Вещиците са всепризнатият символ на Хелоуин. Летящи на метла с островърха шапка на фона на пълната луна, с черна котка и магическа пръчка или пред котел с вряща адска отвара, те вече отдавна са част и от привнесения у нас весел есенен празник, който се отбелязва на 31 октомври с обичайните маскени балове.

На пръв поглед и

мрачната история,

която стои зад този персонаж, също е известна. Всеобщите съвременни представи включват картини на средновековни мъчения с нажежено желязо и давене, невинни жени, изгаряни на клади, безмилостни гонения от църквата, довели в крайна сметка до милиони жертви.

Фигурата на вещицата е заложена и в световната култура. От процесите в град Салем в колонията Масачузетс до вещиците в "Макбет" на Шекспир или приказките

на Братя Грим

и тези за Баба Яга в родния ни фолклор.

Вероятно оттам идва и идеята, че първообразът на вещиците и вещерите са представители на старите езически култове в Европа, които са прегазени от настъпващото християнство.

Проблемът е, че повечето от това, което смятаме, че знаем за тях, е погрешно. Така твърдят съвременни учени, на базата на изследвания, които имат претенция за изчерпателност.

Например проф. Даян Пъркис, преподавател по английска литература в колежа “Кебъл” в Оксфордския университет е написала книга, която развенчава някои от най-често срещаните митове за магьосничеството. С уточнението, че нейните проучвания са главно върху историята на англосаксонските страни, оттам идва и първото разобличение - вещиците

не са изгаряни

на клада

По закон магьосничеството е било престъпление както в Англия, така и в нейните американски колонии и затова там те са бесени, а не изгаряни.

Единственото

изключение е Шотландия,

в която телата на вещиците са изгаряни, но след като са задушени до смърт.

Но има и невярна информация, касаеща изобщо преследванията срещу вещиците в Европа. Една от най-големите заблуди е с общия брой на пострадалите от гоненията.От време на време в популярната литература се среща твърдението, че "милиони вещици", като често броят се уточнява - "9 милиона избити в Европа", също е доказано фалшиво, казват съвременни изследователи.

Невярната цифра, която с годините се е превърнала и във влиятелен популярен мит за почитателите на феминизма, е дадена в брошура от Готфрид Кристиан Фойгт, излязла през 1784 г. По този начин, засилвайки многократно броя на жертвите на лова на вещици, немският учен от епохата на Просвещението е искал да подчертае значението на образованието за изкореняване на суеверията.

Грубото преувеличение

и изкривяването на историческата истина, последвали издаването на книгата, са разкрито от Волфганг Берингер, професор по история в университетите в Йорк и Саарланд, чак в наши дни - през 1998 г.

Всъщност по съвременни преценки за целия период на най-голямото преследване на вещици - от 1427 г., когато започва масово гонение в Савоя, Западните Алпи, до екзекуцията на последната жертва - Анна Голди в швейцарския кантон Гларус през 1782 г., са избити между 30 хил. и 60 хил. обвинени в магьосничество. Като в това число се включват и оценки за случаите, за които не съществуват записи в архивите.

Друга погрешна масова представа е, че веднъж обвинена, вещицата няма шанс да докаже своята невинност. Например според изчисленията на проф. Даян Пъркис само

25 на сто от съдените през този период

в Англия са признати за виновни и екзекутирани. Не по-малко интересни са и останалите изводи на изследователката. От подробен анализ на архивите излиза, че общият брой на хората, съдени за магьосничество в Англия през целия период на преследване, е не повече от 2000 души. Освен това документалните свидетелства от епохата показват, че повечето съдии, а и много от съдебните заседатели са силно скептични към съществуването на магически сили, виждайки във всичко това грандиозен

трик, създаден

от измамници,

и то най-често с цел лична облага. На процесите много други юристи показват, че знаят, че възрастните жени могат да бъдат преследвани от съседите си без основателна причина само защото не са особено привлекателни.

