Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Игра на тронове в Кремъл погубва скиорите на Дятлов Дятлов търсел Йети и искал групата да нощува на най-абсурдния и ветровит склон

КГБ използва един от младежите в зловещия спектакъл, завършил със смъртта на деветимата студенти

Дятлов търсел Йети и искал групата да нощува на най-абсурдния и ветровит склон

...няма нищо покрито, което не ще се

открие и тайно, което не ще се узнае,

Матей (10:26)

Осем младежи от свердловската група на Игор Дятлов са станали жертви през 1959 г. на крупна политическа провокация, организирана и проведена от висшите управленски среди на КГБ, целта на която е била да дискредитира маршал Родион Малиновски (1898 - 1967), министър на отбраната на СССР. А на Семьон Золотарьов е била отредена главната роля в този зловещ спектакъл. В него са били пожертвани и двамата синове на армейски генерал Дмитрий Лелюшенко (1901 - 1987) - командващ Уралския военен окръг.

Скипоход в прослава на КПСС

През лятото на 1958 г. административното ръководство на туристическия клуб към Уралския политехнически институт (УПИ) в гр. Свердловск (РСФСР, днес Екатеринбург) с председател Игор Дятлов - студент в V курс от Радиотехническия факултет, взело решение да се организира и проведе скиекспедиция през предстоящата зима до връх Отортен (1234 м) и връх Ойко Чакур (1322 м) в планината Холат-Сяхил (Северен Урал), посветена на XXI конгрес на КПСС, предвиден да се състои през 1961 г. На езика на местния уралски етнос манси Холат-Сяхил означава Планината на ветровете.

Маршрутът на групата бил окачествен с най-високата, 3-та степен на трудност заради тежките атмосферни и географски условия на прехода въпреки сравнително не високите върхове. Съставът на експедицията първоначално е трябвало да бъде само от студенти, членове на турклуба, но по неясни причини към групата се присъединили и трима дипломирани през същата есен радиоинженери от института и един старши туристически инструктор. За водач на групата бил определен Игор Дятлов, който имал богат опит при предишни тежки преходи в Урал, както и авторитет сред състудентите и преподавателите си, които са му предлагали научна и преподавателска работа в института след дипломирането. Съставът на групата бил намален на 10 души, но уточненията на конкретните участници продължили почти до тръгването на групата. Окончателният състав на експедицията бил следният:

1. Игор Алексеевич Дятлов (1937) - студент V курс, Радиотехнически факултет, УПИ, ръководител на групата (22 г.);

2. Людмила Александровна Дубинина (1938) - студентка III курс, Инженерно-икономически факултет, УПИ, помощник - ръководител (20 г.);

3. Зинаида Алексеевна Колмогорова (1937) - студентка III курс, Радиотехнически факултет, УПИ (22 г.);

4. Юрий Николаевич Дорошенко (1938) -

студент III курс,

Факултет "Подемно-транспортни машини", УПИ (21 г.);

5. Александър Сергеевич Колеватов (1934) - студент IV курс, Физико-технически Факултет, УПИ (25 г.);

6. инж. Георгий Алексеевич Кривонишченко (1935) - випускник на УПИ, работи в секретната база "Маяк" в гр. Челябинск-40 (24 г.);

7. инж. Рустем Владимирович Слободин (1936) - випусник на УПИ, ПО "Маяк", (секретната база) в Челябинск-40 (23 г.);

8. инж. Николай Владимирович Тибо-Бриньол (1934) - випусник УПИ, ПО "Маяк", секр. гр. Челябинск-40 (25 г.);

9. Семен Алексеевич Золотарьов (1921) - старши туристически инструктор в тур-бази на Южна РСФСР (37 г.);

10. Юрий Ефимович Юдин (1937) - студент IV курс, Инженерно-икономически факултет, УПИ (22 г.).

Планът на експедицията предвиждал да се преодолее със ски (за дълго бягане, разстояние от около 350 км по северните склонове на планината Холат-Сяхил за период между 16 и 18 дни, изкачвайки се на посочените върхове. Тръгването от Свердловск било планирано за 23.01.1959 г. с влак към град Ивдел - на около 700 км на север, след това с автобус към село Вижай - на около 250 км северно. Скипоходът трябвало да започне от това северно Уралско селце към Холат-Сяхил, а на връщане по същия маршрут в периода от 12 до 15 февруари Игор

Дятлов трябвало да изпрати телеграма

от Вижай до УПИ (Свердловск)

за успешното му приключване. Участниците в групата били много добре екипирани и оборудвани с топли якета, обувки, ръкавици, остри брадви за лед и за дърво, финландски туристически ножове, триони, посуда и достатъчно по качество и количество хранителни провизии. Подпомогнати били материално от туристическия клуб на университета. Четирима от групата разполагали с лични фотоапарати "Зоркий", а Семьон Золотарьов носел в себе си и втори (специален) фотоапарат, за който другите скиори не са знаели. Разполагали са и с обща сума от 2500 рубли, събрани от спестени пари на участниците - за транспорт, допълнителна храна и други нужди, за тези средства отговаряла Людмила Дубинина. Профкомитетът на УПИ осигурил на участниците по 100 рубли. Носели са и походна малка цилиндрична печка, конструирана от Дятлов, която се окачвала на билото в голямата палатка и затова я нарекли "висящата печка".

