението е, че повечето от младежите са получили от побоя тежки травми, от които са изпаднали в безсъзнание, а хипотермията е причинила смъртта им. От аутопсиите е установено също, че смъртта на младежите е настъпила между 6-ия и 8-ия час след последното им хранене, т.е.

между средата на нощта и началото на зазоряването

Прави впечатление колко хладнокръвно и последователно са действали петимата агенти. Очевидно е, че в групата им е имало йерархия в управлението и желязна дисциплина - все атрибути на оперативните агентурни структури на КГБ. При обучението на своите специални агенти за изпълнение на оперативно-тактически задачи, свързани с неутрализирането на шпиони, е имало похват, при който с един концентриран удар върху гръдния кош (с крак, приклад на автомат или дървен кол) се счупват 9-10 двустранни ребра на противника, т.е. почти целият гръден кош

Спасителният екип на Борис Сталбцов, който открива палатката на дятловците, забелязал, че вертикалните разрези по северния й скат били импровизирано запушени с якетата на младежите, т.е. някои хора са пребивавали в тази палатка, след като е била изоставена от обитателите си

Това са били хората от оперативната група (вероятно и Семьон Золотарьов е бил с тях), които са останали в палатката до сутринта, преценявайки, че избягалите младежи няма да отидат далеч без обувки, ръкавици и якета при студа от -25 градуса с вятър.

Ако петимата мъже са били от етноса манси, как не са се изкушили да вземат каквато и да е вещ от палатката? Битието им е било много оскъдно. В кутията до входа е имало около 2000 рубли, имало е храна в изобилие, вещи и много дрехи. Когато се зазорило, петимата агенти бавно са се спуснали в колона

по следите на побягналите младежи

Последният от тях очевидно е заличавал с тоягата си оставените следи, тъй като само няколко са открити и фотографирани. На около 400 - 500 м от палатката агентите са започнали да заличават освен своите и следите на избягалите младежи за заблуда на следотърсачите. Това обяснява защо между 500 и 1500 м от палатката липсват каквито и да е следи от хора.

В заключение нека кажем няколко думи и за прословутото радиоактивно "заразяване" с бета-лъчи (при отсъствие на алфа-лъчение и гама-лъчение). Такова бета-лъчение е открито само на двама от загиналите (от общо 11) - върху пуловера (с дълги ръкави и висока яка) на Людмила Дубинина и по панталоните на Александър Колеватов. Нивата на посочените бета-лъчи били от порядъка на 165 Bq (бекерела) на площ от 150 на 150 см, което съответства на радиоактивността на 2 кг картофи или банани.

Такова ниво на радиоактивно замърсяване може да се получи по естествен път, особено

при бета-лъчението, имащо непрекъснат спектър

Затова при този вид радиация не може да се приложи спектрометрия за определянето на изотопния състав на замърсителите. Така че радиоактивното "замърсяване" на свердловските планинари не би могло да е фактор за тяхната гибел, нито пък цел на задгранични шпионски централи за нуждите на ядрената компроматна война.

Сътресението

На 6.07.1959 г. (40 дни след официалното прекратяване на делото "Инцидентът Дятлов") в централата на Комитета за държавна безопасност в СССР (КГБ) е настъпило безпрецедентно събитие, което е без аналог от дните на големия сталински терор в страната през 1936-1938 г.

В един ден от своите висши постове са били уволнени трима от общо петимата заместник-председатели на комитета.

Това са били: генерал-полковник Сергей Савич Белченко (1902-2002) - първи заместник-председател на КГБ; генерал-лейтенант Иван Тихонович Савченко (1908-1999) - заместник-председател на КГБ; генерал-лейтенант Пьотър Иванович Григориев (1910-2005) - заместник-председател на КГБ.

Те са понесли гнева на Никита Хрушчов,

защото са допуснали пълно компрометиране на неговия замисъл: не да сваля от поста министъра на отбраната маршал Родион Малиновски, а да го уязви пред възторжените му привърженици със скалъпен процес срещу студенти шпиони заради недостатъчни охранителни мерки при изпитанията на нови ракети.

