Дружески шарж

Сънувах нощяс, че съм на гости у Ивови Сиромахови. Знаете, Сиромахов човек- жив дявол, затова си взех създърма отвкъщи, дето ми я донесоха Крумови Савови за рождения ми ден в Лондон. Да ви кажа честно, взех я от кРумова срама. Завих си я като Иван Вазов сиренцето в един вестник и за да не ме вземат Ивови Сиромахови за прост ватман още на прага му изрецитирах цитираното от Чудомир стихче на поета

„Веднъж след дълго ходене и тирене,

седнах под Витоша да ям.

В печатен лист увито беше сирене

и свойто име видях там."

Ивови Сиромахови ме потупаха по гърба и разместиха аранжимента на новият ми бял шал от Лондон. Всичко ми е от Лондон, дума да няма и нито миг на съмнение. Даже настинката ми е от Лондон, защото като се разхождахме с принцини Уйлямови, ни надуха. Настаниха ме Ивови Сиромахови на лакирана маса точно срещу библиотеката , сигурно за да видя томовете на Далчев, с пъхнати помежду книгите на домакина ми и се почувствах като у майкини в Пазарджик.

Ивови Сиромахови ми поднесе бисквитена торта от Неделя, но не разбрах от тази неделя или от по-миналата неделя, защото блатовете и нещо се бяха спихнали. Майкини и бабини Гинини казваха „тетличови" ама май за кори за зелник ставаше дума.

Та в този мой неволен сън Ивови Сиромахови бяха в бархетен халат и потник на дупки а на единият му чорап имаше дупка. Какво се тюхкам, нали медицинската сестра на Тодор Живков му кърпеше и тя чорапите, трябва да е модно, викам си и се обърнах на другата страна да си доспя. Тогава, нещеш ли, викам, я да питам аз Ивови Сиромахови как са Тошкови Йорданови, щото ми се видя портрет с пастелни моливи на Светиня Му някъде около клозета. Ами, уклончиво отвръща домакинът ми, добре са , ама да не ти разправям.

После поднася кафе от леблебия, та се присетих виц и му го разказах, ама той Козирог, не се смя много. „Та, виси табела на кафене в село Поибрене и пише. Турското ни кафе е виетнамско". Пък може, викам му, да е било истина, ама аз като съм бил дете, са минали сумарно 25 години. Ивови Сиромахови се смее и смехът му надвиква плочата на Мустафа Чаушев, която свири в ъгъла на хола. „Дай ми от твоя сън назаем" пееше добрият ми приятел, колко тематично викам си и започнах да си припявам насън.

Преди да я пусне, домакинът ми грижливо свали плетеното на една кука милио с бродирана по средата калинка. Говорихме си за калинките в политиката, но бях предпазлив, защото подозирах, че ме записва на домашния си телефон с шайба. Леа Иванова имаше същият и от тогава много внимавам. Похвалих Ивови Сиромахови за порцелановия сервиз за чай от Съветския съюз и се събудих, че ми се приходи по малка нужда, преди да съм свършил тази работа в хола му. Пак трябва да го сънувам тоя пичага, ама днес съм планирал да сънувам Драгови Чаеви.

От фейсбук