Трекингът на връх Отортен

С бодър дух и повишено настроение групата от скиори потеглила с влак на 23.01.1959 г. (петък) с цялото си оборудване от Свердловск към Ивдел. Влакът пристигнал на 24.01.1959 г. в полунощ. Придвижили се от Ивдел до селцето Вижай с автобус по редовна линия рано сутринта на 26.01.1959 г. (понеделник). Същия ден пристигнали във Вижай в ранния следобед и преспали в склад за дървен материал. По обед на следващия ден - 27.01.1959 г. (вторник) се натоварили на бордови камион "ГАЗ 51", който ги закарал около 17,00 ч. до селището 41-ви квартал (намиращо се на 40 км, север), което било част от бившата сталинска лагерна система ГУЛаг. В него все още живеели близо 50 бивши затворници - тогава наемни дървосекачи. Техният бригадир Ряжнев настанил младежите за нощуване в дървена къща, която използвали за общежитие. По обяд на следващия ден - 28.01.1959 г. (сряда) групата потеглила със ски по горски път към почти изоставеното селище от няколко дървени къщички, наречено Втори северен рудник, отстоящо на 21 км от 41-ви квартал. Те натоварили раниците си на попътната конска шейна, карана от бившия литовски лагерист Станислав Александрович Валюкявичус, който превозвал метални тръби в същото направление.

Пристигнали във Втори северен рудник

късно следобед и се настанили да нощуват в дома на гостоприемния Андрей от местния етнос манси. Живеещите в селището 5-6 семейства от този етнос посрещнали радушно всички скиори от групата, но настоятелно ги помолили да не отиват в Планината на ветровете - била прокълната за хората. В дневника на Зинаида Колмогорова за деня 28 януари било записано: "Юрий не е добре (става дума за Юрий Юдин, щ10). Притесняваме се, че пие. Юрий пак припадна. Този път много ни притесни. Когато се съвзе, започна да говори неразбираемо. Каза, че сме прокълнати! Дятлов събра нещата му и го изпрати обратно".

На 29.01.1959 г. Юрий Юдин бил върнат с конската шейна до селцето Вижай, като версията на Дятлов пред останалите от групата била, че е получил радикулитен пристъп, макар че всички знаели истинската причина.

По същество скипоходът започнал сутринта на 29.01.1959 г. През следващите четири дни, до 1.02.1959 г.(неделя),

групата се придвижвала с равномерно темпо

в северозападна посока, изграждайки общо четири лагера: лагер 1 - на 29.01.1959 г. (четвъртък), късен следобед, преход - 12 км; лагер 2 - на 30.01.1959 г.(петък), късен следобед, преход - 8 км; лагер 3 - на 31.01.1959 г.(събота), късен следобед, преход - 5 км; лагер 4 - на 01.02.1959 г.(неделя), късен следобед, преход - 5 км.

Времето тези дни било облачно в околността на маршрута, с нормални за сезона температури. Но към края на седмицата започнало интензивно да се влошава.

Наблизо вилнеела буря, както отбелязали скиорите в дневниците си. Видимостта ставала все по-слаба, но Дятлов настоявал походът да продължи. Всички забелязали, че движейки се във виелицата, групата се отклонила от планирания маршрут. Изследвайки детайлно движението на скиорите през този ден, планинските експерти са единодушни, че

Дятлов е допуснал първата си грешка като ръководител

- отклонил групата от бреговете на река Лозва. Към 15,00 ч. почти се стъмнило и Дятлов избрал място за лагер 4 по източния склон на планината Холат-Сяхил, т.е. палатката е построена по наклон.

Експертите смятат, че това е била втората му грешка. Ако са продължили само още 1500 м надолу по склона, което биха могли да направят и при ниска видимост (ските сами биха ги завели заради наклона), то те са щели да се озоват в борова гора, която да ги защити от връхлитащата ги снежна буря. Голямата палатка била построена прибързано.

Отоплявали са се със сух спирт поради липса на дърва за висящата печка, което не ги е стоплило особено, защото през нощта температурата паднала до -25 градуса по Целзий.

В този момент у осем от скиорите се надигнала мълчалива вълна на несъгласие срещу погрешните решения на ръководителя, а Семьон Золотарьов влязъл в остър конфликт с Игор Дятлов, настоявайки за обяснения. Тезата, с която Дятлов се опитал да хвърли светлина за действията си като водач на експедицията, била свързана с отдавнашния му копнеж да се срещне и да фотографира снежния човек (Йети), наричан в Урал "снеговик".

Смятал, че с това ще се прочуе по света, защото щял да бъде първият човек, извършил такова геройство. Когато групата пристигнала във Вижай на 26.01.1959 г., където пренощувала, Игор Дятлов се срещнал и разговарял с 85-годишния ловец Шаргин от етноса манси. Той му разказал за местните легенди и предания, че в околностите на връх Отортен

живеят снеговици, които обичали снега и студа

Затова и той като ръководител избрал мястото за лагеруване на източния склон, за да не губят височина и да са по-близо до върха. Това обяснение на Дятлов, макар и егоцентрично, било прието от състудентите му като съвсем логично, но Семьон Золотарьов буквално побеснял. В знак на протест той се опитал демонстративно да запали огън в самата палатка, рискувайки да подпали и хората, и имуществото, при бушуващата навън снежна буря. Добре, че не успял, но затова пък направил нещо още по-чудовищно.

Четете още:

9-имата съветски скиори загинали заради инфекциозна болест с кратък инкубационен период в прохода Дятлов

Имало ли е агенти на КГБ в групата на Игор Дятлов. Изненадващо властта нарежда делото да се прекрати, когато са открити и деветте тела