Но както бе споменато по-горе, при такива сложни операции винаги нещо се обърква и вместо процес - 11 убити, от които 10 младежи, не един и не двама! Да прибавим към тези значими политически сътресения и

пълното прочистване на ръководните кадри

в регионалните дирекции на КГБ в Свердловска област.

Вече можем съвсем обосновано да кажем, че с юридическото определение на прокурора Лев Никитич Иванов "появата на стихийна непреодолима сила" кои хора и кои "предприятия" са оневинени за гибелта на свердловските планинари. Това "предприятие" се е оказало само едно - КГБ, но пък е било

“държава в държавата”,

а "хората" са се оказали също само един човек, но пък генерален секретар на управляваща партия!

Вече не е трудно да си обясним откъде Генералната прокуратура в Москва е имала пълна и достоверна информация за трагедията в Северен Урал само няколко дни след фаталната нощ на 2.02.1959 г., която е била предадена на водещия прокурор Лев Никитич като

най-строго секретна държавна тайна

Можем да си обясним и загадъчната записка на градския прокурор на гр. Ивдел Василий Темпалов до свердловския следовател по особено важни дела Владимир Коротаев, написана на 15.02.1959 г. Тази записка е написана 12 дни преди да бъдат открити първите пет тела на свердловските студенти. А с нея В. Темпалов привиква спешно в Ивдел следователя В. Коротаев при заместник-прокурора на РСФСР за обсъждане на фактите около убийствата!

Засега няма източници, от които да научим как и двамата синове на армейски генерал Дмитрий Лелюшенко

са се озовали по пътя на дятловците

Пълна загадка е дали са правили самостоятелен ски поход в същата планина, или някой ги е подтикнал да се включат "непринудено" към свердловската планинарска група.

Сътресенията в ръководния елит на централата и регионалните дирекции на КГБ след май 1959 г. разкриват, макар и косвено, вината и угризенията на още по-висшия управленски елит в съветското общество - партийния. Те са усетили тежестта на моралната си отговорност за гибелта на 11-те невинни младежи, решили да преминат 350-километровия ски поход в Северен Урал във

възхвала на партията, която брутално ги е убила

Инстинктите за партийно "съхранение" са им подсказали, че единственият спасителен ход е да засекретят процесуално-следственото дело, ръководено от прокурора криминалист Лев Никитич Иванов. До ден днешен в редица телевизионни предавания на Централната руска телевизия и интернет форуми историци, журналисти и писатели изразяват недоумението и гнева си за това, че все още не са разсекретени особено важните химически и хистологични експертизи на загиналите дятловци.

Питат защо не са публикувани протоколите на паралелното следствие, защо се насърчава всяка версия за участта на младежите, която е колкото е възможно "по-отдалечена" от реалната, защо се укрива истината за "случайната" катастрофа в Дагестан на 7.08.1980 г., при която загиват в колата си журналистът Юрий Яровой - официален фотограф на свердловската прокуратура към следствието за "Инцидента Дятлов", и неговата съпруга Светлана Леонидова, и пр., и пр.

Мисля, че с нестихващите дискусии и жаждата за достъп до цялата истина по случая "Дятлов", руската интелигенция остави дълбока и трайна поведенческа следа върху управленския елит на цялата страна -

изгради у него чувството на страх

от възмездието на народа!

В заключение ще отбележа, че настоящата теза за гибелта на десетте свердловски планинари на 2.02.1959 г. в Северен Урал, не е поредната 65-а хипотеза за трагедията, а анализ на всички открити и публикувани достоверни факти за убийствата на невинните младежи от различни и достъпни за всеки източници. Когато анализираните обстоятелства образуват каузално-сходяща редица, обвиваща тези достоверни факти, то нейната граница е самата Истина и тя е единствена! (Перифразирана версия на основната теорема във функционалния анализ - теоремата за свиващото изображение.)