Един от най-големите парадокси обаче е с общоприетите възгледи за ролята на църквата в преследването и подбуждането на съдебните процеси срещу вещиците. Разбира се, основните християнски деноминации не гледат с добро око на вещиците. Испанската Инквизиция също преследва онези, които католическата църква възприема като еретици, но магьосничеството се разглежда до голяма степен като суеверие и не се наказва като ерес от служителите й освен в редки случаи.

Затова на някого може да се стори невероятно, но испанската Инквизиция осъжда на смърт всичко на всичко

само две вещици,

а в цялата огромна Португалска морска империя няма отбелязан нито един подобен процес.

Традицията води началото си още от Ранното средновековие, когато Съборите в Елвира (306 г. сл. Хр.), Анкира (314 г. сл. Хр.) и Труло (692 г. сл. Хр.) налагат определени църковни епитимии за почитане на дявола. И този мек подход представлява възгледа на църквата в продължение на много векове. Общото желание на католическото духовенство да се дистанцира от фанатизма по отношение на магьосничеството личи и от указите на събора в Падерборн, който през 785 г. сл. Хр. изрично забранява осъждането на хора като вещици и осъжда на смърт всеки, който е изгорил вещица. Ломбардският кодекс от 643 г. сл. Хр. също повелява:

"Никой да не смее да убие чужда или своя слугиня като вещица, защото това не е възможно, нито трябва да се вярва от християнските умове."

Това съответства и на учението на Епископския канон, за който се твърди, че датира от 314 г. сл. Хр., където се казва, че

“магьосничеството не съществува

и да се учи, че това е реалност, е само по себе си измамно и еретично учение". Под влияние на духовенството на места в Европа и светските власти издават подобни закони.

Унгарският крал Калман (Коломан) например в своя законник, публикуван през 1100 г., забранява лова на вещици, тъй като "вещиците не съществуват".

Буркхард, епископ на Вормс, около 1020 г. също пише срещу суеверната вяра в магически отвари, приготвяни, за да доведат до импотентност или аборт, и отхвърля всякакви свръхестествени качества приписвани на вещиците, като летене, предизвикване

на бури,

промяна в настроенията на хората, превръщането на човек в животно и други подобни суеверия.

През 1080 г. не друг, а самият папа Григорий VII пише на датския крал Харалд III, забранявайки вещиците да бъдат умъртвявани по презумпция, че са причинили бури, провал на реколтата или мор по добитъка. В много случаи църковниците правят всичко възможно, за да откажат хората от тяхната суеверна вяра в магьосничеството. Подобна ситуация има и в Русия, където Серапион от Владимир в проповед, написана през 1274-1275 г., изобличава популярното суеверие, че вещиците причиняват язви.

Дори и в разгара на лова на вещици в Англия, Шотландия, Нидерландия, Скандинавия и Женева делата се разглеждат от светските съдилища в протестантски държави.

Противно на разпространените представи дори сред някои учени, че православната църква се е отнасяла по-толерантно, има множество случаи на екзекутирани за магьосничество както във Византия, така и в Русия. Съществената разлика е, че там не са се провеждали съдебни процеси, а всичко е ставало по нареждане на властта - светска или църковна.

При някои преследвания за магьосничество очевидно е имало изтезания още в римско време, но папа Николай I през 866 г. сл. Хр. изобщо

забранява използването на мъчения

През 1258 г. папа Александър IV също заявява, че Инквизицията няма да се занимава със случаи на магьосничество, освен ако те не са свързани с ерес. Въпреки че по-късно, през 1320 г., папа Йоан XXII разрешава на Инквизицията да преследва магьосници, нейните съдилища рядко се занимават с магьосничество.

Все пак според някои изследователи възобновяването на лова на вещици в края на средновековния период е съпроводено с редица развития в християнската доктрина и известна толерантност от страна на църквата.

В тази връзка често се изтъква и ролята на

Хайнрих Крамер, амбициозен духовник,

заради чиито настойчиви молби през 1484 г. папа Инокентий VIII издава була, разрешаваща "поправлението, затварянето и наказването" на поклонниците на дявола, които "убиват бебета".

