Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Петима агенти на КГБ, маскирани като манси, избиват дятловците Игор Дятлов не подозира за пъкления план.

Жертвите от фаталната нощ на 2.02.1959 г. в подножието на вр. Отортен са 11. От тях 9-има са дятловци, но един от тази група - Семьон Золотарьов, е оцелял, защото не е бил подлаган на каквато и да е репресия. Но синовете на армейски ген. Дмитрий Лелюшенко, младежи на 24 и на 28 г., които се присъединяват към групата на Игор Дятлов в следобедните часове на 31.01.1959 г. (събота), също загиват. Един от нападателите с условното име "Гена" (човекът с многото татуировки) умира от "приятелски" побой, но той не е от дятловците. Ето защо

загиналите младежи в обречения поход са били точно 10 - две момичета и осем момчета.

Като че ли загадъчното събитие, случило се на 28.01.1959 г. (сряда), е ключът за последвалите трагични епизоди. На този ден скиорската група пристига на ски, изминавайки 21 км от селцето 41-ви квартал, във Втори северен рудник, натоварили тежките си раници на конска шейна, водена от Станислав Валюкявичус. Пристигат следобед и се настаняват за пренощуване в дома на гостоприемния местен жител Андрей от етноса манси. Според дневника на Зинаида Колмогорова Семьон Золотарьов станал от момента на пристигането си много странен и загадъчен: затворил се в себе си, не контактувал с никого, избягвал фотоснимки с останалите скиори и напрегнато се

озъртал,

сякаш очаквал някого. Но въпреки потайността си той бил заснет да разговаря с мустакат местен жител. Други срещи на Семьон Золотарьов с непознати хора до фаталната нощ не е имало. На тази среща той е изпълнил задължението си, според плана да съобщи за предстоящите етапи на прехода, приблизителните места за нощуване, настроенията в групата и наличността на огнестрелни оръжия в нея.

Някои дятловеди, като интернет журналиста Валентин Дектерьов, смятат, че този мустакат човек е бил Николай, братът на Семьон Золотарьов. Но в дневника на Колмогорова се споменава, че този мъж бил по-млад от Семьон, а брат му Николай е по-големият от двамата, освен това

никой не е виждал негова снимка

- всичките са прочистени от органите. Ако Николай Золотарьов е оцелял след войната, то неговият ранг на военен разузнавач, работил в тила на врага, би го издигнал високо в йерархията на КГБ или Военното разузнаване към военното министерство, а не да бъде обикновен оперативен агент.

Да си припомним и една шумна проява на Семьон Золотарьов, свързана със зловещия план. В ранния следобед на 1.02.1959 г. (неделя), когато

скиорската колона променя видимо траекторията си

от устието на река Лозва към източния склон на Холат-Сяхил, Золотарьов влиза в конфликт с Игор Дятлов, породен от опасенията му да не би това отклонение да доведе до разминаване с "оперативната" група. Но за съжаление, до такова разминаване не се е стигнало, защото "оперативните" не са ги изпреварили, а са ги следвали по скиорските следи.

Истинска сензация в цялата Руска федерация предизвиква рубриката "На самом деле" по ЦРТ, излъчена на 21.02.2019 г. Представеният като "жител на Урал" Алексей Команев разказва в ефир спомените на своя вуйчо Василий Барасчински, който през 50-те и 60-те години на миналия век бил професионален ловец в горите и планините на Северен Урал. Бил родом от гр. Ивдел. През януари 1959 г. този

уралски ловец

отседнал в усамотена дървена хижа във Втори северен рудник и ловувал в планината Холат-Сяхил около месец. Връщайки се от лов в следобедните часове на 1.02.1959 г., забелязал следи на няколко мъже. Тръгнал по тях, но скоро притъмняло. На около 500 м видял светлината на огън. Приближил се и забелязал странна група от петима едри мъже, облечени с кожени шуби, високи кожени ботуши и ушанки. Всеки носел дълга дебела тояга.

Външният вид на тези мъже наподобявал облеклото на местните манси, но били значително по-едри и според него не приличали на тях. Проследявайки тази много подозрителна група, забелязал, че се приближила до голяма палатка, от която започнали панически да излизат и да побягват хора. Но това, което успял да види, било потресаващо: петимата мъже заобиколили нещо живо и го удряли с тежките си тояги.

Имало е стенания

и викове

Отначало ловецът помислил, че удряли някакво животно, но после разбрал, че убивали човек. Не след дълго Барасчински видял, че около палатката имало легнали в снега хора, някои от които били в безсъзнание, а други мъртви. Забелязал, че петимата мъже с големите тояги съвсем организирано избивали излезлите от палатката хора въпреки виковете, стенанията и съпротивата им.

При вида на тези безмилостни сопаджии убийци ловецът не посмял да се намеси и да помогне на нещастните хора, за което дълги години след тези събития се упреквал. Когато Алексей Команев приключил разказа си по спомени на своя вуйчо (който починал през 2018 г.), детекторът сигнализирал, че казаното от него е истина.