Крамер е принуден да се обърне към главата на католическата църква, защото местните епископи в Германия са му отказали разрешение да провежда разследвания за вещици. След булата той започва активна борба срещу вещиците на територията на Свещената Римска империя, включително провеждане на процес през 1485 г. в Инсбрук. Съдиите обаче се изказват срещу него, а след като вижда материалите от разпитите, епископът на Инсбрук освобождава обвинените жени и отменя присъдите на Инквизицията. Самият Крамер е

помолен да напусне града

Три години по-късно, през 1487 г., Крамер публикува и прословутия си труд Malleus Maleficarum (букв. "Чук срещу злите"), който поради новоизмислените печатни машини се радва на широка читателска аудитория.

Но този случай е по-скоро изключение, защото скоро книгата му е забранена от църквата, а Крамер заради съпротивата на местното духовенство не само се проваля в съдебните дела срещу набедени за вещици, а самият той е осъден от Инквизицията през 1490 г. за неадекватни методи на разпит. През 1538 г. испанската Инквизиция вече предупреждава своите членове да не вярват на написаното от него. Въпреки това книгата му има 14 издания към 1520 г. и става неправомерно влиятелна в светските съдилища.

В същото време обаче има много свещеници, които активно са се противопоставяли на преследванията. През 1597 г. Антон Преториус, германски пастор и богослов, е назначен от местния граф в град Бирщайн за член на съдебен състав срещу обвинени за вещици. Не можейки да понесе мисълта за изтезание на невинни, духовникът решително се противопоставил и спасил останалата жива от четирите обвиняеми на светския процес. В резултат

графът го уволнил от заеманата длъжност на придворен проповедник. Но Преториус не се примирил и дори написал книга срещу преследването на магьосници. В нея той необичайно ясно и грубо за времето си критикува поведението на властите:

"Трябва да има край тиранията, която досега е потискала мнозина, защото Бог изисква справедливост."

Директно, безмилостно и остро той обвинява и съдебната система: "Вие грешите! Трябва да бъдете наказани от императора, защото сте безразсъдни убийци и кървави съдии! (...) Онези съдии, които изпитват жажда за несправедливост и проливат невинна кръв, ще паднат за отмъщение в Божиите ръце и ще попаднат в най-долния ад!"

Забележително е, че сред духовенството - и католическото, и протестантското, има още много като него. Известни църковни критици на лова на вещици от онези години са и Йоханес Бренц, Йохан Матеус Мейфарт, Фридрих Шпее и Йохан Вайер. Доста съществена е разликата между действителността и митологемите и в полово съотношение на осъдените. Наистина в Англия например по-голямата част от обвинените са жени, но другаде, включително в някои от скандинавските страни,

мъжете, макар

и с малко, са мнозинство

В цяла Европа в годините на преследване около 6000 вещери - между 10 и 15 процента от общия брой - са екзекутирани за магьосничество.

На фона на това може би не е учудващо, че по данни от съдебните регистри в Англия повечето обвинители и онези, които подавали писмени жалби срещу вещици, са били жени.

Друг мит, който съвременните историци опровергават с документи, е този за връзката на обвинените с езически култове. Въпреки убежденията на историци и политици, между които е дори страховитият шеф на СС Хайнрих Химлер, в много малко случаи може да се предполага за остатъци от някакви

предхристиянски ритуали

сред набедените за магьосници.

В тази връзка не по-достоверна се оказва и идеята, че обвинените в магьосничество са акушерки или билкари, притежаващи женски опит, който "застрашава мъжкия авторитет" - сюжет, доста експлоатиран в художествената литература.

В действителност акушерките рядко са обвинявани. Вместо това е по-вероятно те да работят рамо до рамо с обвинителите, за да им помогнат да идентифицират заподозрените, като огледат за специфични белези по тялото, по които "се познава", че дадено лице е вещица, казват още изследователи на мрачния период от човешката история.