Семьон Золотарьов е човекът, който посрещнал оперативната група извън палатката, под предлог че отива по естествена нужда, но той прекрасно е знаел какво ще последва - нямало да има арестувани! Още от началото на похода Золотарьов избирал да спи до входа на палатката, за да реагира бързо, ако оперативната група го изненада.

Безспорно е, че Золотарьов е бил единственият, който е можел да спаси младежите от мъчителната им смърт - в пълнителя на бойния му пистолет ТТ-33 е имало 8 патрона, а нападателите били 5-има. На практика той е бил част от тях.

Мъчително е да се пресъздават последвалите тягостни и кървави събития, дори на 60 години разстояние от тях, но истината за "Инцидента "Дятлов" най-после трябва да се каже. Цялата.

Не е било трудно за агентите от КГБ

да изплашат

младежите, готвещи се за сън в палатката. От направените снимки, когато групата била открита на 26.02.1959 г. от спасителния екип на Борис Столбцов, личи, че лявото обтягащо въже до входа било по-отпуснато от дясното, защото ски-щеката, на която било закачено, била счупена и полегнала към върха на палатката. Това показва, че по билото и по южния скат на палатката е удряно с дълги тояги. Когато агентите са заобикаляли отделните младежи, те според спомените на уралския ловец Барасчински са подхождали организирано и избирателно:

оказващите съпротива

удряли до безсъзнание,

и оставени да измръзнат, а тези, които се съпротивлявали, били безмилостно пребивани и умъртвявани. Това обяснява защо при спасителната акция през февруари-май едни от телата били с по-леки травми, докато на други били несъвместими с живота. Първите жертви на "ударната" група били Зинаида Колмогорова (тялото й е открито на 150 м от палатката), Игор Дятлов (тялото му било на 40-50 м по-ниско по склона от Зинаида), Рустем Слободин (тялото му е било на 20 м по-ниско от Дятлов). В този ред убийците подредили телата на споменатите планинари по права линия

(“линията

на смъртта”),

образувана от палатката и стария кедър, който е на около 1500 м от нея.

Логично е да се предположи, че сред първата група от пребити младежи са попаднали и двамата братя. Известно е, че единият от тях е бил ранен, следователно трудноподвижен. В палатката освен това са открити и очила за късогледство с висок диоптър, принадлежали на единия от братята. Вероятно те последни са напуснали палатката.

В протоколите от спасителните акции няма нито дума

къде са били открити телата на тези младежи. Напълно неизвестно е и състоянието, в което са намерени, защото много бързо са били изнесени от моргата на Ивдел и пренесени в Свердловск.

При такова дълбоко засекретяване на каквато и да е информация за трагичната съдба на двамата братя е допустимо да предположим, че и техните тела са били подредени по "линията на смъртта". Очевиден е бил стремежът на "ударната" група с това линейно подреждане на телата по склона да имитират ритуални убийства, извършени от местния етнос "манси".

Много следователи и участници в спасителната акция са били подведени от посочените знаци, но те не и двамата ловци следотърсачи (манси), взели участие в спасителните работи. Те съобщили на Е.П. Масленников, че такъв ритуал жертвоприношение никога не е съществувал в традициите на техния етнос и че са били напълно наясно какво се е случило с убитите младежи, само дето не знаели имената на петимата убийци.

Но нека проследим и съдбата на останалите. Те са успели да се отдалечат най-много от палатката, около която "работели" оперативните агенти.

Разделили се на две групи на разстояние 30-40 м. Юрий Кривонишченко и Юрий Дорошенко, които били по бельо и са се опитвали да запалят огън до стария кедър, за да оцелеят, са били в едната група. Когато похитителите се приближили до кедъра, заварили двамата паднали от него върху огъня в отчаяния си опит да се спасят от тях.

Не им е

нанесен побой,

а само били положени по гръб един до друг.

Когато Семьон Золотарьов излязъл от палатката във фаталната нощ (около 21,00 ч.), той се отдалечил от нея, за да посрещне идващите по следите им петима агенти. Времето на срещата било около 21,30 ч. Малко след това започнала касапницата над невинните младежи. Золотарьов не е взел участие в бруталното насилие, защото ивделският ловец разказал на племенника си, че само петимата мъже с дългите тояги са обграждали младежите един по един и са ги пребивали или до безсъзнание или до смърт. На следващия ден на зазоряване агентите се устремили към последната група: Л. Дубинина, А. Колеватов и Н. Тибо-Бриньол. Те оказали съпротива на убийците, затова и травмите им били толкова тежки. Когато спасителните екипи ги открили (4.05.1959 г.), забелязали, че тялото на предполагаемия Семьон Золотарьов било като че ли в "прегръдка" с това на Александър Колеватов. Не е било прегръдка!